Чл. 21 НПК (отм.)

Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато:
1. деянието не съставлява престъпление;
2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
4. деецът е починал;
5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;
7. (изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 70 от 1999 г., бр. 50 от 2003 г.) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
8. (нова – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство;
9. (нова – ДВ, бр. 89 от 2004 г.) са налице условията на чл. 466б, ал. 4 .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 21 от 1998 г., бр. 50 от 2003 г.) В случаите по т. 2, 3 и 8 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство.
(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2003 г.) В предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл. 186, ал. 3 до прокурора.
(5) (Попр. – ДВ, бр. 99 от 1974 г., предишна ал. 3, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 4, бр. 50 от 2003 г.) Освен в случаите по алинея 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:
1. липсва тъжба;
2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 57 ;
3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегли тъжбата си;
5. (доп. – ДВ, бр. 70 от 1999 г.) частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 70 от 1999 г., предишна ал. 5, бр. 50 от 2003 г.) В случаите по точка 5 на предходната алинея пострадалият може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл срокът по чл. 57, ал. 4 .