Чл. 311г КЗ (отм.)

Чл. 311г. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) (1) Не се изплащат гарантирани застрахователни вземания по чл. 311в, ал. 3, т. 2 на:
1. лица, притежаващи акции, които им осигуряват 1 или повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователя;
2. членовете на управителните и контролните органи на застрахователя, на управителя на клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон, както и на други лица, които са били оправомощени да управляват или представляват застрахователя или клона на застрахователя от трета държава, регистриран в Република България по Търговския закон;
3. ръководителя и служителите в специализираната служба за вътрешен контрол на застрахователя и на одиторите, избрани по установения в закона ред, да заверят годишния отчет на застрахователя;
4. дружества по чл. 299, ал. 2, както и на лица по т. 1 – 3 в такива дружества;
5. лица, които са отговорни за неплатежоспособността на застрахователя или са се облагодетелствали от нея;
6. съпрузите, роднините по права и по съребрена линия до втора степен включително на физически лица по т. 1 – 5.
(2) Не се предоставя гаранция относно застрахователни вземания, възникнали или свързани със сделки и действия, представляващи изпиране на пари по смисъла на чл. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако деецът е осъден с влязла в сила присъда.
(3) Обстоятелствата, обуславящи изключенията по ал. 1 и 2, се установяват към датата на решението на комисията за отнемане на издадения лиценз за извършване на застраховане.