Чл. 244 КЗ (отм.)

Чл. 244. (В сила от 1.01.2007 г. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Приложимото право към застрахователни договори за застраховане по раздел II от приложение № 1, покриващи рискове, разположени на територията на държави членки, се определя, както следва:
1. когато рискът е разположен на територията на Република България и застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище на територията на страната, приложимо право е правото на Република България;
2. когато рискът е разположен на територията на Република България и застрахованият няма обичайно местопребиваване или седалище на територията на страната, страните могат да изберат като приложимо правото на Република България или правото на държавата членка, в която застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище; страните по договора могат да определят приложимото право в съответствие с изречение първо и когато рискът е разположен в друга държава членка и застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България;
3. когато застрахованият извършва търговска дейност или упражнява свободна професия и договорът покрива два или повече риска, свързани с тази дейност или професия, и рисковете са разположени на територията на Република България и в една или повече държави членки, страните по договора могат да определят като приложимо правото на държава членка, в която е разположен един от рисковете, или правото на държава членка, в която застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище;
4. когато съответната държава членка по т. 2 и 3 предоставя по-голяма свобода на избор на приложимо право, страните могат да определят за приложимо правото на друга държава в съответствие с предоставената възможност за избор;
5. когато рисковете, покрити от договора, са ограничени до застрахователни събития, които могат да настъпят в държава членка, различна от държавите по т. 1, 2 или 3, страните по договора могат да изберат правото на държавата членка по настъпване на застрахователното събитие;
6. когато със застрахователния договор се покриват големи рискове, страните могат свободно да изберат приложимото право.
(2) В случая по ал. 1, т. 6 обстоятелството, че страните по договора са избрали за приложимо правото на държава, различна от Република България, не засяга прилагането на повелителните разпоредби на правото на Република България, ако всички други елементи на застрахователния договор в момента на избора са свързани само с Република България.
(3) Изборът на приложимо право към застрахователния договор трябва да бъде изричен и да следва ясно от клаузите на договора. Ако условието по изречение първо не е изпълнено, приложимото спрямо договора право ще е правото на тази държава членка по ал. 1, с която договорът е най-тясно свързан.
(4) Когато част от застрахователния договор може да бъде обособена от останалите му части и тази част има по-тясна връзка с друга държава членка, различна от съответните държави по ал. 1, към нея може да се прилага по изключение правото на тази друга държава членка. Предполага се, че застрахователният договор е най-тясно свързан с държавата членка, в която е разположен рискът.
(5) Когато дадена държава се състои от повече от една териториална единица, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно тази глава.
(6) Разпоредбите на тази глава не засягат прилагането на разпоредбите на правото на Република България, които повелително уреждат случая, независимо от приложимото към застрахователния договор право.
(7) Доколкото правото на Република България предвижда, повелителните разпоредби на правото на държавата членка, в която е разположен рискът, или на държавата членка, чието право предвижда задължение за застраховане, могат да се приложат, ако в съответствие с правото на тези държави членки посочените повелителни разпоредби се прилагат задължително независимо от приложимото към застрахователния договор право.
(8) Когато застрахователният договор покрива рискове, разположени в повече от една държава членка, за целите на ал. 6 и 7 се смята, че са налице няколко договора, всеки от които е свързан само с една държава членка.