Статус: Отменена (актът е отменен)
Гаранции за дейността на застрахователния агент
Чл. 167. (1) Застрахователният агент – физическо лице, или лицата, които управляват и представляват застрахователния агент – юридическо лице, трябва да се ползват с добро име, да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 3 – 6. Служителите на застрахователния агент, непосредствено заети със застрахователно посредничество, трябва да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 4.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) Застрахователният агент е длъжен да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която да покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно посредничество вследствие на неговото виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума на застраховката е 2 240 400 лв. за всяко застрахователно събитие и 3 360 600 лв. за всички застрахователни събития за една година.
(3) Застраховката по ал. 2 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на застрахователен агент – физическо лице, или на негови служители, ако той е юридическо лице, по повод извършването на застрахователно посредничество.
(4) Задължението по ал. 2 и 3 се смята за изпълнено, ако застрахователният агент представи декларация от застрахователя/ застрахователите, които са го упълномощили да извършва застрахователно посредничество, за поемане на пълна отговорност за неговите действия като посредник.
(5) За застрахователния агент – юридическо лице или едноличен търговец, се прилагат разпоредбите на чл. 155. Застрахователният агент – юридическо лице, декларира обстоятелствата по чл. 155, ал. 4 пред застрахователя.
(6) За застрахователния агент – физическо лице, се прилагат разпоредбите на чл. 155, ал. 1, т. 2 и ал. 3, освен ако е налице декларация по ал. 4.
(7) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Изискването за разкриване на клиентска сметка от застрахователния агент не се прилага, когато застрахователят е упълномощил агента да оперира с негова сметка, по която да се превеждат непосредствено застрахователните премии, предназначени за застрахователя, и застрахователните обезщетения или парични суми, предназначени за потребителя на застрахователни услуги.
(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) Паричните средства, платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния агент от застрахователя, не се смятат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 16.07.2026