Чл. 64 СК (отм.)

Чл. 64. (1) Осиновяването се прекратява от съда:
1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) при унищожаемост поради нарушение на чл. 49, 50, 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, ал. 1 – 5, чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2, 3 и 5;
2. (доп. – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни в случаите на непълно осиновяване;
3. при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.
(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения – от навършване на пълнолетие.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите на предходната алинея прекратяване на осиновяването по ал. 1, точка 1 могат да поискат осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а по ал. 1, точка 3 – осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурорът. В случаите на международно осиновяване прекратяване на осиновяването може да поиска и министърът на правосъдието.
(4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, точки 1 и 3 е задължително.