Чл. 218б ГПК (отм.)

Чл. 218б. (1) (Предишен текст на чл. 218б – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба се подава:
а) когато решението е нищожно;
б) когато решението е недопустимо;
в) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2002 г.) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
(2) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Касационната жалба по осъдителни решения не спира изпълнението им.
(3) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на решението. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
а) по решения за парични вземания – присъдената сума;
б) по решения относно вещни права върху движими вещи – цената на иска;
в) (изм. – ДВ, бр. 36 от 2000 г.) по решения относно вещни права върху недвижими имоти – 1/4 от стойността, върху която е определена цената на иска.
(4) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
(5) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 15-дневен срок след като касационната жалба е оставена без уважение носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
(6) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.