Чл. 218а ГПК (отм.)

Чл. 218а. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:
а) въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
б) решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и по чл. 17, ал. 2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
в) определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството.
(2) Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:
а) решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от Кодекса на труда;
б) решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над размера по ал. 1, буква "а".