Чл. 179 ГПК (отм.)

Чл. 179. (1) Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и противната страна.
(2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, и то не може да го оспорва под предлог, че страната е зле водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.