Чл. 133 ГПК (отм.)

Чл. 133. (Изм. – Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се касае:
а) за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт;
б) за опровергаване съдържанието на официален документ;
в) (изм. – ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 64 от 1999 г.) за установяване на обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
г) за погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
д) за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвувала, както и за тяхното изменяване или отменяване;
е) за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на букви "в", "г", "д" и "е" свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.