Чл. 97 ГПК (отм.)

Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.
(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 86 от 2005 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2 и чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.