Чл. 63 ГПК (отм.)

Чл. 63. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
а) от ищците, посочени в чл. 5, букви "в – ж" от Закона за държавните такси;
б) (изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 86 от 2005 г.) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските;
в) по искове, заведени от прокурора;
г) (нова – ДВ, бр. 84 от 2003 г., относно влизането в сила виж § 18) от Министерството на правосъдието, когато действа в качеството си на централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г.;
д) (нова – ДВ, бр. 86 от 2005 г.) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
(2) В горните случаи разноските по производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата.
(3) Ако искът бъде уважен, следващите се такси и платени разноски се възлагат върху осъдената страна.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 87 от 1995 г., бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения, общините и Българският Червен кръст се освобождават от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски.