Чл. 55 ГПК (отм.)

Чл. 55. (1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя:
а) по искове за парични вземания – от търсената сума;
б) (изм. – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп., ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1/4 от пазарната цена на имота;
в) по искове за нарушено владение – от 1/2 от размера по предходната буква;
г) (изм. – Изв., бр. 90 от 1961 г.) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор – от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот – по размерите на буква "б";
д) по искове за съществуването или прекратяването на договор за наем – от наема за една година;
е) по искове за периодични платежи за определено време – от сбора на всички платежи;
ж) по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи – от сбора на платежите за три години.
(2) По искове, които не са посочени по-горе, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от районния съдия или от председателя на съда.
(3) (Нова – Изв., бр. 90 от 1955 г., отм., предишна ал. 4, ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове.