Чл. 41 ГПК (отм.)

Чл. 41. (1) Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 124 от 1997 г.) Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез общината или кметството.
(3) (Нова – ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Призоваването може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм., бр. 28 от 1983 г., бр. 124 от 1997 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма – с известие за доставянето й, а по телекса – с писменото потвърждение за изпратено съобщение.
(5) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1983 г., доп., бр. 105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.
(6) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.
(7) (Нова – ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм., бр. 105 от 2002 г.).