Чл. 40а ZZO

Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 111 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013 г.) Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
(2) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 .
(3) Извън случаите по ал. 2, здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
(3а) (Нова – ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 след завръщането им в страната може да се възстановят при условия и по ред, определени с постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10 , когато пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Сумите по ал. 3 и 3а се внасят по реда на чл. 41 след подадена декларация по ред, определен с наредба на министъра на финансите.
(5) До възстановяване на осигурителните права лицата по ал. 1 заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.