Статус: Действаща
Чл. 39. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., в сила от 1.03.2007 г., бр. 91 от 2006 г., бр. 17 от 2019 г.) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс .
(2) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 17 от 2019 г.) В производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни.
(3) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2011 г., отм., бр. 17 от 2019 г.).
(4) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., отм., бр. 91 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 81 от 2011 г., изм., бр. 17 от 2019 г.) Субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор.
(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., отм., бр. 91 от 2006 г., нова, бр. 17 от 2019 г.) Алинея 4 се прилага и при висящо производство пред инспектората.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026