Чл. 56, ал. 2 ЗЗК

Чл. 56. […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. и доп., бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021 г.) Временните мерки по ал. 1 могат да бъдат наложени във всеки момент от хода на производството. Комисията налага временните мерки с мотивирано определение, в което посочва целта на мярката и обосновава вида й и нейната неотложност. Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3 . Обжалването не спира изпълнението на временната мярка, като съдът се произнася във възможно най-кратък срок.