Чл. 93 СК

Чл. 93. (1) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. – изм., бр. 101 от 2019 г.; изм., бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето .
(3) (Нова – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. – изм., бр. 101 от 2019 г.; изм., бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато родителят в срока по ал. 2 е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 , 3 или 4 от Закона за закрила на детето или няма семейство на роднини или близки, изразило съгласие по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето .
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.