Статус: Действаща
Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм., бр. 34 от 2019 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2025 г., в сила след създаване на технически и организационни условия за издаване на документ за пребиваване на гражданин на Съюза) На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, които са граждани на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, и на членовете на техните семейства, които са граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, по тяхно изрично желание могат да се издават и документи за пребиваване на картов носител.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2025 г., в сила след създаване на технически и организационни условия за издаване на документ за пребиваване на гражданин на Съюза) За удостоверяване на адреса на пребиваване, който се съдържа в документа за пребиваване, издавано на картов носител, лицата по ал. 1 представят един от следните документи:
1. документ за собственост или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота;
2. декларация от собственика за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариална заверка на подписа;
3. настанителна заповед, когато лицето е настанено в държавно или в общинско жилище.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 34 от 2019 г. (предстои добавяне)
- Нова — ДВ, бр. 97 от 2017 г. (предстои добавяне)