Чл. 100 ЗВПКИИП

Чл. 100 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2025 г.) Мярка за предотвратяване на кризи или мярка за управление на кризи, приложена за институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, включително настъпването на събитие, което е пряко свързано с прилагането на такава мярка, не се смята за неизпълнение по смисъла на чл. 10 или изпълнително събитие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби към Закона за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране или за прекратителна процедура по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи по договорите, по които тази институция или дружество е страна, при условие че продължава изпълнението на съществените договорни задължения, включително задълженията за плащане и изпълнение, както и за осигуряване на обезпечение.
(2) Предприета мярка за предотвратяване на кризи или мярка за управление на кризи не се счита за неизпълнение или за прекратителна процедура по ал. 1 и по договор, по който страна е:
1. дъщерно дружество, ако задълженията по него са обезпечени или поети по друг начин от предприятието майка или от друг субект от групата, или
2. субект от групата, когато в договора са включени разпоредби за кръстосано неизпълнение.
(3) Когато процедурите за преструктуриране на трета държава се признават в съответствие чл. 129 или когато в други случаи органът за преструктуриране по чл. 2 или по чл. 3 е взел решение в този смисъл, за целите на този член тези процедури са мярка за управление на кризи.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) При условие че изпълнението на съществени договорни задължения продължава, включително на задължения за плащане, доставка или осигуряване на обезпечение, спирането на изпълнението по чл. 52а , мярката за предотвратяване на кризи или мярката за управление на кризи, включително настъпването на събитие, което е пряко свързано с прилагането на такава мярка, не могат да послужат като основание на страна по договор да извърши следното:
1. да упражни право на прекратяване, спиране, изменение, нетиране или прихващане, включително във връзка с договор, сключен от:
а) дъщерно дружество, ако задълженията по него са обезпечени или поети по друг начин от субект от групата, или
б) субект от групата, ако той включва разпоредби за кръстосано неизпълнение;
2. да получи владението, да упражнява контрол или да получи изпълнение по обезпечение върху собственост на съответната институция или дружество по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, или субект от група във връзка с договор, който включва разпоредби за кръстосано неизпълнение;
3. да засегне договорни права на съответната институция или дружеството по чл. 1, ал. 1, т. 3 – 5, или субект от групата във връзка с договор, който включва разпоредби за кръстосано неизпълнение.
(5) Изискванията по този член не засягат упражняването на право по ал. 4, когато основание за неговото упражняване е събитие, различно от мярката за предотвратяване на кризи или мярката за управление на кризи или от настъпването на събитие, което е пряко свързано с прилагането на такава мярка.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2021 г., в сила от 12.02.2021 г.) Спирането или ограничаването съгласно чл. 52а , чл. 101 , 102 или 103 не се счита за неизпълнение на договорно задължение за целите на ал. 1, 2 и 4 и чл. 103, ал. 1 .
(7) Разпоредбите на този член се смятат за особени повелителни норми по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (OB, L 177/6 от 4 юли 2008 г.).