Чл. 13 ZVP

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. и доп., бр. 18 от 2024 г., изм., бр. 59 от 2026 г.) (1) Органите на служба "Военна полиция" могат да задържат до 24 часа лице по чл. 11, ал. 1 , когато:
1. има данни, че е извършило престъпление;
2. след надлежно предупреждение лицето съзнателно пречи на орган на служба "Военна полиция" да изпълни задължението си по служба;
3. показва тежки психични отклонения и/или с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;
4. е налице невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 12, ал. 3 ;
5. се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;
6. е обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;
7. това е предвидено със закон.
(2) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му:
1. правото му на достъп до адвокат;
2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ ;
3. правото му на информация за престъп­лението, във връзка с което е задържано – в случаите по ал. 1, т. 1;
4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок;
5. правото му да запази мълчание – в случаите по ал. 1, т. 1;
6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване;
7. правото му за задържането му да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин – и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;
8. правото му на медицинска помощ;
9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, условията и реда за обжалване на задържането му;
10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психичес­ко състояние, който е неинвазивен – когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на органите на служба "Военна полиция", когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по чл. 13в, ал. 1 – 3; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед;
11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно;
12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно – в случаите по ал. 1, т. 1;
13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно;
14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно.
(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи.
(4) Органите на служба "Военна полиция" предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1.
(5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения.
(6) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, органите на служба "Военна полиция" незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от органите на служба "Военна полиция" чрез Министерството на външните работи.
(7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.
(8) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалището на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.
(9) Задържаните лица могат да се отвеждат и настаняват в оборудвани помещения за задържане на служба "Военна полиция" при зачитане и защита на човешките права, регламентирани в Конституцията на Репуб­лика България и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи . Спрямо тях могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.
(10) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.
(11) Органите на служба "Военна полиция" са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.