Чл. 19а ЗСПЗЗ

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Чл. 19а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 1995 г., предишна ал. 1, изм., бр. 98 от 1997 г.) (1) (Нова – ДВ, бр. 79 от 1996 г., предишен текст на чл. 19а , изм., бр. 99 от 2002 г.) Условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона.
(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 79 от 1996 г., отм., бр. 98 от 1997 г.).
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 79 от 1996 г., отм., бр. 98 от 1997 г.).
(4) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г.) При обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се произнася с решение за:
1. определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б , чл. 10в и чл. 35 с посочване на стойността на обезщетението;
2. определяне на стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове съобразно коефициента по ал. 5;
3. обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове;
4. обезщетяване на собствениците със земеделска земя.
(5) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя коефициент, представляващ съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение със земи за територията на общината, с който се намалява стойността на обезщетението със земя на всички правоимащи.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения, обезщетяването се извършва чрез предоставянето на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм., бр. 61 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 2023 г.) Решенията на общинските служби по земеделие по ал. 4, т. 1 и 4 могат да се изменят на основанията, посочени в чл. 14, ал. 7 , и по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица – в едногодишен срок от влизането им в сила, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за обезщетяване, както и при условията и по реда на чл. 14, ал. 6 .
(8) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм., бр. 62 от 2010 г.) При обжалване на решения на общинските служби по земеделие за определяне на стойността на обезщетението по ал. 4, т. 1 съдебно-счетоводните експертизи се възлагат на вещи лица, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители .
(9) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Общинската служба по земеделие се произнася с решение за определяне на право на обезщетение по ал. 4, т. 3, когато при условията на чл. 35, ал. 1 актовете на съда или на органите по поземлената собственост, на които то се основава, са били постановени или представени след определяне на коефициента по ал. 5.
(10) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2002 г.) За решението на общинската служба по земеделие по ал. 4, т. 4 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 , изречения четвърто – осмо.

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026
  • Изменена — ДВ, бр. 98 от 1997 г. (предстои добавяне)
  • Нова — ДВ, бр. 45 от 1995 г. (предстои добавяне)

Съдържа