Статус: Действаща
Чл. 1. (1) (Изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. – изм., бр. 101 от 2019 г.) Този закон урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Законът има за цел:
1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности;
2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации;
3. (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. – изм., бр. 101 от 2019 г.) подкрепа за социално включване на лицата, които получават социални помощи;
4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи;
5. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. – изм., бр. 101 от 2019 г.).
(3) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) Социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата.
(4) (Нова – ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.).
(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм., бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.).
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026