Чл. 15, ал. 1, т. 10, б. „в“ ZPIISRRPOUNPMAS

Чл. 15. (1) Съдът може да откаже да признае решение по чл. 2, т. 1 и да откаже упражняването на надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции, когато: […] 10. съгласно удостоверението осъденото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, освен ако удостоверението изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия съобразно законодателството на издаващата държава: […] в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отмяна на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок;