Чл. 9 ZPIIANMPPRMIZ

Чл. 9 . (1) Съдът може да откаже да признае акта за налагане на мерки за процесуална принуда, когато:
1. не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 4 ;
2. не са изпълнени условията по чл. 6, ал. 3 или 4 ;
3. с акта се налагат мерки, по отношение на които Република България не е заявила, че ще упражнява надзор;
4. признаването на акта би било в противоречие с принципа "ne bis in idem";
5. актът е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на деянията по чл. 6, ал. 2 ;
6. наказателното преследване за престъплението е погасено по давност съгласно българското законодателство и делото за него е подсъдно на български съд;
7. лицето, за което е постановена мярката, се ползва с имунитет по българското законодателство;
8. актът е постановен за лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателно отговорно за деянията, във връзка с които е постановена мярката;
9. в случай на нарушение на наложена мярка за процесуална принуда съдът трябва да откаже да предаде съответното лице в съответствие с глава пета от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест .
(2) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за наличието на основание за отказ от признаване по ал. 1, т. 9, ако счете, че въпреки това актът може да бъде признат и изпълнен. Ако след уведомяването компетентният орган на издаващата държава не оттегли удостоверението, съдът може да признае и изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда, като в този случай предаването на лицето въз основа на Европейската заповед за арест трябва да бъде отказано.