Чл. 7 ZPIIANMPPRMIZ

Чл. 7 . (1) При получаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда и на удостоверението по чл. 5, ал. 1 по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, съдът образува производство по признаване и се произнася в 14-дневен срок. Когато срокът не може да се спази, съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава, като посочва причините за забавянето и срока, необходим за постановяване на определението.
(2) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание със задължително участие на прокурор и с призоваване на лицето, за което е постановена мярката. Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.
(3) Съдът изслушва прокурора, лицето, за което е постановена мярката, и неговия защитник.
(4) Когато удостоверението по ал. 1 е непълно, не съответства на акта за налагане на мерки за процесуална принуда или при наличие на основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 2 и 4, съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава и може да изиска от него допълнителна информация, като определи срок за получаването й. Делото се отлага до изтичането на този срок.
(5) Съдът се произнася с определение, с което:
1. признава акта за налагане на мерки за процесуална принуда и определя мярка за процесуална принуда, която в най-голяма степен съответства на мярката, постановена в издаващата държава; мярката за процесуална принуда, определена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, постановена в издаващата държава;
2. отказва да признае и да изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда при наличие на някое от основанията по чл. 9 .
(6) Определението се обявява незабавно след изслушването по ал. 3, освен в случаите по ал. 4.
(7) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за:
1. влизането в сила на определението по ал. 5;
2. невъзможността да бъде упражнен надзор върху мярката за процесуална принуда поради това, че местонахождението на лицето на територията на Република България не може да бъде установено.
(8) Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 5, т. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.