Чл. 103 ЗПФ

Чл. 103. (1) При временни касови разриви по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, които не са част от държавния бюджет, министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок за възстановяване не по-дълъг от края на следващата бюджетна година.
(2) С решение на общинския съвет от бюджета на общината може да се отпускат безлихвени заеми на други общини, както и на други бюджетни организации, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, със срок за възстановяване не по-дълъг от края на следващата бюджетна година. Отпускането на заемите не следва да възпрепятства своевременното разплащане на задълженията по бюджета на общината, от който е предоставен заемът.
(3) Предоставянето на бюджетни организации на възмездно финансиране от лицата по чл. 13, ал. 4 , чиято дейност включва осигуряване на такова финансиране за изпълнение на проекти, се отразява като временен безлихвен заем, включително в случаите, когато се дължат лихви.
(4) (Нова – ДВ, бр. 43 от 2016 г., изм., бр. 91 от 2017 г.) Министърът на финансите може да удължава срока за възстановяване на заемите по ал. 1 на общини с още една година, след което може да отпусне еднократно нов заем от централния бюджет за рефинансиране на непогасения размер от заема със срок за възстановяване не по-дълъг от една година. Удължаването на срока и отпускането на нов заем се извършва въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината и при наличие на решение на общинския съвет.
(5) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Максималният размер на заема по ал. 1 не може да надвишава размерите на общата изравнителна субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи на съответната община, приети с годишния закон за държавния бюджет.
(6) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Безлихвени заеми по ал. 1 не се отпускат на общини, когато решението на общинския съвет за поемане на дълг е прието след изтичането на 39 месеца от неговото избиране.