Чл. 11 ZPFI

Чл. 11 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Инвестиционният посредник трябва да притежава собствен капитал, който е адекватен на поетите от него рискове, свързани с дейността му, и определен при спазване изискванията на този закон, Регламент (ЕС) 2019/2033 или Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Инвестиционен посредник, лицензиран да предоставя инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6 , е длъжен да отговаря на изискванията за ликвидност съгласно този закон, Регламент (ЕС) 2019/2033 или Регламент (ЕС) № 575/2013 и актовете по прилагането им.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г., отм., бр. 54 от 2025 г.).
(4) (Отм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.).
(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г., изм., бр. 54 от 2025 г.) Редът за издаване на разрешенията и одобренията по Регламент (ЕС) 2019/2033 и Регламент (ЕС) № 575/2013 се определят с наредба.
(6) (Отм. – ДВ, бр. 99 от 2025 г.).
(7) (Изм. – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Други изисквания към инвестиционните посредници относно капитала, включително притежаването на допълнителен собствен капитал, капиталовата адекватност и ликвидност, видовете капиталови буфери, които трябва да поддържат, обхватът, условията и редът за тяхното формиране и актуализиране, условията, критериите и реда за освобождаване от изискванията за ликвидност, за воденето на отчетност и оповестяването на информация от предприятията майки и инвестиционните посредници, както и надзорът за спазването на тези изисквания се определят с наредба, както и с Регламент (ЕС) 2019/2033 или Регламент (ЕС) № 575/2013 . С наредбата могат да се определят и финансовите инструменти, които инвестиционните посредници могат да държат за собствена сметка, в случаите, когато извършват инвестиционни услуги по чл. 6, ал. 2, т. 2 .
(8) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Инвестиционните посредници по чл. 9а, ал. 2 определят своя вътрешен капитал на адекватно ниво на собствения капитал, което е достатъчно, за да покрие всички рискове, на които е изложен инвестиционният посредник, и да гарантира, че собственият му капитал може да поеме потенциални загуби в резултат на стресовите сценарии, включително идентифицираните чрез стрес тестовете за надзорни цели.