Чл. 2 ЗОЗЗ

Чл. 2. (1) Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.
(2) Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето.
(3) Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.
(4) (Нова – ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп., бр. 100 от 2015 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., доп., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., изм., бр. 102 от 2023 г.; обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ в частта "и за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството" – бр. 37 от 2025 г.) Строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2 , а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята и за агрофотоволтаици – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г., предишна ал. 4, бр. 39 от 2011 г.) Опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи се прилагат и за земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, както и за горски територии, които се използват за производство на растителна продукция и за паша на добитъка.