Статус: Действаща
Чл. 4. (1) Екологични щети по смисъла на този закон са щетите върху:
1. защитени видове и природни местообитания, които причиняват значително отрицателно въздействие върху достигането или запазването на тяхното благоприятно консервационно състояние;
2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.) води, които причиняват значително отрицателно въздействие върху:
а) екологичното, химичното или количественото състояние или екологичния потенциал на повърхностните и подземните води по смисъла на Закона за водите, с изключение на отрицателните ефекти, при които се прилага чл. 156е от Закона за водите , или
б) състоянието на околната среда в морските води съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 19 от Закона за водите , доколкото определени аспекти от екологичното състояние на морската околна среда не се уреждат от същия закон;
3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2020 г.) почви, които създават значителен риск за човешкото здраве в резултат на замърсяване чрез пряко или непряко въвеждане във, върху или под почвата на вещества, смеси, организми или микроорганизми.
(2) Значимостта на въздействието по ал. 1, т. 1 се оценява въз основа на базисното състояние в съответствие с критериите съгласно приложение № 2.
(3) Видът на превантивните и оздравителните мерки в предвидените от закона случаи, както и минималният размер на разходите за тяхното изпълнение се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026