Статус: Действаща
Свързана съдебна практика:


Чл. 56. (1) (Попр. – ДВ, бр. 41 от 1949 г.) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026