Преамбюл ЗЛС

1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения. 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. 3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни . Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители – родители или настойници. 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни . Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. 5. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение , се поставят под ограничено запрещение . За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4, ал. 2. 6. (Изм – Изв, бр. 15 от 1953 г., попр., бр. 16 от 1953 г., изм., ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм, бр. 20 от 1990 г.). 7. (Изм. и доп. – Изв., бр. 90 от 1956 г., отм., ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.). 8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора, назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия. Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава. Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва. 9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът, по искане на заинтересованите или на прокурора, обявява лицето за отсъствуващо. 10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват. 11. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползуват от приходите на имотите му. Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на районния съд. 12. Заветниците и лицата, които имат права зависящи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права. Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира. 13. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота. Определението за обявяване на отсъствието се отменя. 14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. 15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието. 16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. 17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето. (Ал. 2, отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска: а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения; б) имотите отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и в) изпълнението на задълженията по чл. 12, ал. II, от деня на поканата. Прекратеният брак не се възстановява. 19. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви "а" и "б", на чл. 18 . 20. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 21. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 22. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 23. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 24. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 25. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 26. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 27. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 28. (Изм. – Изв., бр. 15 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.) 29. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 30. (Доп. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 31. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 32. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 33. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 34. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 35. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 36. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 37. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 38. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 39. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 40. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 41. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 42. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 43. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 44. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 45. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 46. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 47. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 48. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1952 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 49. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 50. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 51. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 52. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 53. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 54. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 55. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 56. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 57. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 58. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 59. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 60. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). Б. Произход 61. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 62. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 63. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 64. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 65. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 66. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 67. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 68. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 69. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 70. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 71. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 72. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). В. Родство 73. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 74. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). Г. Осиновяване 75. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 76. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 77. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 78. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 79. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 80. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 81. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм., Изв., бр. 15 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 82. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 83. (Доп. – Изв., бр. 89 от 1953 г., изм., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). Д. Права и задължения на родителите 84. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 85. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 86. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 87. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 88. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 89. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 90. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 91. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 92. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 93. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 94. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 95. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). Е. Настойничество и попечителство 96. (Изм. – Изв., бр. 92 от 1952 г., доп. ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 97. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 98. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 99. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 100. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 101. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм., Изв., бр. 92 от 1952 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 102. (Изм. – Изв., бр. 50 от 1961 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 103. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., ДВ, бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 104. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 105. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 106. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 107. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 108. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 109. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм., Изв., бр. 90 от 1955 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 110. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). Ж. Издръжка 111. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 112. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 113. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 114. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 115. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 116. (Изм. – Изв. , бр. 12 от 1951 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 117. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 118. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 119. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 120. (Отм. – ДВ, бр. 23 от 1968 г.). 121. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 23 от 1968 г.). З. Актове за гражданско състояние 122. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм., бр. 67 от 1999 г.). 123. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.). 124. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., бр. 67 от 1999 г.). 125. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм., бр. 67 от 1999 г.). 126. (Изм. – Изв., бр. 90 от 1955 г., отм., ДВ, бр. 67 от 1999 г.). 127. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1951 г., изм., бр. 15 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 67 от 1999 г.). 128. (Отм. – ДВ, бр. 67 от 1999 г.). 129. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм., ДВ, бр. 67 от 1999 г.). 130. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 67 от 1999 г.). 131. Юридическите лица са носители на права и задължения. Те придобиват права и задължения чрез своите органи. 132. (Попр. – ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им. 133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони. 133а. (Нов – ДВ, бр. 15 от 1994 г., отм., бр. 120 от 2002 г.). Юридически лица с нестопанска цел 134. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 1989 г., отм., бр. 81 от 2000 г.). 135. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 136. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 137. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 138. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 139. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 140. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 141. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 142. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 143. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 144. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 145. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 146. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 1989 г., отм., бр. 81 от 2000 г.). 147. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 148. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 149. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 1989 г., отм., бр. 81 от 2000 г.). 150. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 151. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 152. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 153. (Изм. – ДВ, бр. 46 от 1989 г., отм., бр. 81 от 2000 г.). 154. (Отм. – ДВ, бр. 81 от 2000 г.). 155. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години, но не са навършили 21 години, сроковете за упражняване на права, които зависят от навършването на пълнолетието, започват да текат от този ден. 156. За действия, извършени преди влизане на този закон в сила от ненавършили 21 години и от поставени под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това. 157. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество. 158. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 година, се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му. Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на Закона за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него. Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е действителен само ако на 27 май 1945 година съпрузите са водили съпружески живот. 159. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отмяната на членове 45 и 46 , както и изменението на чл. 47 важат и за браковете, сключени преди влизането в сила на настоящите изменения. Висящите в съдилищата дела по отменените основания се разглеждат съгласно чл. 47 . (Ал. 2, отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.). (Ал. 3, нова – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Тригодишната давност по чл. 66, ал. 2 се прилага и относно заварените от този закон случаи. 160. (Отм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.). 161. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на Наредбата-закон за брака в сила, ако разводът се постанови след тази дата. 162. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за отменяване на осиновявания, се прилагат разпоредбите на досегашния закон. Но ал. III на чл. 83 от този закон се прилага и по тия дела. Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт. 163. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от органа по настойничеството. Когато районният съд трябва да вземе предварително решение и като орган по настойничеството, той разрешава въпроса едновременно. 164. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство. 165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за лицата , Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 година, Закона за извънбрачните деца и осиновяването , Закона за настойничеството , Закона за юридическите лица , Постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в "Държавен вестник", брой 101 от 17 май 1944 година, и Закона за брака, с изключение на § § 5 – 9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила. а) По Закона за задълженията и договорите