Чл. 22 ZLR

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2011 г., в сила от 5.04.2011 г.) Позволително за ползване на лечебните растения се издава от:
1. директора на държавното горско стопанство или на държавното ловно стопанство в определения им териториален обхват – когато ползването е от горски територии – държавна собственост, както и за такива, предоставени им за управление въз основа на договор – след заплащане на такса в държавното горско стопанство или в държавното ловно стопанство;
2. кмета на общината, когато ползването е от:
а) земеделски земи от поземления фонд и такива, включени в строителните граници на населените места – общинска собственост, след заплащане на такса в общината;
б) територии в строителните граници на населените места – общинска собственост, независимо от предназначението им, след заплащане на такса в общината;
в) земеделски земи от поземления фонд – частна собственост; позволително се издава на собственика/арендатора или упълномощено от него лице, без заплащане на такса с възможност за преотстъпването му на трети лица – възмездно или безвъзмездно, при свободно договаряне;
3. областния управител, когато ползването е от земеделски земи – държавна собственост, в границите на населените места и в поземления фонд, след заплащане на такса в областната администрация;
4. директора на дирекцията на националния парк, когато ползването е от териториите и акваториите на националните паркове, след заплащане на такса в съответната дирекция;
5. лице с висше лесовъдско образование, оправомощено от кмета на съответната община и регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии – общинска собственост, след заплащане на такса в общината, както и за такива, предоставени на общината за управление въз основа на договор;
6. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горски територии, за което горско сдружение е сключило договор;
7. лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – за горските територии извън посочените в т. 1 и 5, за които собственикът има сключен договор за конкретния имот.