§ 5 ZKN

§ 5. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5 . Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по изречение първо, с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс . Директорът на съответния музей издава на лицето удостоверение за изпълнение на задълженията му по изречение първо и второ. В тези случаи се прилага чл. 101 .
(2) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 80 от 2009 г.) При идентификацията на движимите културни ценности национално богатство правото на собственост се установява с официален документ, при което лицата по ал. 1 не могат да се позовават на изтекла придобивна давност.
(3) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Лицата, които в срока по ал. 1 са поискали идентификация и регистрация, но не са установили правото си на собственост върху движимите археологически културни ценности – национално богатство, се считат за техни държатели. Министърът на културата удостоверява качеството им на държатели по този закон и им издава удостоверение за установяване на това обстоятелство.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.).
(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Лицата по ал. 1 имат правата по чл. 111, ал. 1, т. 1 и задълженията по чл. 112, т. 1, 3 и 4 .
(6) Сделки на разпореждане с движими археологически културни ценности по ал. 1, идентифицирани по реда на този закон като национално богатство, са нищожни.
(7) Идентифицираните по реда на този закон движими археологически културни ценности, които не са национално богатство, се продават само на търг по реда на чл. 119 . Лицето, на което е издадено разрешение за организиране на търг, е длъжно да поиска удостоверението за тяхната идентификация.
(8) При организиране на търг с неидентифицирани по реда на този закон движими културни ценности министърът на културата отнема разрешението по чл. 120 .