ЗАКОН за военната полиция

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда дейността и правомощията на военната полиция и взаимодействието й с държавни органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред.

(2) Военната полиция е част от въоръжените сили на Република България и е организирана в служба "Военна полиция" към министъра на отбраната и във военнополицейски формирования в Българската армия.

(3) Служба "Военна полиция" е организирана в ръководство, регионални служби и център по логистика и подготовка.

(4) Военнополицейските формирования в Българската армия са организирани в роти, взводове и отделения.

Чл. 2. (1) Военната полиция осъществява:

1. контрол за спазването на обществения ред и военната дисциплина от военнослужещите;

2. охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия;

3. контрол върху използването на военни превозни средства;

4. осигуряване и контрол за спазването на установения пропускателен режим при влизане и излизане от охранявани обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и вътрешния ред в тях, включително чрез даване и спазване на задължителни указания при и осъществяване на:

а) проверки на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;

б) проверки на багажа, товара и/или на превозни средства и съпроводителните им документи;

5. съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи или Държавна агенция "Национална сигурност" задачи от тяхната компетентност по:

а) охрана на обекти;

б) разкриване, прекратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжия за масово унищожение и незаконен трафик на оръжие;

в) задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Във връзка с опазването на реда и сигурността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия служба "Военна полиция" самостоятелно и във взаимодействие с други служби за сигурност и служби за обществен ред осъществява:

1. оперативно-издирвателна дейност;

2. антитерористична дейност;

3. дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер и полицейска регистрация на лица;

4. информационна дейност;

5. охранителна и контролна дейност;

6. противопожарен контрол;

7. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;

8. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) контрол за спазването на правилата за движение, регистрацията и техническото състояние на военните превозни средства съгласно Закона за движението по пътищата ;

9. (отм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.);

10. дейности и свързаните с тях правомощия, отнасящи се до чуждестранни военнослужещи или военни формирования, техните бази и транспортните им средства на територията на Република България, доколкото това е предвидено или не противоречи на международен договор, по който Република България е страна.

(3) Военнополицейските формирования в Българската армия извършват контролна и охранителна дейност в гарнизоните и районите за разполагане извън тях, като осъществяват:

1. контрол за спазването на войсковия ред и военната дисциплина от военнослужещите;

2. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия;

3. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) ескортиране, съпровождане и охрана на военни превозни средства;

4. контрол върху използването на военни превозни средства.

Чл. 3. Дейността на военната полиция се основава на следните принципи:

1. спазване на Конституцията , законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. публичност, обективност, безпристрастност и политически неутралитет;

4. централизъм и единоначалие в организацията и управлението;

5. упражняване на граждански контрол от предвидените в Конституцията и законите органи.

Глава втора – СЛУЖБА "ВОЕННА ПОЛИЦИЯ"

Чл. 4. (1) Оперативно-издирвателната дейност на служба "Военна полиция" се извършва посредством специфични способи и средства и чрез доброволни сътрудници за:

1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления от общ характер и правонарушения, увреждащи или застрашаващи реда и сигурността в и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

2. придобиване на информация за процеси и явления, водещи до застрашаване или увреждане на реда и сигурността в и на структурите по т. 1, живота, здравето и сигурността на личния им състав, поддържането на бойната им готовност и опазването на въоръжението, техниката и имуществото им.

(2) Оперативно-издирвателна дейност може да се извършва и в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) На издирване подлежат лица, оръжие и общоопасни средства, транспортни средства, въоръжение, бойна техника и оборудване на структурите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, както и вещи с доказателствена стойност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателната дейност на структурите, посочени в ал. 1, т. 1 и ал. 2, са:

1. получена информация за подготвяни, извършващи се или извършени деяния или събития по ал. 1, включително в търговските дружества по ал. 2;

2. получена информация за лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;

3. получена информация за безследно изчезнали лица или за трупове с неустановена самоличност;

4. акт на органите на досъдебното производство и съда;

5. искане на държавни органи и организации съобразно тяхната компетентност по закон, когато то съдържа информация за подготвяни, извършващи се или извършени деяния или събития по ал. 1, включително в търговските дружества по ал. 2;

6. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

(5) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. събиране, съхранение и обработване на информация;

2. вземане на образци за изследване и изследване на предмети и документи;

3. идентифициране и издирване на лица и вещи;

4. провеждане на беседи и вземане на обяснения от лица;

5. оперативен експеримент;

6. проверка на събраните данни и тяхното документиране;

7. отправяне на устни или писмени предупреждения за спазване на правовия ред;

8. извършване на насрещни проверки по документи;

9. използване на специални разузнавателни средства при условията и по реда, определени със закон;

10. използване на данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги при условията и по реда, определени със закон;

11. доброволни сътрудници.

(6) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Условията и редът за привличането и работата на служба "Военна полиция" с доброволни сътрудници се определят със заповед на министъра на отбраната.

(7) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Редът за осигуряване на оперативно-издирвателната дейност с финансови средства се определя със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 5. (1) Служба "Военна полиция" осъществява антитерористична дейност в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия с цел разкриване, предотвратяване, пресичане и противодействие на замислени, подготвени или започнали терористични актове и намаляване на рисковете за извършването им.

(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1, свързани с предотвратяване на непосредствено предстоящи или започнали терористични актове, както и за задържане на извършители на особено опасни престъпления от общ характер, които оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, или при освобождаване на заложници на органите на служба "Военна полиция" може да се възлага изпълнението на задачи в условията на висок риск и непосредствена опасност за живота и здравето съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка, като се вземат необходимите и възможни мерки за опазване на самоличността им в тайна.

(3) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) При изпълнение на задачите по ал. 1 и 2 органите на служба "Военна полиция" могат да използват специални тактически, алпийски, водолазни и други способи.

Чл. 6. (1) Служба "Военна полиция" осъществява дейност за предотвратяване и разкриване на престъпления от общ характер:

1. извършени от или в съучастие с военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

2. подготвяни или извършени на територията на обекти, имоти и съоръжения на структурите по т. 1;

3. насочени срещу, застрашаващи или увреждащи реда и сигурността в и на структурите по т. 1.

(2) По получени съобщения и сигнали за извършени престъпления от общ характер, които не съдържат достатъчно данни по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс за образуване на досъдебно производство, се извършват проверки. Проверки може да се извършват и в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Разследването на престъпления от общ характер се извършва от военни разследващи полицаи в случаите и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс . За военни разследващи полицаи по чл. 399, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс се определят служители на служба "Военна полиция", които имат висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност.

(4) На лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, се извършва полицейска регистрация.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., бр. 86 от 2016 г.) Полицейската регистрация по ал. 4 се извършва и снема в случаите и по реда, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и инструкцията по чл. 26, ал. 2 .

(6) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Лицата по смисъла на ал. 1 и в съответствие с ал. 5 са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват органите на служба "Военна полиция" при извършване на действията по полицейската регистрация. При отказ на лицето действията по полицейската регистрация с изключение събирането на личните му данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи , се извършват принудително с разрешение на съдия от първоинстанционния военен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.

Чл. 6а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (1) Служба "Военна полиция" извършва експертна и експертно-криминалистическа дейност.

(2) При изпълнение на дейността по ал. 1 служителите на служба "Военна полиция" могат да изготвят експертизи, експертни становища и справки.

(3) За изготвена експертиза, експертно становище или справка по ал. 2 ведомствата и органите, които са ги поискали или назначили, заплащат на службата направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски по ред и в размери, определени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 7. (1) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Служба "Военна полиция" осъществява охрана и/или ескорт на:

1. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) личен състав, обекти, отбранителни продукти, въоръжение и техника на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

2. военни учения и мероприятия с участието на личен състав на структурите по т. 1;

3. български и чуждестранни военни транспортни средства и военни железопътни ешелони, с които се превозват личен състав, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и общоопасни средства;

4. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) организирани групи от чуждестранни военнослужещи, чуждестранни военни формирования, делегации и инспекции на територията на Република България.

(2) Служба "Военна полиция" осъществява контрол при осъществяване на охрана в случаите по ал. 1 от други лица, като проверява цялостната дейност по охраната от предварителната й организация и планиране до фактическото й изпълнение и ефективност.

(3) Дейностите по охрана и контрол на охраната се организират и осъществяват самостоятелно или във взаимодействие с военнополицейските формирования от Българската армия, с командирите/началниците, ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, организаторите на мероприятията, органите на Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, органите на местното самоуправление и местната администрация и/или други органи и лица.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) При наличие на обоснована необходимост по разпореждане на министъра на отбраната служба "Военна полиция" осигурява охрана и специализиран транспорт на ръководни длъжностни лица от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и на чуждестранни военни представители.

(5) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) При охраната на стратегически обекти органите на служба "Военна полиция" могат да поставят временни или постоянни заграждения около тези обекти. Стратегическите обекти за охрана от служба "Военна полиция" се определят със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 8. (1) Служба "Военна полиция" осъществява дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация, свързана с опазване реда и сигурността в и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и за едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната в случаите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Командирите, началниците и ръководителите от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия са длъжни да предоставят информация, изискана писмено от органите на служба "Военна полиция".

(3) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) В служба "Военна полиция" се изграждат и поддържат информационни регистри за събиране, обработване, систематизиране и съхраняване на информация, включително лични данни по смисъла на ал. 1, които могат да се изграждат и като автоматизирани.

(4) Личните данни се обработват единствено с цел опазване на реда и сигурността в и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, като при обработването им:

1. не се иска съгласието на физическото лице;

2. физическото лице не се информира преди и по време на обработването на личните му данни;

3. лични данни не се предоставят на трети лица;

4. личните данни се съхраняват и след приключване на обработването им в срокове, определени от директора на служба "Военна полиция" като администратор на личните данни.

(5) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) За осъществяване на дейностите по ал. 3, свързани с биометричните данни на лицето, се изисква неговото съгласие. Изключения се допускат в случаите по чл. 6, ал. 6, изречение второ, и чл. 12, ал. 5, изречение второ .

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело, както и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и Закона за защита на личните данни .

(9) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на служба "Военна полиция", могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация .

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г., бр. 86 от 2016 г.) (1) Служба "Военна полиция" осъществява противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия чрез:

1. извършване на проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти;

2. издаване на писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност;

3. прилагане на мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;

4. изискване на документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност от длъжностни лица от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и юридически лица;

5. изискване на документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;

6. издаване на становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти;

7. издаване на сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт;

8. издаване на становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на строежите във връзка с въвеждането им в експлоатация;

9. контрол за съответствието на влаганите в строежите и в обектите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност.

(2) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите по ал. 1 и свързаните с тях дейности на органите за противопожарен контрол на служба "Военна полиция" се определят съгласно актовете по чл. 125, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи .

(3) Служба "Военна полиция" осъществява методическо ръководство и контрол по осигуряване на пожарната безопасност, обучението на личния състав, поддържането на противопожарната техника, готовността на обектите и звената за пожарогасене на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия.

(4) Сертификат, становище и друг документ във връзка с дейността по противопожарен контрол се издават на собственика, ползвателя, владелеца или обитателя на обект по ал. 1.

(5) Когато се издава документ по ал. 4 на лице извън състава на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за съответните дейности се събират такси в размерите, определени с тарифата за таксите по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи . Таксите се внасят в приход към бюджета на Министерството на отбраната. Условията и редът за издаване на документите се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) При изпълнение на функцията си по разследване на авиационни произшествия с военни въздухоплавателни средства служба "Военна полиция":

1. поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни произшествия и инциденти;

2. организира разследването на авиационни произшествия и инциденти;

3. поддържа информационна база данни за авиационните произшествия и разследванията по тях;

4. изготвя и разпространява информационни бюлетини за авиационните произшествия;

5. анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на въздухоплаването с военни въздухоплавателни средства и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното събитие.

Чл. 10. (1) Служба "Военна полиция" осъществява дейността си чрез своите органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Органи на служба "Военна полиция" са:

1. военнослужещите;

2. определени от директора на службата цивилни служители по служебно правоотношение, които имат ръководни, контролни или експертни функции.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) При осъществяване на правомощията си органите на служба "Военна полиция" удостоверяват качеството си със служебна карта. Видът на служебните карти се определя с акт на министъра на отбраната, а редът за тяхното издаване, ползване, преустановяване на ползването, подмяна, отчет, съхранение и унищожаване се определя с акт на директора на служба "Военна полиция".

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) По изключение – за целите на прикритието, служебни карти по ал. 3 могат да се издават и на служители на други служби за сигурност или на служби за обществен ред.

Чл. 11. (1) При изпълнение на дейността си органите на служба "Военна полиция" осъществяват правомощията си по отношение на:

1. военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия;

2. лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпление от общ характер в съучастие с лицата по т. 1;

3. лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпление от общ характер или правонарушение на територията на обекти, съоръжения и превозни средства на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, лица, влизащи, излизащи или намиращи се в тях, както и лица, заемащи без правно основание техни имоти;

4. лица, които с действия или бездействия застрашават или увреждат реда и сигурността в и на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или сигурността на личния им състав, както и лица, които не оказват съдействие или не изпълняват разпорежданията на органите на военната полиция, дадени във връзка и в изпълнение на функциите им;

5. членовете на управителните органи и служителите в еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната.

(2) При упражняване на законоустановените им правомощия органите на служба "Военна полиция" са независими от всички лица, които не са техни преки началници.

Чл. 12. (1) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Органите на служба "Военна полиция" могат да призовават писмено лицата по чл. 11, ал. 1 , както и да извършват проверки за установяване на самоличността им и да ги идентифицират, когато това е необходимо за изпълнение на определените им с този закон дейности и правомощия. Други лица могат да се призовават само при наличие на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че разполагат с информация, имаща отношение към дейностите и правомощията на органите на служба "Военна полиция".

(2) В съобщението за призоваване се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване, като в неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс, което се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс – с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

(3) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

(4) Когато самоличността на лицето не може да бъде установена по начините по ал. 3, се извършва идентификация, която включва:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват органите на служба "Военна полиция" при извършване на действията по ал. 4. При отказ на лицата действията се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен военен съд.

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. и доп., бр. 18 от 2024 г., изм., бр. 59 от 2026 г.) (1) Органите на служба "Военна полиция" могат да задържат до 24 часа лице по чл. 11, ал. 1 , когато:

1. има данни, че е извършило престъпление;

2. след надлежно предупреждение лицето съзнателно пречи на орган на служба "Военна полиция" да изпълни задължението си по служба;

3. показва тежки психични отклонения и/или с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. е налице невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 12, ал. 3 ;

5. се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;

6. е обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. това е предвидено със закон.

(2) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му:

1. правото му на достъп до адвокат;

2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ ;

3. правото му на информация за престъп­лението, във връзка с което е задържано – в случаите по ал. 1, т. 1;

4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок;

5. правото му да запази мълчание – в случаите по ал. 1, т. 1;

6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване;

7. правото му за задържането му да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин – и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

8. правото му на медицинска помощ;

9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, условията и реда за обжалване на задържането му;

10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психичес­ко състояние, който е неинвазивен – когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на органите на служба "Военна полиция", когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по чл. 13в, ал. 1 – 3; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед;

11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно;

12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно – в случаите по ал. 1, т. 1;

13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно;

14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи.

(4) Органите на служба "Военна полиция" предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1.

(5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения.

(6) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, органите на служба "Военна полиция" незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от органите на служба "Военна полиция" чрез Министерството на външните работи.

(7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.

(8) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалището на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(9) Задържаните лица могат да се отвеждат и настаняват в оборудвани помещения за задържане на служба "Военна полиция" при зачитане и защита на човешките права, регламентирани в Конституцията на Репуб­лика България и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи . Спрямо тях могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.

(10) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(11) Органите на служба "Военна полиция" са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 13а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Служба "Военна полиция" извършва конвойна дейност на задържани лица по смисъла на чл. 11, ал. 1 , спрямо които не е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" или не изтърпяват наказание "лишаване от свобода".

Чл. 13б. (Нов – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) (1) За лицата по чл. 13, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане от директора на служба "Военна полиция" и от директорите на регионалните служби съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 13, ал. 10 ;

6. правата му по чл. 13, ал. 2 .

(3) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 13, ал. 2 , както и отказът му в случаите по чл. 13, ал. 7 . Заповедта се подписва от съответния орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по чл. 13, ал. 2 по образец, утвърден със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 13в . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) (1) Когато лицето по чл. 13, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 13б, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.

(2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния орган на служба "Военна полиция", когато:

1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес;

2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна;

3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство.

(3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния орган на служба "Военна полиция", се информира дирекция "Социално подпомагане" за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1.

(4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2.

(5) Упражняването на правото по чл. 13, ал. 2, т. 12 се осигурява, когато по преценка на съответния орган това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.

Чл. 13г . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) (1) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако:

1. съответният орган на служба "Военна полиция" прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или

2. при изключителни обстоятелства това е практически невъзможно и при условие че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес.

(2) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.

Чл. 13д . (Нов – ДВ, бр. 59 от 2026 г.) За изпълнение на чл. 13, ал. 2 и 3 , чл. 13в и 13г възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.

Чл. 14. (1) Органите на служба "Военна полиция" могат да задържат лице извън посочените в чл. 11, ал. 1 лица до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи в случаите по чл. 13, ал. 1 .

(2) За задържането органите на служба "Военна полиция" незабавно уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи и им предават лицето в момента на пристигането им.

(3) При предаване на задържаното лице се извършва медицински преглед и се съставя протокол в два екземпляра за приемащия и предаващия, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и на органа на Министерството на вътрешните работи, приемащ задържаното лице, и техните длъжности;

2. дата и място на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания;

8. дата, място и час на пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи и предаване на задържаното лице;

9. подписите на органите по т. 1.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Органите на служба "Военна полиция" извършват обиск, както и претърсват личните вещи, багаж и превозни средства на:

1. задържани лица;

2. лица по чл. 11, ал. 1 , заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има данни или може да се направи обосновано предположение, че в тях се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;

3. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) лица по чл. 11, ал. 1 , които носят или има данни, или може да се направи обосновано предположение, че носят или укриват опасни и забранени за притежаване предмети или вещи, както и вещи – предмет на извършено престъпление.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Обиск може да се извърши само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) За всички случаи на извършен обиск или на претърсване на вещи и превозни средства органът на служба "Военна полиция" съставя протокол. Протоколът се подписва от органа, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя копие от него.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) За извършени проверки на лица, документи, багаж, товар и/или превозни средства при осъществяване и контрол на пропускателния режим и вътрешния ред в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 протокол не се съставя, освен ако при проверката се открият опасни и забранени за притежаване предмети или вещи, вещи – предмет на извършено престъпление, или ако лицето изрично поиска това.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Органите на служба "Военна полиция" могат да изземват и съхраняват намерени при обиск, претърсване или проверки опасни или забранени за притежаване предмети или вещи, вещи – предмет на извършено престъпление, или свързани с престъпление или нарушение, както и вещи на задържани лица. Иззетите вещи се описват в протокола по ал. 3.

Чл. 16. Органите на служба "Военна полиция" могат да извършват проверки в обекти, съоръжения и помещения на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия без съгласието на лицата, които ползват, обитават или стопанисват съответния обект, съоръжение или помещение, или в тяхно отсъствие, когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало престъпление или нарушение;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило престъпление или нарушение;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чиито живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост;

4. е налице друго законово основание.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (1) Органите на служба "Военна полиция" могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) При използване на оръжие органите са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица, включително на органите, които го използват.

(3) Органите могат да употребяват оръжие без предупреждение при:

1. въоръжено нападение срещу тях;

2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

(4) Органите преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.

(5) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

(6) След използване на оръжие органите на служба "Военна полиция" изготвят доклад.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на служба "Военна полиция" могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на орган на службата;

3. опит на конвоирано или задържано лице да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица;

5. нападения срещу граждани и органи на службата;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения от военнослужещи на обществения и войсковия ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

9. освобождаване на незаконно заети обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, ако им е разпоредено от компетентен орган.

(2) При изпълнение на служебните си задължения, свързани с пренасяне на документи или материали, съдържащи класифицирана информация, органите на служба "Военна полиция" имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията само ако това е абсолютно необходимо.

(3) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини.

(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения или войсковия ред и личността на правонарушителя.

(6) Органите на службата използват само абсолютно необходимата сила.

(7) При използването на физическа сила и помощни средства органите вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(8) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

(9) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 8, когато са изчерпани всички други средства.

(10) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

(11) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на отбраната.

Чл. 19. (1) Държавните органи и организации, длъжностните лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на служба "Военна полиция" за изпълнение на функциите и правомощията им.

(2) Органите на служба "Военна полиция" могат да издават писмени и устни разпореждания до лицата по чл. 11, ал. 1 , както и до други лица съобразно тяхната компетентност, когато това е необходимо за изпълнение на дейностите на службата и правомощията им. При необходимост разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) Органите на служба "Военна полиция" могат да предупреждават устно или писмено лицата по чл. 11, ал. 1 , за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на обществения и войсковия ред, за отговорността, която се предвижда за извършването му.

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления от общ характер или на правонарушения органите на служба "Военна полиция" вземат необходимите мерки за отстраняването им в рамките на тяхната компетентност.

(5) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Когато други органи, организации или длъжностни лица са компетентни да вземат мерките по ал. 4, органите на служба "Военна полиция" ги уведомяват писмено за това.

(6) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) В случаите по ал. 5 служба "Военна полиция" може да изисква информация за взетите мерки.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Служба "Военна полиция" е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София към министъра на отбраната.

(2) Служба "Военна полиция" се ръководи от директор, който е пряк началник на целия личен състав на службата и е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(3) Директорът на служба "Военна полиция" планира, организира, ръководи, представлява, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на службата, осъществява методическо ръководство и контрол върху дейността на военнополицейските формирования в Българската армия и отчита дейността си пред министъра на отбраната. Той е орган по назначаването и работодател на цивилните служители в службата.

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Директорът на служба "Военна полиция" определя функциите на заместник-директорите и може да им делегира правомощия. При отсъствие на директора функциите и правомощията му се осъществяват от заместник-директор, определен със заповед на директора за всеки конкретен случай.

(5) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) В изпълнение на правомощията си директорът и заместник-директорите на служба "Военна полиция" издават заповеди, разпореждания и указания.

(6) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Директорът на служба "Военна полиция" определя функциите на отделните структурни звена в ръководството, на регионалните служби и на Центъра по логистика и подготовка.

Чл. 21. (1) Длъжностите за военнослужещи в служба "Военна полиция" се определят в Класификатор на длъжностите на военнослужещите в служба "Военна полиция", приет от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Министърът на отбраната утвърждава длъжностните разписания на службата по предложение на директора на служба "Военна полиция" въз основа на класификатора по ал. 1 и Класификатора на длъжностите в администрацията .

(3) Военнослужещите от служба "Военна полиция" могат да бъдат назначавани и да заемат длъжности, изискващи по-високо от притежаваното военно звание.

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Министърът на отбраната утвърждава Етичен кодекс на служителите от служба "Военна полиция".

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Организацията на дейността на служба "Военна полиция", условията и редът за упражняване на правомощията на органите на служба "Военна полиция", специфичните условия и ред за назначаване на длъжност и за провеждането на началната военна подготовка и специализираната военнополицейска подготовка, преназначаването и повишаването във военно звание и преминаването и изпълнението на военната служба и държавната служба в служба "Военна полиция", осъществяването на методическото ръководство и контрол върху дейността на военнополицейските формирования в Българската армия и взаимодействието на служба "Военна полиция" с тях, както и изискванията към оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица се определят с правилника за прилагане на закона.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.).

Глава трета – ВОЕННОПОЛИЦЕЙСКИ ФОРМИРОВАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Чл. 23. (1) Военнополицейски формирования в Българската армия се създават с акт на министъра на отбраната.

(2) Личният състав на формированията по ал. 1 се състои от военнослужещи.

(3) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Началникът на отбраната ръководи военнополицейските формирования, поставя им задачи и осъществява контрол върху изпълнението им.

(4) (Нова – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) При осъществяване на дейностите по ал. 3 и при изпълнение на задълженията по чл. 85, ал. 1, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България началникът на отбраната се подпомага от служба "Военна полиция", като й поставя конкретни задачи.

(5) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Директорът на служба "Военна полиция" осъществява методическо ръководство върху дейността на военнополицейските формирования по ал. 1 лично или чрез оправомощени от него длъжностни лица.

(6) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г., предишна ал. 4, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Директорът на служба "Военна полиция" може да включва личния състав на формированията по ал. 1 в смесени екипи с органи на службата за изпълнение на определени военнополицейски задачи след съгласуване с командира, в чието подчинение е военнополицейското формирование.

Чл. 24. (1) При изпълнение на дейностите по чл. 2, ал. 3 военнослужещите от военнополицейските формирования в Българската армия:

1. извършват проверки на лица, документи, багаж, товари и превозни средства;

2. издават устни разпореждания до военнослужещите и гражданите;

3. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо, при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, ако дейността им не може да бъде осъществена по друг начин;

4. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) носят и използват оръжие като крайна мярка, само когато това е абсолютно необходимо, при въоръжено нападение, заплаха с огнестрелно оръжие или неизбежна отбрана.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.09.2021 г.) Методическите указания, давани при осъществяването на ръководството по чл. 23, ал. 5 , са задължителни за изпълнение от личния състав на военнополицейското формирование.

Глава четвърта – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ С ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ, СЛУЖБИ ЗА СИГУРНОСТ И СЛУЖБИ ЗА ОБЩЕСТВЕН РЕД

Чл. 25. (1) Военната полиция осъществява дейността си самостоятелно или във взаимодействие с другите държавни органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред.

(2) Организацията на взаимодействието между военната полиция и държавните органи, организации, служби за сигурност и служби за обществен ред в страната се определя със съвместна заповед на министъра на отбраната и съответния министър или ръководител.

(3) Организацията на взаимодействието между прокуратурата на Република България и военната полиция се определя с инструкция на министъра на отбраната и главния прокурор, а организацията на взаимодействието между служба "Военна полиция" и Държавна агенция "Национална сигурност" се определя с инструкция на министъра на отбраната и председателя на агенцията.

(4) Взаимодействието на военната полиция с полицейските и военнополицейските структури на други държави, както и с международни органи и организации се осъществява съобразно разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Взаимодействието на военната полиция със структурите на Министерството на вътрешните работи се осъществява чрез съвместни действия, обмен на информация и оказване на експертна и техническа помощ.

(2) Условията, редът и организацията на взаимодействието по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, а общото ръководство и контролът на взаимодействието и координацията между служба "Военна полиция" и Министерството на вътрешните работи се осъществяват от директора на служба "Военна полиция" и главния секретар на Министерството на вътрешните работи.

Глава четвърта – "а" (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 26а . (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с пожарната безопасност на обектите по чл. 9 , както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за възникването на пожари и аварии.

(2) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

Глава пета – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 27. (1) Който без уважителни причини не се яви в служба "Военна полиция", след като е бил редовно призован, се наказва с глоба в размер 50 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е 100 лв.

Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28 – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Който не изпълни писмено разпореждане на орган на служба "Военна полиция", направено в кръга на неговите правомощия, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

(2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Който не изпълни писмено разпореждане по чл. 9, ал. 1, т. 2 или заповед по чл. 26а , се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 28а. (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Който наруши правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обекти, се наказва с глоба до 500 лв.

Чл. 28б . (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Орган на служба "Военна полиция" или служител по чл. 10, ал. 4 , който изгуби служебната си карта, се наказва с глоба от 10 до 200 лв.

Чл. 28в . (Нов – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) Който, без да има право, използва униформено облекло, символи и отличителни знаци или служебна карта, показващи принадлежност към служба "Военна полиция", се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

Чл. 29. Който противозаконно пречи на орган на служба "Военна полиция" да изпълнява правомощията си, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 30. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, които се съставят от оправомощени от директора на служба "Военна полиция" длъжностни лица.

(2) Наказателните постановления се издават от директора на служба "Военна полиция" или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

(4) (Отм. – ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г.).

(5) Събраните средства от наложените глоби се внасят в приход на бюджета на Министерството на отбраната.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.).

2. " Военни превозни средства " са превозните средства на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, както и чуждестранни военни транспортни средства.

3. (Нова – ДВ, бр. 86 от 2016 г.) " Ескорт " е подвижен наряд от автомобили със специален режим на движение, с които се осъществява съпровождане, охрана и контрол на безопасното движение.

§ 2. (Отм. – ДВ, бр. 33 от 2012 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. За неуредените с този закон въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

§ 4. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г. и бр. 23 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 13, ал. 3, т. 3 думите "от директора на служба "Военна полиция" по този закон" се заменят с "по този закон, Закона за военната полиция".

2. Член 100 се изменя така: "Чл. 100. (1) Служба "Военна информация" e юридическо лице на бюджетна издръжка. (2) Ръководителят на службата по ал. 1 се назначава от министъра на отбраната или по негово предложение по ред, определен с този закон и с правилника за прилагането му. (3) Ръководителят на службата по ал. 1 е непосредствено подчинен на министъра на отбраната. (4) Министърът на отбраната утвърждава етичен кодекс на служителите в службата по ал. 1. (5) Организацията и дейността на службата по ал. 1, специфичните условия и ред за назначаване на личния състав и за изпълнение и прекратяване на службата в нея се определят с правилник, приет от Министерския съвет."

3. Членове 102, 103 и 104 се отменят.

4. Член 166 се изменя така: "Чл. 166. (1) Ръководителят на служба "Военна информация" прекратява или предлага на министъра на отбраната прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба без предизвестие при: 1. неефективно изпълнение на заеманата длъжност под или на прикритие; 2. поведение, несъответстващо на нормите и изискванията на етичния кодекс на служителите от службата. (2) Редът за прекратяване на правоотношението по ал. 1 се определя с правилника по чл. 100, ал. 5 . "

5. В чл. 290, ал. 3 думата "службите" се заменя със "службата", а думите "на съответната служба" се заличават.

6. В чл. 327, ал. 6 думите "или представител на служба "Военна полиция" се заличават и се създава изречение второ: "Представители на служба "Военна полиция" се включват в комисиите по предложение на директора на службата." 7. В чл. 329 ал. 8 се отменя. 8. Членове 332 и 333 се отменят.

§ 5. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 30, 102 и 105 от 2006 г., бр. 11, 31, 41, 46, 57, 64 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43, 69, 94 и 98 от 2008 г., бр. 27, 42, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 88 от 2010 г. и бр. 9 и 23 от 2011 г.) в чл. 91в, т. 2 след думата "отбраната" се поставя запетая и се добавя "структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия".

§ 6. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г. и бр. 10, 19 и 39 от 2011 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 91, ал. 3 думите "обозначените автомобили на" се заличават.

2. В чл. 169 ал. 1 се изменя така: "(1) Спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на превозни средства на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия и пътниците в тях, организираните групи от военнослужещи, както и техническото състояние на военните превозни средства се контролират и от служба "Военна полиция" към министъра на отбраната."

§ 7. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г. и бр. 23 от 2011 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби и в приложение № 1 към чл. 25 , раздел II, т. 4 думите "на Министерството на отбраната" се заменят с "към министъра на отбраната".

§ 8. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от 2010 г. и бр. 16 от 2011 г.) в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби думите "на Министерството на отбраната" се заменят с "към министъра на отбраната".

§ 9. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г. и бр. 23 и 32 от 2011 г.) в чл. 3, ал. 1, т. 16 думите "Министерството на отбраната" се заменят с "министъра на отбраната".

§ 10. (1) В срок до 9 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.

(2) До приемането на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за структурата и организацията на дейността на служба "Военна полиция" (ДВ, бр. 59 от 2009 г.), доколкото не противоречи на този закон.

§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на отбраната и на директора на служба "Военна полиция".

§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".