Чл. 62 ZINZPS

Written by

in

Статус: Действаща

Свързана съдебна практика:ГПКАПКНПК

Чл. 62. (1) Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията":
1. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;
2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;
4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
5. (нова – ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 ; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
(2) Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) Заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2020 г.) Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 3 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.
(5) (Нова – ДВ, бр. 103 от 2012 г., предишна ал. 4, бр. 105 от 2020 г.) Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 – 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

Цитирана от

История на разпоредбата

  • Консолидирана редакция към 13.07.2026

Съдържа