Чл. 69 ЗГ

Чл. 69. (1) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди:
1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2020 г.) за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване или с проучване на подземни богатства въз основа на разрешение, издадено по Закона за подземните богатства – за срока на разрешението;
2. (доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г.) на държавни органи, извършващи дейности по контрол и опазване на околната среда – когато това е свързано с дейността им, както и на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите – безсрочно;
3. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) за извършване на теренни проучвания и консервация на археологически ценности – за срок не по-дълъг от три години;
4. (нова – ДВ, бр. 79 от 2020 г.) за извършване на дейности, свързани с допроучване на подземни богатства въз основа на предоставена концесия за добив по Закона за подземните богатства – за периода, в който ще бъдат извършени дейностите по допроучване в съответствие със съгласуван по реда на Закона за подземните богатства работен проект.
(2) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се учредява:
1. от Министерския съвет – в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост;
2. (доп. – ДВ, бр. 79 от 2020 г.) от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите – в случаите по ал. 1, т. 1 и 4, за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост;
3. от кмета на общината след решение на общинския съвет – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
4. от собственика – за горската територия, частна собственост.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството от:
1. директора на държавното предприятие по чл. 163 или оправомощено от него длъжностно лице – за поземлени имоти в горски територии – държавна собственост, предоставени за управление на предприятието;
2. кмета на общината – за поземлени имоти в горски територии – общинска собственост;
3. собственика – за горската територия, негова собственост.