ЗАКОН за марките и географските означения

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Приложно поле

Чл. 1 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Този закон урежда условията и реда за регистрация на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, защитата на тези права, както и провеждането на националния етап на процедурите и контрола във връзка с географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз.

Чл. 2 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат по отношение на български физически и юридически лица, както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

Представителство

Чл. 3 . (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) Всяко лице, което съгласно този закон има правото да извършва действия пред Патентното ведомство, може да направи това лично, чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост.

(2) Лице по ал. 1, което не е установено в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария, извършва действия пред Патентното ведомство чрез адвокат или чрез представител по индустриална собственост.

(3) За представителите по индустриална собственост, включително техните дружества или съдружия, извършващи дейност по представителство по този закон, се прилагат изискванията на глава осма "б" от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели .

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За извършването на действия пред Патентното ведомство чрез адвокат или представител по индустриална собственост се представят доказателства за упълномощаването.

Правила за представяне на документи и за кореспонденция

Чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всички документи в производствата пред Патентното ведомство се представят на български език или с превод на български език. Документите се подават в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път чрез електронната поща или портала за електронни услуги на Патентното ведомство, чрез други електронни системи съгласно Закона за електронното управление или поддържани от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост, наричано по-нататък "Международното бюро".

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Кореспонденцията във връзка с производствата пред Патентното ведомство се води на адрес в Република България или по електронен път съгласно ал. 1. При промяна на посочения адрес страната по производството уведомява Патентното ведомство в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) Когато страната по производството пред Патентното ведомство не е посочила адрес в Република България, на същата се изпраща уведомление, с което й се предоставя най-малко 7-дневен срок от получаването му за посочване на адрес. Когато не е посочен никакъв адрес, се прилагат правилата за уведомяване по реда на Административнопроцесуалния кодекс , освен ако в този закон не е предвидено друго.

(4) Когато страната, инициирала производство пред Патентното ведомство, не отстрани нередовностите в срока по ал. 3, същото се прекратява.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

Такси

Чл. 4 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Патентното ведомство събира такси за заявяване и експертиза, издаване на свидетелство за регистрация, приоритет, опозиция, вписване на ползвател, отмяна на вписването на ползвател, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на явна фактическа грешка, обжалване, заличаване, отмяна, продължаване на срокове, възстановяване на срокове, подаване на заявка за международна регистрация на марка и териториално разширение, заместване на национална с международна регистрация на марка, подаване на заявка за международна регистрация на географско означение, подаване на искания за вписване в Международния регистър на марките на промени в обстоятелствата на международна регистрация на марка, разделяне на международна регистрация на марка, информация, справки и извлечения от държавните регистри, издаване на дубликат на защитен документ, националния етап на процедурите по заявяване, опозиция, изменения на спецификацията, предоставяне на временна национална защита, заличаване и контрол във връзка с географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Таксите по ал. 1 се дължат за всяка отделна марка или географско означение, както и за всяко отделно действие, подлежащо на вписване.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Доказателства за извършено плащане на такси се представят при поискване от Патентното ведомство.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Таксите по ал. 1 за заявяване и експертиза във връзка с географски означения се заплащат в размер 50 на сто от дължимата сума, ако заявители са физически лица, микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия , или органи съгласно чл. 106б, ал. 3 .

Държавен регистър на марките

Чл. 5 . (1) Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Държавният регистър на марките съдържа:

1. номер и дата на подаване на заявката за регистрация на марка;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на подаване на заявка/марка на Европейския съюз, ако заявката за регистрация на марка е резултат от преобразуване;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на международна регистрация на марка, ако заявката е резултат от трансформация;

4. вид и тип на марката;

5. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) представяне на марката съобразно формата й на обективиране;

6. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) описание на марката, ако такова е представено;

7. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер, дата и страна на първоначалната заявка, от която се претендира приоритет, съответно дата и страна на излагане при изложбен приоритет, ако претендираният приоритет е признат;

8. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на марката на Европейския съюз, която ползва старшинство от националната марка, ако такова е признато;

9. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) актуален списък на стоките и/или услугите на марката, и номерът на класа съгласно Ницската спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 6 от 2001 г.) (ДВ, бр. 64 от 2001 г.), наричана по-нататък "МКСУ";

10. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

11. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че заявката е оттеглена, производството по заявката е прекратено или тя е отказана за всички стоки или услуги съг­ласно чл. 47, ал. 3 , съответно чл. 57, ал. 9, т. 2 ;

12. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер на първоначалната марка, ако е извършено разделяне;

13. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, ако е извършена публикация на заявката;

14. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) регистров номер и дата на регистрация, ако марката е регистрирана;

15. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че марката е регистрирана в резултат на доказана придобита отличителност, ако е приложимо;

16. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, ако е извършена публикация на регистрацията;

17. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) срок на действие на регистрацията, ако марката е регистрирана;

18. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) незащитими елементи, ако такива са посочени от заявителя;

19. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) защитени цветове, ако такива са претендирани;

20. име и адрес на заявителя, съответно на притежателя, на марката;

21. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) име и адрес на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива;

22. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) дата и номер на международната регистрация, ако националната марка е регистрирана по международен ред;

23. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

24. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че действието на регистрацията на марка е прекратено съгласно чл. 32 и 33 , ако е взето такова решение;

25. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) дата на подаване на опозиция и име и адрес на лицето, подало опозицията, ако такава е постъпила;

26. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) датата на подаване на искане за отмяна или заличаване на регистрацията на марка и име и адрес на лицето, подало искането, ако такова е постъпило;

27. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че регистрацията е отменена, ако е взето такова решение за всички стоки или услуги;

28. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че регистрацията е заличена, ако е взето такова решение за всички стоки или услуги;

29. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) актуални правила за използване на колективна или сертификатна марка;

30. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на международната регистрация, ако е вписано заместване на национална марка с такава;

31. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) дата на вписване на промяна на името и/или адреса на заявителя, съответно на притежателя на марката, прехвърляне, лицензионен договор, обезпечение, принудително изпълнение, особен залог, несъстоятелност, ако такова вписване е извършено;

32. актуален статус на марката.

Държавен регистър на географските означения

Чл. 6 . (1) Държавният регистър на географските означения се води и поддържа от Патентното ведомство.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Държавният регистър на географските означения по глава трета съдържа:

1. географското означение и указание за вида му – наименование за произход или географско указание;

2. номер на заявката и дата на подаване;

3. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) регистров номер и дата на регистрация, ако географското означение е регистрирано;

4. номер на класа и списък на стоки и класове по МКСУ;

5. име и адрес на заявителя, съответно на вписания ползвател/ползватели;

6. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) име и адрес на представителя по индустриална собственост, или на адвоката, когато са упълномощени такива;

7. описание на границите на географското място, на установените качества или на особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход;

8. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер и дата на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, ако е извършена публикация на регистрацията;

9. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) дата и номер на международната регистрация, ако географското означение е регистрирано по международен ред;

10. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване за прекратяване на правната закрила, ако същата е прекратена;

11. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) дата на подаване на искане за заличаване на регистрацията на географското означение, име и адрес на лицето, подало искането, ако такова е постъпило;

12. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че регистрацията на географското означение е заличена, ако е взето такова решение;

13. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отбелязване, че вписването на ползвател е отменено, ако е взето такова решение;

14. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) дата на вписване на промяна на име и/или адрес на заявителя, съответно на вписания ползвател/ползватели, ако такова вписване е извършено;

15. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) актуален статус на географското означение.

Достъп до държавните регистри

Чл. 7 . (1) Държавните регистри по чл. 5 и 6 са електронни и публични. Те се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство.

(2) Патентното ведомство събира, организира, оповестява публично и съхранява данните, подлежащи на вписване, включително всички лични данни, необходими за целите на поддържане на регистрите и изпълнение на дейностите си по този закон при спазване изискванията за защита на личните данни.

(3) Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието на регистрите.

Досие

Чл. 8 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Патентното ведомство поддържа за всяка марка досие на хартиен или електронен носител, което съдържа цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 107 – 110 досието съдържа цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.

(2) Право на достъп до досието на марката имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя.

(3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по опозиция или по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя, опонента или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, от притежателя, от опонента или от искателя, както и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя, от притежателя, от опонента или от искателя.

(4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на марката, които подлежат на вписване.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., доп., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Патентното ведомство поддържа за всяко географско означение досие на хартиен или електронен носител, което съдържа цялата документация по регистрацията им по глава трета . По отношение на географски указания по глава трета "а" досието съдържа цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Информацията за всеки заявител, съответно вписан ползвател на географско означение по глава трета , представлява обособена част от досието по ал. 5.

(7) Всеки заявител или вписан ползвател, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или на вписания ползвател, адвокат, писмено упълномощен от заявителя или от вписания ползвател, както и всяко лице, което е изрично упълномощено за това с нотариално заверено пълномощно от заявителя или от вписания ползвател, има право на достъп до съответната част от досието, която се поддържа за тях съгласно ал. 6.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяко лице има право на достъп до частта от досието за заявеното или регистрираното географско означение, която съдържа вписаните обстоятелства по чл. 6, ал. 2 .

(9) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването.

(10) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи.

(11) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.

Глава втора – МАРКИ

Раздел I – Регистрация

Определение

Чл. 9 . (1) Марка та е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Типовете марки са индивидуална марка, колективна марка и сертификатна марка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Видовете марки са словни, фигуративни, комбинирани, триизмерни, позиционни, десен, цвят или комбинация от цветове, звукови, съдържащи движение, мултимедийни, холограмни и всякакви други марки, позволяващи чрез използването на общодостъпна технология ясно, точно, автономно, лесно достъпно, разбираемо, устойчиво и осезаемо възпроизвеждане.

Придобиване на право върху марка

Чл. 10 . (1) Правото върху марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката.

(2) Правото на регистрация принадлежи на първия заявител.

(3) Правото върху марка е изключително право.

(4) Изключителното право може да бъде противопоставено на трети добросъвестни лица от датата на публикация на регистрацията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(5) Заявителят има право да получи справедливо обезщетение от всяко лице, което без негово разрешение е извършило някое от действията по чл. 13, ал. 1 – 3 след публикацията на заявката за регистрация на марка, при условие че след публикацията на регистрацията тези действия биха били забранени.

(6) В случаите по ал. 5 до публикацията на регистрацията сезираният съд не се произнася по същество.

Абсолютни основания за отказ на регистрация

Чл. 11 . (1) Не се регистрира:

1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ;

2. марка, която няма отличителен характер;

3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;

4. марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

5. знак, който се състои изключително от:

а) формата на стоката или друга характеристика, която произтича от естеството на самата стока;

б) формата на стоката или друга характеристика, която е необходима за постигане на технически резултат;

в) формата на стоката или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоката;

6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;

7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите;

8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации, на държави – членки на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20 март 1883 г. с нейните изменения и допълнения, съгласно Решение на Министерския съвет за присъединяване на Народна република България към Лисабонската редакция на Конвенцията (ратифицирана с Указ № 663 на Президиума на Народното събрание – ДВ, бр. 75 от 1965 г.), наричана по-нататък "Парижката конвенция", както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция ;

9. марка, която се състои от или включва знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6, трето от Парижката конвенция , и представляващи особен обществен интерес;

10. марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;

11. марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство ;

12. марка, чиято регистрация е в нарушение на българското законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Република България или Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на географските означения;

13. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на храни с традиционно специфичен характер и на незадължителни термини за качество на селскостопанските продукти;

14. марка, чиято регистрация е в нарушение на законодателството на Европейския съюз или на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, предвиждащи правна закрила на традиционни наименования за вина;

15. марка, която се състои от или възпроизвежда в своите съществени елементи наименованието на по-ранен растителен сорт, регистриран съгласно националното законодателство, законодателството на Европейския съюз или международни актове, по които Република България и Европейският съюз са страна, предвиждащи правна закрила на сортовете растения, когато марката и растителният сорт се отнасят до идентични или близко свързани видове.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато преди датата на заявяване марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена.

(3) Разпоредбите на ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11 не се прилагат, когато заявителят представи доказателства за съгласие на съответния компетентен орган.

(4) Разпоредбата на ал. 1, т. 12 не се прилага, когато заявителят на марка, която съдържа по-рано заявено или регистрирано по реда на този закон географско означение, е вписан ползвател на географското означение.

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 12, 13 и 14 не се прилагат, когато заявителят ограничи списъка на стоките, за които марката е заявена, до тези, отговарящи на спецификацията на регистрираните съгласно законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, географски означения, храни с традиционно специфичен характер, традиционни наименования за вина и незадължителни термини за качество на селскостопанските продукти.

Относителни основания за отказ на регистрация

Чл. 12 . (1) Когато е подадена опозиция съгласно чл. 52 , не се регистрира марка:

1. която е идентична на по-ранна марка и стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;

2. когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

(2) По-ранна марка по смисъла на ал. 1 е:

1. марка с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, регистрирана по реда на този закон;

2. заявена марка с по-ранна дата на подаване или с по-ранен приоритет, ако бъде регистрирана по реда на този закон;

3. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение и с признато действие на територията на Република България;

4. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение, ако действието й бъде признато на територията на Република България;

5. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение и с признато действие на територията на Европейския съюз;

6. международна регистрация на марка с по-ранна дата на регистрацията, с по-ранен приоритет или с по-ранна дата на териториалното разширение, ако действието й бъде признато на територията на Европейския съюз;

7. марка на Европейския съюз с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или със старшинство за територията на Република България по отношение на марки по т. 1 и 3, което е признато и уредено съгласно правилата на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (OB, L 154/1 от 16 юни 2017 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2017/1001 ";

8. заявена марка на Европейския съюз с по-ранна дата на подаване на заявката или с по-ранен приоритет, или със старшинство за територията на Република България по отношение на марки по т. 1 и 3, което е признато и уредено съгласно правилата на Регламент (ЕС) 2017/1001 , ако бъде регистрирана по реда на този регламент;

9. марка, която е общоизвестна на територията на Република България към датата на подаване на заявка за марка, съответно към датата на приоритета.

(3) Не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка и е предназначена за стоки или услуги, независимо дали са идентични, сходни или не на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България, или в случаите на марка на Европейския съюз – на територията на Европейския съюз, и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от известността на по-ранната марка или би ги увредило.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за която е подадена заявка за регистрация, не се регист­рира марка, когато поради идентичността или сходството й с нерегистрираната марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с нерегист­рираната марка. Използването в търговската дейност на нерегистрираната марка трябва да е действително и да е започнало преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и да продължава до подаването на опозицията.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката.

(6) При опозиция, подадена от действителния притежател на марка, не се регистрира марка, когато е заявена от името на агент или представител на действителния притежател без негово съгласие.

(7) При опозиция, подадена от търговец, не се регистрира марка, състояща се от или съдържаща фирмата му, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При опозиция, подадена от оправомощено съгласно съответното законодателство лице, не се регистрира марка, когато използването й може да бъде забранено на основание на по-ранно регистрирано географско означение с действие на територията на Република България.

(9) В случаите по ал. 6 регистрацията не се отказва, когато:

1. агентът или представителят обоснове своите действия, или

2. заявката се прехвърли на действителния притежател по негово искане.

(10) Когато опозицията е подадена на основание на по-ранна общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност, при определяне на известността на по-ранната марка се вземат предвид следните обстоятелства:

1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа, и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги;

2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;

3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в това число рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките или услугите, за които се използва марката;

4. данни за успешно прилагане на правото върху марката, ако тя е регистрирана;

5. стойност на марката;

6. други обстоятелства.

(11) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност и установяването, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката, се извършва от Софийския градски съд по общия исков ред или от Патентното ведомство в рамките на съответното административно производство.

Раздел II – Правни последици от регистрацията

Съдържание на изключителното право върху марка

Чл. 13 . (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е:

1. идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана;

2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;

3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 по-специално е:

1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки;

2. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, изпращането им чрез пощенски, куриерски или транспортен оператор, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

3. вносът или износът на стоките с този знак;

4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование;

5. използването на знака в търговски книжа и в реклами;

6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията .

(3) Притежателят на марка може да забрани въвеждането на стоки на територията на Република България, независимо от крайното им местоназначение, когато тези стоки или техните опаковки произхождат от трети спрямо Европейския съюз държави и върху тях е поставен без разрешение знак, който е идентичен на регистрираната по отношение на такива стоки марка или който не може да бъде отличен в основните си елементи от нея.

(4) Правото на притежателя по ал. 3 се прекратява, ако по време на производство по установяване на нарушение на марката, започнато в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 608/2013 ", деклараторът или държателят на стоките представи доказателства, че притежателят на регистрираната марка няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение.

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат, при условие че не се засягат права, придобити преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета на регистрираната марка.

Право на забрана на подготвителни действия

Чл. 14 . Когато има вероятност опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали, върху които може да бъде поставяна марката, да се използват за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 , притежателят й има право да забрани:

1. поставянето на знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали, върху които може да бъде поставяна марката;

2. предлагането за продажба, пускането на пазара, съхраняването с тези цели, вноса или износа на опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката.

Забрана за използване на марка, регистрирана на името на агент или представител

Ограничаване на правото върху марка

Чл. 15 . Действителният притежател на марка има право да се противопостави на използването й, когато тя е била регистрирана на името на агента или представителя му без негово съгласие. В случай че агентът или представителят обоснове своите действия, противопоставянето се счита за неоснователно.

Чл. 16 . Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

1. своето име или адрес, когато третото лице е физическо лице;

2. знаци или означения, които са лишени от отличителен характер или които се отнасят до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

3. марката с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на нейния притежател, когато използването на марката е необходимо, за да се посочи предназначението на стоката или услугата и по-специално като принадлежности или резервни части.

Изчерпване на правото върху марка

Чл. 17 . (1) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, с тази марка от него или с негово съгласие.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

Съвместно притежание на правото върху марка

Чл. 18 . (1) Правото върху марка може да е притежание на две или повече лица.

(2) Всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма.

Посочване на регистрацията

Включване на марка в справочни материали

Чл. 19 . При използването на марката притежателят може да посочва регистрацията й, като в близост до нея поставя латинската буква R, заградена в кръг.

Задължение за използване на марката

Чл. 20 . Когато включването на марка в речници, енциклопедии или други справочни материали създава впечатлението, че марката представлява родовото наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана, издателят при искане на притежателя й е длъжен при електронни публикации веднага, а при печатни материали – най-късно в следващото издание на съответния материал, да посочи, че това е регистрирана марка.

Чл. 21 . (1) Когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването.

(2) За международните регистрации на марки началото на срока по ал. 1 започва от датата на публикацията на международната регистрация съгласно чл. 83, ал. 2 .

(3) За реално използване по смисъла на ал. 1 се счита и:

1. използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, независимо дали видът, в който се използва, е регистриран като друга марка на същия притежател;

2. поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ.

(4) Използването на марката със съгласието на притежателя се счита за използване от самия него.

(5) При преценката на реалното използване се вземат предвид мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за стоките или услугите, за които е регистрирана.

Срок на действие на регистрацията

Чл. 22 . (1) Срокът на действие на регистрацията е 10 години от датата на подаване на заявката.

(2) Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от 10 години по реда на чл. 65 .

Раздел III – Марката като обект на собственост

Прехвърляне на правото върху марка

Чл. 23 . (1) Правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана.

(2) При съвместно притежание правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях в писмена форма е уговорено друго.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето.

(4) Договор за прехвърлянето не се прилага, когато искането за вписване на прехвърлянето е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват.

(5) Прехвърлянето има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките.

Лицензионен договор

Чл. 24 . (1) Притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.

(2) Разрешение за използване на марка, която е съвместно притежание, се дава с писменото съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях в писмена форма е уговорено друго.

(3) Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна. Когато не е уговорено друго, лицензията се счита за неизключителна.

(4) Лицензодателят на изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Той има право да използва марката, ако това е изрично уговорено.

(5) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилага извлечение от него, което съдържа идентификационните данни на лицензодателя и лицензополучателя, данни за марката и за вида на лицензията, стоките или услугите, за които се отнася лицензията, срок на договора и е подписано от страните. Лицензионен договор или извлечение от него не се прилага, когато искането е подписано и от двете страни с изрично посочване на имената и качеството на лицата, които го подписват, и съдържа информацията по изречение първо.

(6) Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките.

(7) Притежателят на марка може да противопостави правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредба на лицензионния договор по отношение на:

1. срока;

2. вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;

3. обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;

4. територията, на която марката може да се използва, или

5. качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.

Правото върху марката като обект на обезпечение

Чл. 25 . (1) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, допуска някоя от следните обезпечителни мерки:

1. забрана за използване на марката от притежателя или от лицензополучателя;

2. забрана за разпореждане с правото върху марката от притежателя или от лицензополучателя на изключителна лицензия;

3. забрана за разпореждане с правото върху заявката за регистрация на марка от заявителя.

(2) Налагането на обезпечителна мярка по ал. 1 се извършва незабавно от съдебния изпълнител въз основа на обезпечителната заповед на съда.

(3) Съдебният изпълнител налага обезпечителна мярка по ал. 1 чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на марката.

(4) Допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на съдебния изпълнител. Искането трябва да съдържа данни за заявителя или притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, данни за марката и за обезпечителната мярка. Към искането се прилага документ, с който е допуснато обезпечението.

(5) По отношение на заявителя, съответно на притежателя, на марката или на лицензополучателя на изключителна лицензия обезпечението по ал. 1 – 4 има действие от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките.

(6) Правото върху марка може да бъде обект на обезпечение и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс .

Правото върху марка като обект на принудително изпълнение

Чл. 26 . (1) Правото върху марка може да бъде обект на принудително изпълнение по образувано изпълнително производство. Органът по принудително изпълнение по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, налага запор, изразяващ се във:

1. забрана за използване на марката от притежателя или от лицензополучателя;

2. забрана за разпореждане с правото върху марката от притежателя или от лицензополучателя на изключителна лицензия;

3. забрана за разпореждане с правото върху заявката за регистрация на марка от заявителя.

(2) Наложеният запор се вписва в Държавния регистър на марките по искане на органа по принудително изпълнение или взискателя. Искането трябва да съдържа данни за заявителя, съответно за притежателя, на марката, както и данни за марката. Към искането се прилага документът, с който е наложен запорът.

(3) По отношение на заявителя, съответно на притежателя, на марката или на лицензополучателя на изключителна лицензия запорът има действие от датата на получаване на съобщението за налагането му, а по отношение на третите лица – от датата на вписване на запора в Държавния регистър на марките.

Правото върху марката като обект на особен залог

Чл. 27 . (1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог.

(2) За вписването и заличаването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилага съответно Законът за особените залози .

(3) Залогът има действие по отношение на трети лица от датата на вписването в Държавния регистър на марките.

Включване на правото върху марката в масата на несъстоятелността

Чл. 28 . (1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по несъстоятелност на нейния притежател.

(2) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по делото.

Заявката като обект на собственост

Отмяна или промяна във вписването

Чл. 29 . Разпоредбите на чл. 23 – 28 се прилагат и относно заявките за регистрация на марки.

Производство по разглеждане на искания за вписване

Чл. 30 . В Държавния регистър на марките се вписва отмяна или промяна по вписано обстоятелство по чл. 24 – 29 по искане на лице с правен интерес, към което се прилагат доказателства, че вписаното обстоятелство е прекратило действието си или по него са настъпили промени.

Чл. 31 . (1) За всяко подадено по този раздел искане се проверява дали е платена държавна такса, освен в случаите, в които органът по принудително изпълнение е освободен от заплащането й, и дали са представени доказателства за настъпване на заявените за вписване обстоятелства.

(2) Когато в хода на разглеждане на искането се констатират нередовности, на лицето, подало искането, се изпраща уведомление, с което му се предоставя 7-дневен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по разглеждане на искането се прекратява.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Не се образува производство по искане за вписване, прекратява се вече образувано производство или се отказва вписване с решение на председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(4) За вписаните обстоятелства се уведомява лицето, подало искането.

Раздел IV – Прекратяване действието на регистрацията, отмяна и заличаване на регистрацията

Прекратяване действието на регистрацията

Чл. 32 . (1) Действието на регистрацията се прекратява със:

1. изтичането на срока по чл. 22 ;

2. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отказ на притежателя за всички стоки или услуги, за които марката е регистрирана;

3. прекратяване на юридическото лице – притежател без правоприемство.

(2) Прекратяването по ал. 1, т. 3 се извършва служебно или по искане на всяко лице, придружено с доказателства.

(3) С прекратяване на действието на регистрацията се погасява правото върху марката.

Прекратяване на регистрацията на марки, в които се съдържа регистрирано географско означение

Отказ от право

Чл. 33 . (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Действието на регистрацията на марки, в които се съдържа регистрирано по реда на този закон географско означение, се прекратява служебно или по искане на всяко лице, когато се отмени вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.

Чл. 34 . (1) Притежателят може да се откаже от правото си върху марка за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, с писмена декларация до Патентното ведомство.

(2) Отказът има действие от вписването му в Държавния регистър на марките.

(3) Когато отказът от право върху марка се предхожда от искане за отмяна или заличаване на регистрацията й, той се разглежда след влизането в сила на решението по искането, освен ако лицето, подало искането за отмяна или заличаване, не представи писмено съгласие за вписване на отказа.

(4) Когато има вписан лицензионен договор, отказът от право се вписва, след като притежателят представи доказателство, че е уведомил лицензополучателя за намерението си да се откаже от правото върху марката. Вписването се извършва след изтичането на едномесечен срок от представяне на доказателството.

(5) Отказът на един или няколко от съпритежателите на правото върху марка не води до прекратяване действието на регистрацията по отношение на останалите съпритежатели.

Производство по вписване на прекратяване действието на регистрацията на марка и отказ от право

Чл. 34а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) За всяко постъпило искане за вписване по чл. 32, ал. 2 , чл. 33 и чл. 34 се проверява дали са посочени подлежащите на вписване обстоятелства, както и дали са представени доказателства, че тези обстоятелства са настъпили, когато това е необходимо.

(2) Когато в хода на разглеждане на искането се констатират нередовности, на лицето, подало искането, се изпраща уведомление, с което му се предоставя 7-дневен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по разглеждане на искането се прекратява.

(3) Решенията по исканията за вписване на прекратяване действието на регистрацията на марка и на отказ от право се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

Отмяна на регистрацията

Чл. 35 . (1) Регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато:

1. марката не е била използвана съгласно чл. 21 ;

2. в резултат на действието или бездействието на притежателя марката е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана;

3. използването на марката от притежателя или от друго лице с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, е по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага, ако притежателят е започнал или е възобновил реалното й използване в периода между изтичането на 5-годишния срок и подаването на искането за отмяна. Започването или възобновяването на използването в тримесечен срок преди подаването на искането за отмяна не се взема предвид, ако подготовката за това използване или възобновяване е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено такова искане.

(3) Когато искането за отмяна се отнася за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

(4) Когато са налице основания за отмяна само за част от стоките или услугите, регистрацията се отменя само за тези стоки или услуги.

Заличаване на регистрацията

Чл. 36 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Регистрацията на марка се заличава, когато:

1. марката е регистрирана в нарушение на чл. 11 ;

2. заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката.

(2) Когато марката е регистрирана в нарушение на:

1. член 11, ал. 1, т. 2 , 3 или 4 , регистрацията не се заличава, ако притежателят докаже, че преди датата на подаване на искането за заличаване в резултат на използване марката е придобила отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана;

2. член 11, ал. 1, т. 12 , регистрацията не се заличава, ако притежателят е вписан ползвател на съдържащото се в нея по-рано регистрирано по реда на този закон географско означение;

3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) член 11, ал. 1, т. 12 , 13 и 14 , регистрацията не се заличава, ако притежателят ограничи списъка на стоките, за които марката е регистрирана, до тези, отговарящи на спецификацията на регистрираните съгласно законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, географски означения, храни с традиционно специфичен характер, традиционни наименования за вина и незадължителни термини за качество на селскостопанските продукти.

(3) Регистрацията на марка се заличава и когато:

1. марката е регистрирана в нарушение на чл. 12 ;

2. използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално:

а) право на име и портрет;

б) авторско право;

в) право на селекционер върху наименование на сорт или порода;

г) право на индустриална собственост.

(4) Исканията по ал. 1 може да се подадат от всяко лице.

(5) Исканията по ал. 3 може да се подадат от следните лица:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) по т. 1 – от лицата по чл. 52, ал. 1 , които не са упражнили правото си да подадат опозиция или опозицията им не е разгледана по същество по отношение на същите страни, предмет и обхват на опозицията;

2. по т. 2 – от притежателя на по-ранното право.

(6) Регистрацията на марка може да се заличи и служебно от Патентното ведомство, когато е регистрирана в нарушение на чл. 11 . Редът за образуване, провеждане и приключване на производството за служебно заличаване на регистрацията на марка се определя с наредбата по чл. 69, ал. 4 .

(7) Когато искането е по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4 , действителното използване на нерегистрираната марка преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка трябва да е продължило до подаването на искането.

(8) В случаите по ал. 3, т. 1, когато това е приложимо, регистрацията не се заличава, ако по-ранната марка не е била реално използвана.

(9) В случаите по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 , ал. 3 , 4 и 7 и чл. 36, ал. 3, т. 2 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласие на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранното право.

(10) В случаите по ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 6 регистрацията не се заличава, когато:

1. агентът или представителят обоснове своите действия, или

2. заявката се прехвърли на действителния притежател по негово искане.

(11) Когато основанията за заличаване се отнасят за част от стоките или услугите, регистрацията се заличава само за тези стоки или услуги.

Ограничения на правото на притежателя

Чл. 37 . (1) Когато притежателят на право върху по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 в продължение на 5 последователни години е търпял използването на по-късна марка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска заличаване на регистрацията или да се противопостави на използването на по-късната марка на основание на по-ранната си марка по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е използвана, освен когато заявката за регистрация на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на притежател на право върху по-ранна марка съгласно чл. 12, ал. 3 и 4 или на по-ранно право съгласно чл. 12, ал. 7 и чл. 36, ал. 3, т. 2 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Притежателят на по-ранна марка няма право да се противопостави на по-късна марка, ако към датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка регистрацията й не би била заличена, тъй като:

1. регистрацията на по-ранната марка подлежи на заличаване на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 , 3 и 4 , поради недоказана в резултат на използване придобита отличителност за стоките или услугите, за които е регистрирана;

2. по-ранната марка още не е придобила отличителност до степен да оправдае съществуването на вероятност за объркване на потребителите по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 ;

3. по-ранната марка не се ползва с известност по смисъла на чл. 12, ал. 3 ;

4. не е доказано реално използване на по-ранната марка.

(4) Притежателят на по-ранна марка няма право да се противопостави на използването на по-късна марка на Европейския съюз, ако по-късната марка не би била обявена за недействителна съгласно чл. 60, параграф 1 , 3 или 4 , чл. 61, параграф 1 или 2 или чл. 64, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001 .

(5) В случаите по ал. 1 – 4 притежателят на правото върху по-късната марка няма право да се противопостави на използването на по-ранната марка, въпреки че нейният притежател не може да се позове на правата си да поиска заличаване на по-късната марка или да се противопостави на използването на по-късната марка.

Правни последици от отмяната и заличаването на регистрацията

Чл. 38 . (1) Отмяната на регистрацията на марка по чл. 35 има действие от датата на подаване на искането за отмяна.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) По искане на една от страните по спора и при наличие на правен интерес в решението относно искането за отмяна може да бъде определена по-ранна дата от датата, на която е възникнало едно от основанията за отмяна.

(3) Заличаването на регистрацията на марка има действие от датата на подаване на заявката за регистрация.

(4) Отмяната и заличаването на регистрацията не засягат:

1. влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди отмяната или заличаването;

2. лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отмяната или заличаването, освен ако е уговорено друго.

Раздел V – Колективни и сертификатни марки

Колективни марки

Чл. 39 . (1) Колективната марка е марка, посочена като такава при подаване на заявката за регистрация, която е притежание на сдружение на производители, търговци, на лица, извършващи услуги, които са правоспособни съгласно приложимото право, както и на юридически лица – субекти на публичното право, и която е способна да отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица.

(2) Знаци, указващи географския произход на стоките или услугите, се регистрират като колективни марки, но притежателят им не може да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност тези знаци, доколкото това използване е в съответствие с добросъвестната търговска практика и не може да се противопоставя на трето лице, имащо право да използва географско означение.

(3) Сдружението задължително приема правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката, санкциите, които се налагат при нарушение на правилата за използване, и основанията, поради които на член на сдружението може да се забрани използването на колективната марка. С правилата за използване се дава право на всяко лице, чиито стоки или услуги са с произход от съответния географски район, да стане член на сдружението, което е притежател на марката, при условие че лицето изпълнява всички останали изисквания, включени в правилата.

(4) Правото върху колективна марка не може да се прехвърля. Лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение за използването й.

(5) Освен на основанията, предвидени в раздели I и IV на тази глава, с изключение на член 11, ал. 1, т. 4 , не се регистрира колективна марка или регистрацията й се заличава, когато:

1. не са спазени разпоредбите на ал. 1 и 3;

2. правилата за използване на тази колективна марка противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

3. има опасност трети лица да бъдат въведени в заблуждение по отношение на характера или значението на марката, по-специално когато има вероятност марката да бъде възприета като нещо различно от колективна марка.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага, ако правилата по ал. 3 за използване на колективната марка бъдат изменени.

Сертификатни марки

Чл. 40 . (1) Сертификатната марка е марка, която е посочена като такава при подаване на заявката за регистрация и която е способна да отличава стоките или услугите, по отношение на които притежателят й удостоверява материала, метода на производство на стоките или начина на предоставяне на услугите, качеството, точността или други техни характеристики, с изключение на географския произход, от стоките или услугите, чиито характеристики не са удостоверени по този начин.

(2) Притежателят на марката задължително приема правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявка за сертификатна марка може да подава всяко физическо или юридическо лице, както и юридически лица – субекти на публичното право. Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.

(4) Освен на основанията, предвидени в раздели I и IV на тази глава, не се регистрира сертификатна марка или регистрацията й се заличава, когато:

1. не са спазени разпоредбите на ал. 1 и 2;

2. правилата за използване на тази сертификатна марка противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

3. има опасност обществеността да бъде въведена в заблуждение по отношение на характера или значението на марката, по-специално когато има вероятност марката да бъде възприета като нещо различно от сертификатна марка.

(5) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага, ако правилата по ал. 2 за използване на сертификатната марка бъдат изменени.

(6) Регистрацията на сертификатна марка може да се отмени, когато притежателят й е използвал марката за означаване на стоки или услуги, произведени или извършени от него.

Специални разпоредби

Чл. 41 . (1) Заявителят, съответно притежателят, на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие по отношение на трети лица от вписването им в Държавния регистър на марките.

(2) В случаите на международна регистрация на колективна или сертификатна марка правилата за използване по ал. 1 се представят в превод.

(3) Регистрацията на колективна или сертификатна марка може да се отмени освен при условията на чл. 35 и когато притежателят й е разрешил или е търпял използване, което противоречи на правилата за използване.

(4) За използване по смисъла на чл. 21 на колективна и сертификатна марка се счита използването от което и да е лице, имащо право на това.

(5) Колективна или сертификатна марка, чиято регистрация е отменена или прекратена, представлява пречка за регистрацията на идентична или сходна марка за идентични или сходни стоки или услуги на името на друго лице в тригодишен срок от публикуването на отмяната или прекратяването.

(6) Патентното ведомство осигурява достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки чрез Държавния регистър на марките.

Раздел VI – Заявки за регистрация на марки

Заявка

Чл. 42 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., изм., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявката за регистрация на марка се подава в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 .

(2) Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове на МКСУ.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявката съдържа:

1. искането за регистрация;

2. името и адреса на заявителя;

3. представяне на марката съобразно формата й на обективиране;

4. списък на стоките и/или услугите, за които се иска регистрацията;

5. вид и тип на марката;

6. име и адрес на представителя по индуст­риална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива;

7. адрес за кореспонденция;

8. описание на марката, ако заявителят направи такова;

9. номер и дата на първоначалната заявка, както и дата на приоритет, ако заявката е резултат от разделяне и ползва приоритет;

10. номер, дата и страна на първоначалната заявка, съответно дата и страна на излагане при изложбен приоритет, ако се претендира такъв;

11. номер и дата на подаване на преобразуваната заявка/марка на Европейския съюз, както и дата на приоритета, ако заявката е резултат от преобразуване и ползва приоритет;

12. номер и дата на регистрация на трансформираната международна регистрация, както и дата на приоритета, ако заявката е резултат от трансформация и ползва приоритет;

13. декларация за отказ от изключителното право върху елемент от марката, ако заявителят се отказва от закрила върху него;

14. опис на приложенията, ако такива са представени;

15. подпис на заявителя или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(4) Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, освен документите по ал. 3 се прилагат и правилата за използване.

(5) Начинът на оформяне и редът за подаване и експертиза в Патентното ведомство на заявките за регистрация на марки се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

(6) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(7) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

Описание и класификация на стоките и/или услугите

Чл. 43 . (1) Стоките и/или услугите, за които се иска регистрация на марка, се класират съгласно МКСУ.

(2) Стоките и/или услугите се описват по начин, който да позволи достатъчно ясно и точно да се определи обхватът на закрилата. При използването на общи термини се приема, че в тях се включват само стоките и/или услугите, недвусмислено обхванати от буквалното значение на термина.

(3) Класирането на отделните стоки и/или услуги в един и същ клас на МКСУ не е основание те да бъдат определени като сходни, съответно класирането на отделните стоки и/или услуги в различни класове не е основание те да бъдат определени като несходни.

Дата на подаване

Чл. 44 . (1) За дата на подаване на заявката се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени документите, съдържащи данните и правилата по чл. 42, ал. 3, т. 1 – 4 и ал. 4 .

(2) Когато изискванията на чл. 42, ал. 3, т. 1 – 4 и ал. 4 не са изпълнени, заявката се счита за неподадена и производството по нея се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато документите не са представени на български език, датата на подаване се запазва, ако в едномесечен срок от тази дата те бъдат представени на български език.

Право на приоритет

Чл. 45 . (1) Право на приоритет на заявителя пред по-късно подадени заявки за идентични или сходни марки, предназначени за идентични или сходни стоки или услуги, се признава от датата на подаване на заявката в Патентното ведомство съгласно чл. 44, ал. 1 .

(2) Право на приоритет на заявителя или негов правоприемник се признава от датата на предходна заявка, при условие че:

1. предходната заявка е била редовно подадена в държава – членка на Парижката конвенция или на Световната търговска организация;

2. предходната заявка е първа заявка по смисъла на чл. 4 от Парижката конвенция и е за същата марка и за същите стоки или услуги;

3. заявката е подадена в Патентното ведомство в 6-месечен срок от датата на подаване на предходната заявка;

4. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) претенцията за приоритет е направена с подаване на заявката, като са посочени датата и страната на предходната заявка и е заплатена държавна такса за приоритет; в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят представи приоритетен документ, издаден от компетентния орган на страната, в която е подадена предходната заявка.

(3) Редовно подадена заявка по ал. 2, т. 1 е заявка, която има установена дата на подаване независимо от изхода на производството по нея.

(4) Право на изложбен приоритет на заявителя или на негов правоприемник се признава от датата на излагането на стоките или услугите, означени със заявената марка, на официална или официално призната изложба, при условие че:

1. заявката е подадена в 6-месечен срок от датата на първото излагане на стоките или услугите;

2. заявката е за същата марка и за същите изложени стоки или услуги;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) претенцията за приоритет е направена с подаване на заявката, като са посочени датата на излагане и страната, в която е организирана изложбата, и е заплатена държавна такса за приоритет; в тримесечен срок от датата на подаване на заявката заявителят представи документ, издаден от администрацията на изложбата, доказващ датата на излагане на стоките или услугите, означени със заявената марка.

Формална експертиза

Чл. 46 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали са платени дължимите държавни такси. Когато таксите не са платени или са платени в непълен размер, на заявителя се предоставя 14-дневен срок за плащането им. След изтичане на този срок таксите може да бъдат заплатени в допълнителен 14-дневен срок, като се дължат в двоен размер. Ако в този срок таксите не бъдат платени, заявката се смята за оттеглена и производството по нея се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В едномесечен срок от постъпването на таксите се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 3, ал. 4 , чл. 3а, ал. 2 , чл. 42, ал. 2 , ал. 3, т. 5 – 15 и чл. 43 . Когато се констатират нередовности, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато заявката не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 2 и в срока по ал. 2, изречение второ заявителят раздели заявката, разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритета на първоначалната заявка.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 2, изречение второ заявителят не отстрани нередовностите, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато част от заявените стоки или услуги не отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 и 2 и в срока по ал. 2, изречение второ, заявителят не отстрани нередовностите, само за тези стоки или услуги се взема решение за прекратяване на производството. Преди влизане в сила на решението за прекратяване за част от стоките или услугите заявителят може да подаде искане за разделяне на заявката. Предмет на отделно обособената заявка може да бъдат само стоки и услуги от първоначалната заявка, по отношение на които производството не е прекратено.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 2, изречение второ не са представени доказателства за упълномощаване или не се отстранят нередовностите във връзка с упълномощаването, на заявителя се указва да потвърди действията на пълномощника при условията на чл. 3а, ал. 2 и 3 . Ако нередовностите не бъдат отстранени, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

Експертиза по същество

Чл. 47 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В двумесечен срок от приключването на формалната експертиза се извършва експертиза за проверка на основанията по чл. 11 . Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверяват и основанията по чл. 39, ал. 5 , съответно по чл. 40, ал. 4 .

(2) Когато има основание за отказ на регистрацията за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява, като се посочват мотивите за отказа и му се предоставя двумесечен срок за възражение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 2 заявителят не отговори, не направи основателни възражения, не измени правилата за използване на колективна или сертификатна марка и/или не ограничи списъка на стоките или услугите, се взема решение за пълен или частичен отказ. Преди влизане в сила на решението за частичен отказ заявителят може да подаде искане за разделяне на заявката. Предмет на отделно обособената заявка може да бъдат само неос­порваните в експертизата по същество стоки и услуги, включени в първоначалната заявка.

Спиране на производството по заявка

Чл. 48 . (1) Производството по заявката се спира при извършване на експертиза за проверка на основанията по чл. 11 , в случаите:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) на по-ранни заявки за регистрация на географски означения, храни с традиционно специфичен характер, традиционни наименования за вина и незадължителни термини за качество на селскостопанските продукти по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 12 – 14;

2. на внесено заявление, че ще бъде представено съгласие в съответствие с чл. 11, ал. 3 .

(2) Производството по заявката се спира служебно или по искане на заявителя с решение на държавен експерт по чл. 64 . Държавният експерт се произнася с решение по искането за спиране след преценка за неговата основателност.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 производството се спира за срок 6 месеца и след изтичането му се възобновява служебно. По искане на заявителя производството може да се възобнови и преди изтичането на 6-месечния срок.

(4) Производството по заявката се възобновява служебно или по искане на заявителя, след като отпаднат основанията за спирането му, с решение на държавен експерт по чл. 64 .

Публикация на заявката

Чл. 49 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 , се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец след приключването на експертизата по чл. 47 или след влизането в сила на решението по чл. 47, ал. 3 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Публикацията съдържа входящ номер, дата на подаване и на приоритет, когато такъв е претендиран, име и адрес на заявителя, име и адрес на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато има такива, вида на марката, тип на марката, описание на марката, представяне на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец след приключването на експертизата по чл. 107а , но не по-късно от 5 месеца след датата на уведомлението от Международното бюро за международната регистрация.

(4) Заявката не се публикува, когато:

1. е оттеглена съгласно чл. 50, ал. 1 ;

2. производството по нея е прекратено съгласно чл. 46, ал. 1 ;

3. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) производството по нея е прекратено съгласно чл. 46, ал. 4 и 6 ;

4. има влязло в сила решение за пълен отказ на регистрацията й съгласно чл. 47, ал. 3 ;

5. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) има влязло в сила решение за отказ за признаване на действието на международната регистрация поради липса на правила за използване по чл. 39, ал. 3 и чл. 40, ал. 2 или техен превод на български език, както и поради неизпълнени изисквания на чл. 43 .

(5) Вписаните по заявката обстоятелства по чл. 23 – 28 не се публикуват в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Оттегляне, ограничаване, разделяне и промени в заявката (Загл. доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.)

Чл. 50 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Преди влизане в сила на решението по заявката заявителят може да я оттегли или да ограничи списъка на стоките или услугите, за които марката е заявена.

(2) Когато заявителят оттегли заявката си, производството по нея се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 .

(3) В заявката не могат да се внасят промени, освен когато има промяна в името или адреса на заявителя или е необходимо да се поправят допуснати грешки в името и адреса на заявителя и очевидни грешки, при условие че тези промени не засягат знака и не разширяват списъка на стоките или услугите.

(4) Промените по ал. 3 се извършват по искане на заявителя.

(5) Когато промените по ал. 1 и 3 са извършени след публикацията по чл. 49 , те също подлежат на публикация.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Преди влизане в сила на решение по заявката заявителят може да я раздели, като подаде изрично искане част от стоките или услугите, включени в първоначалната заявка, да бъдат предмет на една или повече отделно обособени заявки, които се прилагат към искането.

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Не се допуска разделяне на заявката:

1. преди определянето на дата на подаване съгласно чл. 44 ;

2. в срока за подаване на възражение по чл. 51, ал. 1 и за опозиция по чл. 52, ал. 1 ;

3. когато стоките или услугите в отделно обособената заявка се припокриват със стоките или услугите, които остават в първоначалната заявка, или с тези, които са включени в други отделно обособени заявки;

4. когато стоките или услугите в отделно обособената заявка попадат в обхвата на производство по възражение, опозиция или жалба;

5. когато не са платени дължимите държавни такси за заявяване и експертиза на всяка отделно обособена заявка.

(8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За подаване на искане за оттегляне, ограничаване или разделяне на заявката чрез адвокат или представител по индустриална собственост е необходимо изрично упълномощаване.

(9) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяко искане за оттегляне, ограничаване, разделяне или за промени в заявката се проверява за спазване на изискванията на закона. Когато се констатират нередовности, на заявителя се предоставя 7-дневен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по разглеждане на искането се прекратява.

(10) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Не се образува производство, прекратява се вече образувано производство или се отказва оттегляне, ограничаване, разделяне или промени в заявката с решение на държавен експерт по чл. 64 . Когато искането за разделяне е подадено в хода на производство по опозиция или жалба, решението се взема от органа, разглеждащ опозицията или жалбата.

(11) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато искането е допустимо и редовно, на заявителя се изпраща съобщение за извършване на поисканото действие.

(12) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Прекратяването на производство по заявка поради оттеглянето й, ограничаването на списъка със стоките или услугите, разделянето и промените в нея имат действие от датата на вписването им в Държавния регистър на марките. При разделяне отделно обособената заявка запазва датата на подаване, датата на приоритет и всички вписвания по първоначалната заявка.

Възражения от трети лица

Чл. 51 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В тримесечен срок от публикацията по чл. 49, ал. 1 , който за международните регистрации на марки започва два месеца след публикацията по чл. 49, ал. 3 , всяко физическо или юридическо лице, юридически лица – субекти на публичното право, както и сдружения на производители, доставчици на услуги, търговци или потребители могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката или срещу признаване действието на международната регистрация на марка на територията на Република България на основание чл. 11 , а за колективните и сертификатните марки – и на основание чл. 39, ал. 5 , съответно чл. 40, ал. 4 .

(2) Възражението се подава пред Патентното ведомство в писмена форма и съдържа основания и мотиви.

(3) Лицето, подало възражението, не е участник в производството по заявката.

(4) Възражението се изпраща на заявителя или на притежателя на международна регистрация на марка за становище по него.

(5) Възражението и становището, ако има такова, се разглеждат от държавен експерт по чл. 64 .

Раздел VII – Опозиции

Подаване и съдържание на опозициите

Чл. 52 . (1) В тримесечен срок от публикацията по чл. 49, ал. 1 , който за международните регистрации на марки започва два месеца след публикацията по чл. 49, ал. 3 , на основанията за отказ по чл. 12 пред Патентното ведомство може да се подаде опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по този закон, или срещу признаване действието на международна регистрация на марка на територията на Република България:

1. по чл. 12, ал. 1 – от притежателя на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3, от съпритежател без съгласието на другите съпритежатели или от лицензополучателя на изключителна лицензия на по-ранната марка;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) по чл. 12, ал. 4 – от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, когато за нея е подадена заявка за регистрация и са платени таксите по заявката;

3. по чл. 12, ал. 5 и 6 – от действителния притежател на марката;

4. по чл. 12, ал. 7 – от търговеца, който твърди, че марката се състои от или съдържа неговата фирма;

5. по чл. 12, ал. 8 – от лицето, което съгласно съответното законодателство може да упражни правото да забрани използването на марка на основание на по-ранно регистрирано географско означение.

(2) Опозицията се подава в два идентични екземпляра, освен когато е подадена по електронен път с квалифициран електронен подпис. Опозицията трябва да съдържа:

1. данни за опонента;

2. информация за наличие на правен интерес;

3. входящ номер, наименование на марката и стоките или услугите, срещу които е насочена;

4. основание и мотиви;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) подпис на опонента или на представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени такива.

(3) Към опозицията се прилагат:

1. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

2. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

3. доказателства, когато е необходимо;

4. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) съдебно удостоверение за образувано производство или влязло в сила съдебно решение, когато е приложимо.

(4) Опозицията по ал. 1 трябва да:

1. се основава на едно или повече по-ранни права, при условие че те принадлежат на едно и също лице;

2. се основава на част или на всички стоки или услуги, за които по-ранното право се отнася;

3. бъде насочена срещу част или срещу всички стоки или услуги на оспорената марка.

Състав по опозиции

Уведомяване за постъпила опозиция

Чл. 53 . Опозицията се разглежда от състав по опозиции, който се състои от трима експерти, единият от които е държавен експерт по смисъла на чл. 64 и е председател на състава. Съставът се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство.

Чл. 54 . (1) За опозиция срещу регистрацията на марка, заявена по този закон, се уведомява заявителят на марката – обект на опозицията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За опозиция срещу признаване действието на международна регистрация на марка се уведомява Международното бюро.

Проверка за допустимост и формална редовност на опозициите

Чл. 55 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За всяка опозиция се проверява дали е спазен срокът по чл. 52, ал. 1 , дали е налице правен интерес, дали са изпълнени изискванията по чл. 3, ал. 4 , чл. 3а, ал. 2 , чл. 52, ал. 1, т. 2, предложения трето и четвърто, ал. 2, т. 5 и ал. 4, т. 1 и дали е платена държавна такса. Когато се констатират нередовности, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя 14-дневен срок за отстраняването им.

(2) Опозиция, по която не са изпълнени изискванията по ал. 1, както и опозиция, подадена преди началото на срока по чл. 52, ал. 1 , е недопустима и производство по нея не се образува, за което се уведомяват страните.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За всяка допустима опозиция се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 52, ал. 2 и ал. 4, т. 2 и 3 и когато се констатират нередовности, се уведомява лицето, което я е подало, като му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Когато нередовностите не бъдат отстранени в този срок, производството по опозиция се прекратява, при условие че неотстранените нередовности не позволяват да се установят страните, предметът и обхватът на опозицията.

(4) Отказът за образуване и прекратяването на производството се извършват с решение на състав по опозиции.

Свързани производства

Чл. 56 . (1) Когато по една и съща заявка за регистрация на марка са подадени няколко опозиции, те могат да се обединят за постановяване на общо решение при съгласие на страните.

(2) Обединението по ал. 1 се извършва с решение на състав по опозиции, при условие че с това няма да се възпрепятства нормалният ход на производството и няма да бъдат застрашени интересите на страните.

Производство по опозициите

Чл. 57 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на опозицията на двете страни се изпраща уведомление, с което им се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може еднократно да се удължи с три месеца по писмено искане, подписано от страните и заплатена държавна такса.

(2) Едновременно с уведомлението по ал. 1 на заявителя на марката – обект на опозиция, се предоставя единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата, когато такива са представени.

(3) Когато страните депозират споразумение в срока по ал. 1, производството по опозицията се прекратява, а половината от платената държавна такса за опозиция се връща на лицето, което я е подало, при поискване.

(4) Когато в срока по ал. 1 не бъде депозирано споразумение, на заявителя се предоставя двумесечен срок за отговор по опозицията и доказателствата, ако такива са представени.

(5) Отговорът на заявителя се предоставя на лицето, подало опозицията, за даване на становище в едномесечен срок.

(6) Ако в срока по ал. 5 опонентът представи становище, то се предоставя на заявителя за отговор в едномесечен срок от съобщаването, при условие че с него са представени нови факти, обстоятелства и/или доказателства от значение за опозицията.

(7) След изтичането на срока по ал. 6 съставът по опозиции пристъпва към разглеждане на опозицията, на отговорите на заявителя, на становището на опонента и на доказателствата, ако такива са представени. Разглеждането на опозицията се ограничава до правните основания и мотивите във връзка с тях.

(8) Отговори, становища и доказателства от страните, постъпили след изтичане на сроковете по ал. 4, 5 и 6, се взимат предвид при разглеждане на опозицията и се изпращат на другата страна, при условие че срокът за предоставянето им не е спазен по уважителни причини. Съставът по чл. 53 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок.

(9) След изясняването на всички факти и обстоятелства по спора съставът по опозиции взема решение, с което:

1. опозицията се оставя без уважение;

2. се постановява пълен или частичен отказ на регистрацията на марката – обект на опозиция.

(10) Решенията по опозиции се постановяват в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 6.

(11) Когато до вземането на решение по опозицията заявката за регистрация на марка – обект на опозиция, бъде ограничена до част от стоките или услугите, предмет на спора, на опонента се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа опозицията срещу оставащите стоки или услуги. Ако опонентът оттегли опозицията с оглед на ограничението, производството по нея се прекратява.

(12) Когато до вземането на решение по опозицията е извършено прехвърляне на по-ранното право върху марка, на новия притежател се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа опозицията. Ако новият притежател не отговори или оттегли опозицията, производството по нея се прекратява.

(13) Когато опозицията е подадена срещу част от стоките или услугите на заявката за регистрация на марка, в периода след изтичането на срока по чл. 52, ал. 1 и преди изтичането на срока по чл. 57, ал. 6 заявителят може да поиска разделяне на заявката. Предмет на отделно обособената заявка могат да бъдат само неоспорваните в опозицията стоки и услуги, включени в първоначалната заявка.

(14) Редът за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции се определя с наредба на Министерския съвет.

Искане за доказване на реално използване

Чл. 58 . (1) По искане на заявителя на марката – обект на опозиция, лицето, подало опозицията, представя доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и на които се основава опозицията през петте години, предхождащи датата на подаване или датата на приоритета на заявката за регистрация на марка – обект на опозиция, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана поне 5 години преди датата на заявяване или датата на приоритета на по-късната марка.

(2) В случаите на по-ранни международни регистрации на марки началото на 5-годишния срок, предвиден като условие за допускане на искането за доказване на реално използване на по-ранната марка по ал. 1, започва от датата на публикация на международната регистрация съгласно чл. 83, ал. 2 .

(3) Реално използване на марка на Европейския съюз се установява в съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001 .

(4) Искането по ал. 1 следва да бъде направено при първата предоставена на заявителя възможност за отговор по подадената опозиция.

(5) Ако заявителят поиска доказване на реално използване на по-ранната марка, на опонента се предоставя двумесечен срок за представяне на доказателства.

(6) Ако в срока по ал. 5 опонентът представи доказателства, те се предоставят на заявителя за становище в едномесечен срок от съобщаването.

(7) Когато в срока по ал. 5 не бъдат представени доказателства за използване на по-ранната марка, съставът по опозиции взема решение, с което опозицията се оставя без уважение.

(8) Когато по-ранната марка е използвана само за част от стоките или услугите, опозицията се разглежда във връзка с тези стоки или услуги.

Спиране на производството по опозиции

Чл. 59 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производството по опозицията се спира, когато е подадено искане за отмяна, за заличаване или за прекратяване по чл. 32, ал. 1, т. 3 или по чл. 62 във връзка с по-ранната марка или искане за заличаване, отмяна на вписването на ползвател или прек­ратяване на правната закрила във връзка с по-ранно географско означение.

(2) Производството по опозицията се спира и в случаите, когато:

1. опозицията се основава на по-ранни марки по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 , 4 , 6 и 8 ;

2. опозицията се основава на по-ранна заявка за регистрация на географско означение съгласно чл. 12, ал. 8 ;

3. срокът на действие на регистрацията на по-ранната марка е изтекъл, но не е изтекъл допълнителният срок за подновяването й;

4. обект на опозиция е международна регистрация на марка, по която е постановен отказ по чл. 47, ал. 2 и 3 ;

5. срещу заявката за регистрация на марка – обект на опозиция, е подадено възражение по чл. 51 ;

6. по заявката е възобновена експертизата по същество съгласно чл. 63 ;

7. има образувано друго административно или съдебно производство, при условие че вземането на решение по опозицията зависи от неговото приключване;

8. има направено искане от двете страни за предоставяне на допълнителен срок от 6 месеца за споразумение след изтичането на сроковете по чл. 57, ал. 1 .

(3) В случаите по ал. 2, т. 7 производството се спира след представяне на удостоверение за образувано производство, издадено от съответния орган.

(4) Производството по опозицията се спира служебно или по искане на една от страните. Съставът по опозиции се произнася с решение по искането за спиране след преценка за неговата основателност.

(5) Производството по опозиция се възобновява служебно или по искане на страните след отпадане на основанията за спиране, с решение на състава по опозиции.

Прекратяване на производството по опозиции

Чл. 60 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Освен в случаите по чл. 55, ал. 3 , чл. 57, ал. 3 , 11 и 12 , производството по опозицията се прекратява, когато до вземане на решение по опозицията:

1. заявката за регистрация на марка – обект на опозиция, и/или опозицията бъдат оттеглени;

2. заявката за регистрация на марка – обект на опозицията, бъде ограничена до стоки или услуги, които не са предмет на опозицията;

3. вследствие на извършено прехвърляне, заявката за регистрация на марка – обект на опозиция, и противопоставеното по-ранно право принадлежат на едно и също лице;

4. по международната регистрация на марка – обект на опозицията, има влязло в сила решение за отказ по чл. 47, ал. 3 за всички стоки или услуги, предмет на опозицията;

5. вследствие на подадено възражение по чл. 51 по заявката за регистрация на марка – обект на опозицията, има влязло в сила решение за отказ за всички стоки или услуги, предмет на опозицията;

6. производството по заявката за регистрация на марка – обект на опозицията, е прекратено съгласно чл. 62 ;

7. действието на противопоставеното с опозицията по-ранно право се прекрати или регистрацията на по-ранната марка се отмени или заличи;

8. възобновената съгласно чл. 63 експертиза по същество приключи с влязло в сила решение за отказ за всички стоки или услуги, предмет на опозицията;

9. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) регистрацията на по-ранната марка по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 , 4 , 6 и 8 бъде отказана изцяло или за стоките и/или услугите, на които се основава опозицията;

10. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) регистрацията на по-ранното географско означение се заличи или вписването на ползвателя, подал опозицията, се отмени.

(2) Прекратяването на производството по опозицията се извършва с решение на състава по опозиции.

Регистрация

Прекратяване на производството по заявка

Чл. 61 . (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 52, ал. 1 , когато не е подадена опозиция, или съответно от влизането в сила на решението за отхвърляне изцяло или частично на опозицията като неоснователна се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец от датата на решението, като при изрично искане и заплатена държавна такса на заявителя се издава свидетелство за регистрация.

Чл. 62 . (1) Извън случаите по чл. 46, ал. 4 и чл. 50, ал. 2 производството по заявката за регистрация на марка се прекратява и при наличието на условията по чл. 32, ал. 1, т. 3 .

(2) Производството по заявката за регистрация на марка по смисъла на ал. 1 се прекратява служебно или по искане на всяко лице с решение на държавен експерт по чл. 64 .

Подновяване на експертизата по същество

Постановяване на решенията

Чл. 63 . Извън случаите по чл. 75, ал. 2 и 9 до вземането на решение по заявката проверката по чл. 11 може да бъде възобновена служебно от държавен експерт по чл. 64 .

Подновяване на регистрацията

Чл. 64 . Решенията по заявка за регистрация на марка и решенията във връзка с признаване на действието на международна регистрация на марка на територията на Република България се постановяват от държавен експерт.

Чл. 65 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Регистрацията на марка се подновява по искане на притежателя и при заплатена държавна такса. Регистрацията може да се поднови и по искане на трето лице при наличие на правен интерес.

(2) Искането трябва да съдържа регистровия номер на марката и идентификационните данни на притежателя.

(3) Искането може да се подаде в последната година на срока по чл. 22, ал. 1 или до 6 месеца след изтичането на този срок срещу заплащане на допълнителна такса.

(4) Когато притежателят поиска подновяване на регистрацията само за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, в искането се посочва и за кои стоки или услуги се иска подновяването.

(5) Когато изискванията на ал. 1 – 3 не са спазени, регистрацията на марката не се подновява.

(6) Подновяването действа от деня, следващ датата, на която изтича срокът на предходната регистрация.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Патентното ведомство информира притежателя или лицето, което го представлява, за изтичането на срока на действие на регистрацията най-малко 6 месеца преди това. Ведомството не носи отговорност, ако е обективно възпрепятствано да предостави тази информация.

Промени в името и адреса на заявителя или притежателя

Чл. 66 . (1) Заявителят, съответно притежателят, на марка е длъжен да уведомява Патентното ведомство за всяка промяна в името и адреса си в едномесечен срок от извършването й.

(2) Промяната се вписва в Държавния регистър на марките по искане на заявителя, съответно притежателя, на марката.

(3) Всички документи, за които заявителят, съответно притежателят, на марка трябва да бъде уведомен, се изпращат на адреса, вписан последен в Държавния регистър на марките.

Промени в марката

Чл. 67 . (1) В марката не могат да се внасят промени по време на действие на регистрацията или при подновяването й.

(2) Когато марката включва името и адреса на притежателя, всяка промяна в тях, при условие че не засяга съществено марката така, както е регистрирана, може да бъде направена по искане на притежателя.

Разделяне на регистрацията

Чл. 68 . (1) Притежателят на марката може да раздели регистрацията, като обяви, че част от стоките или услугите, включени в първоначалната регистрация, ще бъдат предмет на една или повече отделно обособени регистрации. Стоките или услугите в отделно обособената регистрация не могат да се припокриват със стоките или услугите, които остават в първоначалната регистрация, или с тези, които са включени в други, отделно обособени регистрации.

(2) Разделяне на регистрацията е недопустимо, когато има образувано производство по искане за отмяна или заличаване срещу първоначалната регистрация и разделянето би довело до въвеждането на разделение между стоките или услугите, които са предмет на искането за отмяна или заличаване в различни регистрации.

(3) Искането за разделяне на регистрацията не се разглежда, ако не е платена дължимата държавна такса за заявяване и експертиза за всяка отделно обособена регистрация.

(4) Разделянето има действие от датата на вписване в Държавния регистър на марките.

(5) Отделно обособената регистрация запазва датата на подаване, датата на приоритет и всички вписвания по оригиналната регистрация.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За подаване на искане за разделяне на регистрацията чрез адвокат или представител по индустриална собственост е необходимо изрично упълномощаване.

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяко искане за разделяне на регист­рацията се проверява за спазване на изиск­ванията на закона. Когато се констатират нередовности, на подателя на искането се предоставя 7-дневен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по разглеждане на искането се прекратява.

(8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Не се образува производство, прекратява се вече образувано производство или се отказва разделяне с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

(9) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато искането за разделяне е допустимо и редовно, на подателя се изпраща съобщение за извършване на разделянето.

Раздел VIII – Спорове

Разглеждане на спорове

Чл. 69 . (1) Състави по спорове разглеждат:

1. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 46, ал. 4 и 5 ;

2. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 47, ал. 3 ;

3. жалби срещу решения на състави по опозиции по чл. 57, ал. 9 и чл. 58, ал. 7 ;

4. искания за отмяна на регистрацията по чл. 35 ;

5. искания за заличаване на регистрацията по чл. 36 .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Съставите за разглеждане на жалбите включват двама държавни експерти по смисъла на чл. 64 и един юрист, а съставите за разглеждане на исканията – трима държавни експерти и двама юристи. Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател.

(3) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решенията по чл. 75 – 77 .

(4) Редът за разглеждане на спорове се определя с наредба на Министерския съвет.

Срокове

Чл. 70 . (1) Жалбите се подават в двумесечен срок от съобщаването на решението.

(2) Исканията може да се подават през целия срок на действие на регистрацията.

Съдържание на жалбите и исканията

Чл. 71 . (1) Жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2 трябва да съдържат:

1. данни за жалбоподателя;

2. обоснован правен интерес;

3. номер, наименование на марката и стоките или услугите, във връзка с които е подадена жалбата;

4. основание и мотиви;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) подпис на жалбоподателя или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Към жалбите по ал. 1 се прилагат доказателства, когато е необходимо.

(3) Жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 се подават в два идентични екземпляра, освен когато са подадени по електронен път с квалифициран електронен подпис. Жалбите трябва да съдържат:

1. данни за жалбоподателя;

2. обоснован правен интерес;

3. номер, наименование на марката и стоките или услугите, във връзка с които е подадена жалбата;

4. основание и мотиви;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) подпис на жалбоподателя или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Към жалбите по ал. 3 се прилагат доказателства, когато е необходимо.

(5) Исканията се подават в два идентични екземпляра, освен когато са подадени по електронен път с квалифициран електронен подпис. Исканията трябва да съдържат:

1. данни за искателя;

2. номер, наименование на марката и стоките или услугите, във връзка с които е подадено искането;

3. данни за заявката по чл. 52, ал. 1, т. 2 , когато искането е по чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4 ;

4. обоснован правен интерес, когато такъв се изисква;

5. основание и мотиви;

6. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) подпис на искателя или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(6) Към исканията се прилагат:

1. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

2. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

3. доказателства, когато е необходимо;

4. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) съдебно удостоверение за образувано производство или влязло в сила съдебно решение, когато е приложимо.

(7) Исканията може да се подават срещу част или всички стоки или услуги, за които е регистрирана марката.

(8) Когато исканията са по чл. 36, ал. 3 , те може да се подават на основание на едно или няколко по-ранни права, за част или за всички стоки или услуги от обхвата на по-ранното право.

(9) В случаите по ал. 8 по-ранните права следва да принадлежат на едно и също лице.

Уведомяване на страните

Проверка за допустимост и формална редовност на жалбите и исканията

Чл. 72 . За подадените жалби по чл. 69, ал. 1, т. 3 и исканията се изпраща съобщение на заинтересованата страна.

Чл. 73 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяка жалба се проверява относно:

1. изпълнени ли са изискванията по чл. 3, ал. 4 и чл. 3а, ал. 2 ;

2. спазен ли е срокът по чл. 70, ал. 1 ;

3. налице ли е правен интерес;

4. подписана ли е жалбата;

5. платена ли е държавната такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяко искане се проверява относно:

1. изпълнени ли са изискванията по чл. 3, ал. 4 и чл. 3а, ал. 2 ;

2. спазен ли е срокът по чл. 70, ал. 1 ;

3. налице ли е правен интерес, когато такъв се изисква;

4. подписано ли е искането;

5. платена ли е държавната такса;

6. има ли подадена заявка по чл. 52, ал. 1, т. 2 и платена ли е държавната такса по нея;

7. искателят подавал ли е опозиция срещу регистрацията на по-късната марка и по нея взето ли е решение по същество, когато искането за заличаване е на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 ;

8. изтекъл ли е 5-годишният срок от датата на регистрация или датата на публикация на международната регистрация съгласно чл. 83, ал. 2 до датата на подаване на искането по чл. 35, ал. 1, т. 1 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) По жалби и искания, по които не са изпълнени изискванията по ал. 1 и 2, на жалбоподателя, съответно на искателя, се предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Жалби и искания, по които нередовностите не са отстранени в срока по ал. 3, са недопустими и производство по тях не се образува. В случай че е образувано производство по недопустима жалба или искане, същото се прекратява.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 71 . Когато се констатират нередовности, жалбоподателят, съответно искателят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които нередовностите не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява при условие че неотстранените нередовности не позволяват да се установят страните, предметът и обхватът на жалбата или искането.

(6) Отказът от образуване и прекратяването на производството по ал. 4 и 5 се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

(7) В случаите на жалби по чл. 69, ал. 1, т. 3 и искания, освен на жалбоподателя/искателя, решенията по ал. 6 се съобщават и на заинтересованата страна.

Свързани производства

Чл. 74 . (1) Когато решенията по чл. 57, ал. 9 и чл. 58, ал. 7 се обжалват едновременно от опонента и от заявителя или когато по една и съща марка са подадени няколко искания за заличаване на регистрацията на марка, жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 и исканията за заличаване може да се обединят в едно производство за постановяване на общо решение при съгласие на страните.

(2) Когато по една и съща марка са подадени няколко искания за отмяна на регистрацията на марка, те може да се обединят в едно производство при съгласие на страните и при условие че са подадени едновременно.

(3) Обединението по ал. 1 и 2 се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател, при условие че с това няма да се възпрепятства нормалният ход на производството и няма да бъдат застрашени интересите на страните.

Производство по жалбите

Чл. 75 . (1) След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 2 те се разглеждат от състава по спорове, който изготвя становище за вземане на решение, с което:

1. оставя без уважение жалбата срещу решение за отказ на регистрацията на марка или срещу решение за прекратяване на производството;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) отменя решението за отказ на регистрацията на марка или на решението за прекратяване на производството и връща заявката за повторно разглеждане, за публикация, за възобновяване или за продължаване на производството.

(2) Когато при разглеждането на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 2 се прецени наличието на основания за отказ на регистрацията на марка, различни от тези в обжалваното решение, или се прецени наличието на основания за отказ на регистрацията за стоки или услуги, различни от отказаните, решението по чл. 47, ал. 3 се отменя и заявката се връща за повторно разглеждане.

(3) Когато се отмени решение за отказ на регистрацията на марка, при повторното разглеждане на заявката се взема решение по същество.

(4) Решенията по ал. 1 и 2 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател в двумесечен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея нередовности.

(5) След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 единият екземпляр на жалбата се предоставя на заинтересованата страна за отговор в едномесечен срок.

(6) Ако в срока по ал. 5 заинтересованата страна отговори, отговорът се предоставя на жалбоподателя за даване на становище в едномесечен срок от съобщаването, при условие че с него са представени нови факти, обстоятелства и/или доказателства от значение за спора или са с цел оспорване на служебно направени от опозиционния състав констатации в обжалваното решение.

(7) Отговори, становища и доказателства, представени след срока по ал. 5 и 6, се вземат предвид при разглеждането на жалбите и се изпращат на страните в производството, при условие че срокът за предоставянето им не е спазен по уважителни причини. Съставът по чл. 69, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок.

(8) След изтичането на срока по ал. 6 жалбата, отговорът на заинтересованата страна и становището на жалбоподателя, ако има такива, се разглеждат от състава по спорове.

(9) Когато при разглеждането на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 се прецени наличието на основания за отказ по чл. 11 за част или за всички стоки или услуги, предмет на обжалване, заявката се връща за възобновяване на експертизата по същество.

(10) След изясняването на всички факти и обстоятелства по спора съставът по спорове изготвя становище за вземане на решение, с което:

1. оставя без уважение жалбата срещу решение на основание чл. 58, ал. 7 ;

2. отменя решението на основание чл. 58, ал. 7 и връща за повторно разглеждане;

3. оставя без уважение жалбата срещу решение на основание чл. 57, ал. 9, т. 1 ;

4. отменя решението на основание чл. 57, ал. 9, т. 1 и връща за повторно разглеждане;

5. оставя без уважение жалбата срещу решение за отказ на регистрацията на марка на основание чл. 57, ал. 9, т. 2 ;

6. отменя решението за отказ на регистрацията на марка на основание чл. 57, ал. 9, т. 2 и връща за повторно разглеждане или за продължаване на производството по заявката.

(11) Когато се отмени решение на състав по опозиции, при повторното му разглеждане се взема решение по същество.

(12) Решенията по ал. 10 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател в двумесечен срок от приключването на размяната на кореспонденция между страните.

(13) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато до вземането на решение по жалбата по чл. 69, ал. 1, т. 3 заявката за регистрация на марка бъде ограничена до част от стоките или услугите, предмет на спора или във връзка с нея има влязло в сила решение по чл. 57, ал. 9, т. 2 за отказ за част от оспорените стоки или услуги, на опонента се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа опозицията срещу оставащите стоки или услуги. Ако опонентът не отговори или оттегли опозицията с оглед на ограничението или отказа, производството по жалбата се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

(14) Когато до вземането на решение по жалбата по чл. 69, ал. 1, т. 3 е извършено прехвърляне на по-ранното право върху марка, на новия притежател се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа опозицията. Ако новият притежател не отговори или оттегли опозицията, производството по жалбата се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

(15) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато до вземането на решение по жалбата по чл. 69, ал. 1, т. 3 действието на противопоставената с опозицията по-ранна марка се прекрати или регистрацията й се отмени или заличи, или правната закрила на по-ранното географско означение се прекрати или регистрацията му се заличи, или вписването на ползвател се отмени, производството по жалбата се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

(16) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Извън случаите по ал. 13 и 14, когато до вземането на решение по жалбата по чл. 69, ал. 1, т. 3 опонентът оттегли опозицията или има влязло в сила решение по чл. 57, ал. 9, т. 2 за отказ на заявката за регистрация на марка за всички или за част от стоките или услугите, предмет на спора, производството по жалбата се прекратява, а обжалваното решение се обезсилва.

Производство по исканията

Чл. 76 . (1) След приключването на проверката за допустимост и формална редовност на исканията единият екземпляр на искането и доказателствата, когато такива са представени, се предоставят на притежателя на правото върху марка за възражение в двумесечен срок, а когато искането е по чл. 35, ал. 1, т. 1 – и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България.

(2) Възражението и доказателствата, когато такива са представени, се предоставят на искателя за становище в едномесечен срок.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато искането е по чл. 36, ал. 3, т. 2 , буква "б" и с възражението притежателят на правото върху марка е оспорил съществуването на по-ранното авторско право, искателят се уведомява, че то може да се установи по съдебен ред и му се предоставя едномесечен срок за представяне на съдебно удостоверение за образувано производство. В случай че искателят не представи доказателства за образувано съдебно производство или за влязло в сила съдебно решение за установяване на съществуването на по-ранното авторско право, производството продължава по реда на ал. 4 – 5 и ал. 11 – 17.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока за възражение притежателят на правото върху марка се позове на чл. 37, ал. 3 , искателят се уведомява, че в двумесечен срок може да изложи аргументи и да представи доказателства за обстоятелствата по чл. 37, ал. 3, т. 1 и 2 . Ако в рамките на предоставения срок искателят изложи аргументи и представи доказателства, те се предоставят на притежателя на марката за отговор в едномесечен срок от съобщаването.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Ако в срока по ал. 2 искателят представи становище, то се предоставя на притежателя на марката за отговор в едномесечен срок от съобщаването, при условие че с него са представени нови факти, обстоятелства и/или доказателства от значение за спора.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При искане за отмяна на регистрацията на марка с възражението срещу искането, съответно със становището по възражението, страните може да посочат по-ранна дата на отмяната съгласно чл. 38, ал. 2 .

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато искането е по чл. 35, ал. 1, т. 1 , по-ранната дата не може да попада в 5-годишния период след регистрацията на марката, а когато е по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 – да предхожда датата на регистрация.

(8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При искане за отмяна по чл. 35, ал. 1, т. 1 и посочване на по-ранна дата на притежателя на марката се предоставя двумесечен срок за представяне на доказателства за реално използване на марката през петте години, предхождащи по-ранната дата. Когато искането за отмяна е по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 и е посочена по-ранна дата, на искателя се предоставя двумесечен срок за представяне на доказателства във връзка с начина на използване на марката съгласно основанието на искането.

(9) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Доказателствата по ал. 8 се изпращат на искателя, съответно на притежателя на марката, за становище в едномесечен срок.

(10) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При искане за отмяна по чл. 35, ал. 1, т. 1 посочването на по-ранна дата се разглежда, при условие че не е доказано реално използване на марката през петте години, предхождащи датата на подаване на искането. В този случай, ако не бъде доказано реално използване и през петте години, предхождащи по-ранната дата, регистрацията на марката се отменя от претендираната по-ранна дата.

(11) (Предишна ал. 5, изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Отговори, становища и доказателства, представени след сроковете по ал. 4, 5 и 9, се вземат предвид при разглеждането на исканията и се изпращат на страните в производството, при условие че срокът за предоставянето им не е спазен по уважителни причини. Съставът по чл. 69, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се представят на другата страна за становище в едномесечен срок.

(12) (Предишна ал. 6, изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) С изтичането на сроковете по ал. 4, 5 и 9 съставът по спорове пристъпва към разглеждане на искането, на възражението и отговора на притежателя на марката, на становището на искателя и на доказателствата, ако такива са представени.

(13) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) След изясняване на всички факти и обстоятелства по спора съставът по спорове изготвя становище за вземане на решение, с което:

1. оставя без уважение искането за отмяна или заличаване на регистрацията на марка;

2. отменя или заличава регистрацията на марка за част от стоките или услугите;

3. отменя или заличава регистрацията на марка за всички стоки или услуги.

(14) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Решенията по ал. 13 се вземат от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(15) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В случаите на частична отмяна или частично заличаване на регистрацията издаденото свидетелство за регистрация се заменя с ново.

(16) (Предишна ал. 10, доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Решенията по исканията за отмяна или за заличаване се постановяват в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 4, 5 и 9.

(17) (Предишна ал. 11, доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато до вземането на решение по искането действието на регистрацията на марката – предмет на спора, се прекрати, заличи или отмени за част или за всички стоки или услуги или притежателят на марката се откаже от правото върху марката за част или за всички стоки или услуги, на искателя се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа искането. Ако искателят не отговори или оттегли искането, производството се прекратява.

(18) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато до вземането на решение по искането е извършено прехвърляне на по-ранното право върху марка, на новия притежател се предоставя възможност в 14-дневен срок от съобщаването да потвърди дали поддържа искането. Ако новият притежател не отговори или оттегли искането, производството се прекратява.

(19) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато до вземането на решение по искането действието на противопоставената по-ранна марка се прекрати или регистрацията й се отмени или заличи, или правната закрила на по-ранното географско означение се прекрати или регистрацията му се заличи, или вписването на ползвател се отмени, производството по искането се прекратява.

Искане за доказване на реално използване

Чл. 77 . (1) По искания за заличаване, когато това е приложимо, в срока по чл. 76, ал. 1 притежателят на право върху марка може да поиска от искателя да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искането, през петте години, предхождащи датата на подаване на искането, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й, при условие че по-ранната марка е регистрирана не по-малко от 5 години преди датата на подаване на искането.

(2) В случаите на по-ранни международни регистрации на марки началото на 5-годишния срок, предвиден като условие за допускане на искането за доказване на реално използване на по-ранната марка по ал. 1, започва от датата на публикация на международната регистрация съгласно чл. 83, ал. 2 .

(3) Когато към датата на подаване на заявката за регистрация или към датата на приоритета на марката – обект на искането, са изминали повече от 5 години от датата на регистрация на по-ранната марка, освен доказателства за използване по ал. 1 искателят представя и доказателства за използване през петте години, предхождащи датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на марката – обект на искането, или доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването й.

(4) В случаите на по-ранни международни регистрации на марки за дата на регистрация на по-ранната марка по смисъла на ал. 3 следва да се счита датата на публикация на международната регистрация съгласно чл. 83, ал. 2 .

(5) Реално използване на марка на Европейския съюз се установява в съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) 2017/1001 .

(6) Ако притежателят на право върху марка поиска доказване на реално използване на по-ранната марка, на искателя се предоставя двумесечен срок за представяне на доказателства.

(7) Ако в срока по ал. 6 искателят представи доказателства, те се предоставят на притежателя на марката за становище в едномесечен срок от съобщаването.

(8) Когато в срока по ал. 6 не бъдат представени доказателства за използване на по-ранната марка, съставът по спорове изготвя становище за вземане на решение, с което искането за заличаване се оставя без уважение.

(9) Когато по-ранната марка е използвана само за част от стоките или услугите, искането се разглежда във връзка с тези стоки или услуги.

(10) Решението по ал. 8 се взема от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

Спиране на производството по спорове

Чл. 78 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производството по жалби или по искания за заличаване на регистрацията на марка се спира, когато е подадено искане за отмяна, за заличаване или за прекратяване по чл. 32, ал. 1, т. 3 или чл. 62 във връзка с по-ранната марка, или искане за заличаване, отмяна на вписването на ползвател или прек­ратяване на правната закрила във връзка с по-ранно географско означение.

(2) Производството по жалби по чл. 69, ал. 1, т. 3 или по искания за заличаване на регистрацията на марка се спира и когато срокът на действие на регистрацията на по-ранната марка е изтекъл, но не е изтекъл допълнителният срок за подновяването й.

(3) Производството по искания за заличаване на регистрацията на марка се спира, когато искането е:

1. във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 , 4 , 6 и 8 ;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 12 – 14 и чл. 12, ал. 8 , в случай че по заявките за регистрация на географските означения, храните с традиционно специфичен характер, традиционните наименования за вина или незадължителните термини за качество на селскостопанските продукти с по-ранна дата на подаване няма влязло в сила решение;

3. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.);

4. на основание чл. 36, ал. 3, т. 2, буква "б" и притежателят на марката е оспорил съществуването на по-ранното авторско право, при условие че не е представено влязло в сила решение, с което предходността на противопоставеното право вече е установена.

(4) Производството по искане за отмяна на регистрацията на марка се спира, когато има предходно искане за отмяна на същото основание и със същия предмет.

(5) Производството по жалби и искания се спира и когато:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) бъде внесено заявление за представяне на съгласие в съответствие с чл. 11, ал. 3 и чл. 36, ал. 9

2. страните в производството по жалби по чл. 69, ал. 1, т. 3 или по искания за заличаване на регистрацията на марка внесат заявление за сключване на споразумение;

3. съгласно чл. 75, ал. 9 заявката е върната за възобновяване на експертизата по същество;

4. е образувано друго административно или съдебно производство, при условие че вземането на решение по жалбата или искането зависи от неговото приключване.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В случаите по ал. 3, т. 4 и ал. 5, т. 4 производството се спира след представяне на удостоверение за образувано производство, издадено от съответния орган.

(7) В случаите по ал. 5, т. 1 и 2 производството се спира за срок 6 месеца и след изтичането му се възобновява служебно. По искане на страните по спора производството може да се възобнови и преди изтичане на 6-месечния срок.

(8) Производството по жалбите и исканията се спира служебно или по искане на една от страните по спора. Председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател се произнася с решение по искането за спиране след преценка за неговата основателност.

(9) Производството по жалбите и исканията се възобновява служебно или по искане на заявителя, съответно на страните по спора, след като отпаднат основанията за спирането му, с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

Прекратяване на производството по спорове

Чл. 79 . (1) Производството по жалби и искания се прекратява, когато:

1. до вземането на решение по жалбите заявката за регистрация на марка бъде оттеглена или в случаите на жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 – страните постигнат споразумение;

2. до вземането на решение по жалбите производството по заявката за регистрация на марка бъде прекратено съгласно чл. 62 ;

3. до вземането на решение по исканията страните по спора постигнат споразумение и/или искателят оттегли искането;

4. до вземането на решение по жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 заявката за регистрация на марка бъде ограничена до стоки или услуги, които не са предмет на спора;

5. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) до вземането на решение по жалбите и исканията за заличаване се представи съгласие в съответствие с чл. 11, ал. 3 и чл. 36, ал. 9 ;

6. до вземането на решение по жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 и исканията вследствие на извършено прехвърляне заявителят и опонентът, съответно притежателят на марката и искателят, станат едно и също лице;

7. възобновената съгласно чл. 75, ал. 9 експертиза по същество приключи с влязло в сила решение за отказ за всички стоки или услуги – предмет на обжалване.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производството по жалби и искания се прекратява и в случаите по чл. 75, ал. 13 , 14 , 15 и 16 и чл. 76, ал. 17 , 18 и 19 .

(3) Прекратяването на производството по жалбите и исканията се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато до вземането на решение по жалбите по чл. 69, ал. 1, т. 3 вследствие на извършено прехвърляне заявителят и опонентът станат едно и също лице, с решението за прекратяване на производството по жалбата обжалваното решение се обезсилва.

Продължаване на срокове

Възстановяване на срокове

Чл. 80 . (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Сроковете по чл. 46, ал. 2 , изречение второ, чл. 47, ал. 2 , чл. 55, ал. 3 , чл. 57, ал. 4 , чл. 58, ал. 5 , чл. 107а, ал. 2 , чл. 107б, ал. 2 и чл. 107ж, ал. 5 може да бъдат продължени еднократно със същата продължителност по искане на заявителя или притежателя, подадено преди изтичането им. Искането не се разглежда, когато за него не е платена дължимата държавна такса.

Чл. 81 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства, може да бъдат възстановени еднократно по искане на лицето, което ги е пропуснало, при заплащане на дължимата държавна такса.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичането на пропуснатия срок.

(3) В искането се посочват всички обстоятелства, които го обосновават, и се представят всички доказателства за основателността му.

(4) Решението за възстановяване се постановява от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(5) Този член не се прилага по отношение на сроковете, предвидени в ал. 2 и в чл. 52, ал. 1 , както и по отношение на срока за подаване на искане по чл. 80 .

(6) Когато преди или едновременно с искането по ал. 1 е подадена и жалба по чл. 69, ал. 1, т. 1 , искането за възстановяване на срок се оставя без разглеждане.

Задължение за пазене на тайна

Чл. 82 . (1) Лицата, които предоставят информация, свързана с производства пред Патентното ведомство, посочват материалите и документите, за които излагат мотивирани твърдения, че съдържат търговска или друга защитена от закона тайна и се считат за поверителни.

(2) В случай че бъдат представени материали и документи по ал. 1, на страните в производството по опозиция или спорове се изпраща уведомление за наличието на такива материали и документи, като им се указва възможността да получат екземпляр от тях в Патентното ведомство.

(3) Решенията по този закон, съдържащи данни и обстоятелства, представляващи търговска или друга защитена от закона тайна, се подписват в два екземпляра – пълен и съкратен. Оригиналите на решенията се съхраняват в преписката по съответното производство.

(4) В съкратения вариант на решенията всички данни и обстоятелства, представляващи търговска или друга защитена от закона тайна, за всички страни в производството и за други лица, предоставили информация и доказателства, се заличават и на мястото им се поставя нарочно избран за това знак.

(5) Съкратеният вариант на решенията носи съответното обозначение за това.

(6) На страните в производството се изпраща уведомление за изготвеното решение, като им се указва възможността да получат препис от пълния вариант в Патентното ведомство.

(7) Решенията по този закон, които съдържат търговска или друга защитена от закона тайна, се публикуват на интернет страницата на Патентното ведомство в техния съкратен вариант.

Публикация на регистрацията

Чл. 83 . (1) Патентното ведомство извършва публикация в Официалния си бюлетин на всяка регистрирана марка.

(2) За международните регистрации, по които Република България е посочена страна, Патентното ведомство извършва публикация в Официалния бюлетин на всяка международна регистрация, чието действие е признато на територията на Република България.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Публикацията съдържа входящ номер на заявката, дата на подаване и на приоритет, когато такъв е претендиран, дата на регистрация, име и адрес на притежателя, име и адрес на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато има такива, вид на марката, тип на марката, описание на марката, когато е необходимо, представяне на марката, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е регистрирана.

Съдебен контрол

Чл. 84 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Решенията по чл. 75, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 75, ал. 12 , чл. 76, ал. 14 и чл. 77, ал. 10 може да се обжалват пред Административния съд – град София, в двумесечен срок от съобщаването.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Решенията по чл. 3а, ал. 4 , чл. 46, ал. 6 , чл. 48, ал. 2 , чл. 50, ал. 2 и 10 , чл. 55, ал. 4 , чл. 59, ал. 4 , чл. 60, ал. 2 , чл. 62, ал. 2 , чл. 73, ал. 6 , чл. 78, ал. 8 и чл. 79, ал. 3 може да се обжалват пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Решенията по исканията за вписване в държавните регистри и отказът за подновяване на регистрацията може да се обжалват пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването.

(4) При обжалване на актове по глава първа и по тази глава страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство.

(5) При отмяна по съдебен ред на решения по ал. 1 – 3 въз основа на факти и доказателства, които жалбоподателят е могъл да узнае, посочи и представи в производството пред Патентното ведомство, на административния орган не се възлагат съдебни разноски.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Съдебното производство се спира, ако е образувано административно или друго съдебно производство, при условие че вземането на решение по жалбата зависи от неговото приключване.

Глава трета – ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Раздел I – Регистрация

Определение

Чл. 85 . (1) Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.

(2) Наименование за произход е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори.

(3) Географско указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.

(4) За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията по ал. 2 и 3.

Изключения от регистрация

Чл. 86 . (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Не се регистрират по реда на този закон:

1. географски означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и наименования за храни с традиционно специфичен характер и незадължителни термини за качество на селскостопанските продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 , (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (OВ, L 2024/1143 от 23 април 2024 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2024/1143 ";

2. географски указания за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Рег­ламент (ЕС) № 110/2008 (ОВ, L 130/1 от 17 май 2019 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2019/787 ";

3. наименования за произход и географски указания за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейс­кия парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72 , (ЕИО) № 234/79 , (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 1308/2013 ";

4. географски указания за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ, L 84/14 от 20 март 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 251/2014 ";

5. географски указания за занаятчийски и промишлени продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753 (OВ, L 2023/2411 от 27 октомв­ри 2023 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) 2023/2411 ".

Основания за отказ на регистрация

Чл. 87 . Не се регистрира като географско означение наименование, което:

1. се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;

2. е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;

3. е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;

4. е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение.

Правна закрила

Чл. 88 . (1) Правната закрила на географското означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство.

(2) Правната закрила обхваща забрана за:

1. всяко пряко или косвено използване за търговски цели на регистрирано географско означение за стоки, които не попадат в обхвата на регистрацията, когато те са сравними с тези, за които е регистрирано географското означение, или доколкото това използване експлоатира известността му;

2. всяка злоупотреба, имитация или пресъздаване, дори когато е посочен действителният произход на стоките или услугите или когато защитеното географско означение е преведено или е придружено с изрази като "стил", "тип", "метод", "както се произвежда в", "имитация" или други подобни;

3. всяко друго невярно или подвеждащо означение по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоките, което е използвано върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със стоките, както и опаковането им в опаковки, които могат да създадат погрешна представа за техния произход;

4. всяка друга практика, която би могла да подведе потребителя относно истинския произход на стоките.

(3) Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват със закрилата по този закон.

Право на заявяване

Чл. 89 . (1) Право на заявяване има всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености.

(2) Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.

Право на използване

Чл. 90 . (1) Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, което е вписано като негов ползвател.

(2) Вписаният ползвател може да използва географското означение само за стоката, за която е регистрирано. Той може да го поставя върху стоките или върху тяхната опаковка, в рекламни материали, върху търговски книжа, свързани със стоката, или върху други документи.

Прекратяване на правната закрила

Чл. 91 . (1) (Предишен текст на чл. 91 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Правната закрила на регистрирано географско означение се прекратява, когато:

1. престане да съществува връзката между качествата или особеностите на стоката и географската среда;

2. се прекрати юридическото лице – единствен ползвател без правоприемство;

3. единственият вписан ползвател на географско означение се откаже от правото си на използване.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Прекратяването на правната закрила на регистрирано географско означение се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

Заличаване на регистрацията

Чл. 92 . (1) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:

1. е извършена в нарушение на чл. 85, ал. 2 и 3 или чл. 87, т. 1 , което е установено с влязло в сила съдебно решение;

2. е извършена в нарушение на чл. 87, т. 2 – 4.

(2) Регистрацията на чуждестранно географско означение се заличава, когато тя е заличена в страната на произхода.

Отмяна на вписването на ползвател

Чл. 93 . (1) (Предишен текст на чл. 93 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Вписването на ползвател се отменя по искане на всяко лице, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато ползвателят, чието вписване е отменено, е единствен вписан ползвател, правната закрила на регистрираното географско означение се прекратява с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

Правни последици от заличаването и отмяната

Чл. 94 . (1) Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката.

(2) Отмяната на вписването на ползвател има действие от датата на подаване на искането за отмяна.

(3) Заличаването или отмяната не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение, доколкото са изпълнени преди заличаването или отмяната.

Раздел II – Заявки за регистрация на географски означения

Подаване на заявка

Чл. 95 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., изм., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявката за регистрация на географско означение се подава в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 .

(2) Заявката трябва да се отнася само до едно географско означение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявката съдържа:

1. искането за регистрация;

2. името и адреса на заявителя;

3. наименованието за произход или географското указание;

4. номер на класа и списък на стоки и класове по МКСУ;

5. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) описание на границите на географското място;

6. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) описание на установените качества или особености на стоката и връзката им с географската среда или с географския произход, и

7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) подпис на заявителя или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(4) Към заявката се прилага препис на заповедта по чл. 89, ал. 2 и удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място.

(5) Когато заявителят е чуждестранно лице, към заявката се прилага документ за регистрация на географското означение в страната на произхода.

(6) Начинът на оформяне и редът за подаване и експертиза в Патентното ведомство на заявките за регистрация на географски означения се определят с наредбата по чл. 42, ал. 5 .

(7) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

Формална експертиза

Чл. 96 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За всяка заявка се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 3, ал. 4 , чл. 3а, ал. 2 , чл. 95 и дали е платена дължимата държавна такса. Когато се констатират нередовности, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 1 заявителят не отстрани нередовностите, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 1 не са представени доказателства за упълномощаване или не се отстранят нередовностите във връзка с упълномощаването, на заявителя се указва да потвърди действията на пълномощника при условията на чл. 3а, ал. 2 и 3 . Ако нередовностите не бъдат отстранени, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

Експертиза по същество

Чл. 97 . (1) За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество в двумесечен срок.

(2) Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя двумесечен срок за възражение.

(3) Когато в срока по ал. 2 заявителят не представи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.

(4) Когато се установи, че географското означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация. Географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения. Заявителят се вписва като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

Вписване на ползвател на регистрирано географско означение

Чл. 98 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., изм., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Всяко лице, което има право на заявяване, може да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. Заявката се подава в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявката съдържа:

1. искането за вписване като ползвател;

2. името и адреса на заявителя;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) географското означение и регистровия номер;

4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) номер на класа и списък на стоки и класове по МКСУ, и

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) подпис на заявителя или на представителя по индустриална собственост или адвоката, когато са упълномощени такива.

(3) Към заявката се прилага удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място, и удостоверение, издадено от съответното централно ведомство, че произвежданите от заявителя стоки отговарят на установените за географското означение качества или особености.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) За всяка заявка се проверява дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на ал. 1 – 3, чл. 3, ал. 4 и чл. 3а, ал. 2 . Когато се констатират нередовности, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 5 заявителят не отстрани нередовностите, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато в срока по ал. 5 не са представени доказателства за упълномощаване или не се отстранят нередовностите във връзка с упълномощаването, на заявителя се указва да потвърди действията на пълномощника при условията на чл. 3а, ал. 2 и 3 . Ако нередовностите не бъдат отстранени, производството се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(8) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато заявката за вписване отговаря на изискванията на ал. 1 – 3, заявителят се вписва в Държавния регистър на географските означения като ползвател и му се издава свидетелство за използване на географското означение в едномесечен срок.

(9) (Предишна ал. 8, доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Вписването на ползвателя на географското означение се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец от вписването по ал. 8.

Производство по спорове

Чл. 99 . (1) Съставите по чл. 69, ал. 2 разглеждат спорове по:

1. жалби срещу решения за отказ на регистрацията по чл. 97, ал. 3 ;

2. искания за заличаване по чл. 92, ал. 1, т. 2 ;

3. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) жалби срещу решения за прекратяване на производството по чл. 96, ал. 2 и 3 и чл. 98, ал. 6 и 7 .

(2) Жалбите и исканията се подават и разглеждат по реда на чл. 69 – 79 .

Произнасяне по жалбите и по исканията

Чл. 100 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато жалбата срещу решение за отказ на регистрацията или за прекратяване на производст­вото е неоснователна, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател постановява решение, с което я оставя без уважение.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато жалбата срещу решение за отказ на регистрацията или за прекратяване на производството е основателна, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател отменя решението и постановява решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация или за възобновяване на производството.

(3) Когато отмени решение за отказ при повторното разглеждане на заявката, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател взема решение по същество.

(4) Когато искането за заличаване на регистрацията е неоснователно, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател постановява решение, с което го оставя без уважение.

(5) Когато искането за заличаване на регистрацията е основателно, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател постановява решение за заличаване на регистрацията.

Спиране на производството

Чл. 101 . (1) Производството по заявката и по исканията се спира в случаите на по-ранни заявки за регистрация на географски означения или марки.

(2) Производството по заявката се спира служебно или по искане на заявителя с решение на държавен експерт по чл. 64 . Държавният експерт се произнася с решение по искането за спиране след преценка за неговата основателност.

(3) Производството по исканията се спира служебно или по искане на една от страните по спора. Председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател се произнася с решение по искането за спиране след преценка за неговата основателност.

(4) Производството по заявката или исканията се възобновява служебно или по искане на заявителя, съответно страните по спора, след като отпаднат основанията за спирането му:

1. по заявката – с решение на държавен експерт по чл. 64 ;

2. по исканията – с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

Прекратяване на производството

Чл. 102 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производството по заявката или исканията се прекратяват също и в случаите:

1. на оттегляне на заявката за регистрация на географско означение;

2. на оттегляне на искането;

3. на прекратено по-ранно право по смисъла на чл. 87, т. 3 и 4 ;

4. на прекратено без правоприемство юридическо лице – искател или ползвател;

5. когато единственият вписан ползвател на географското означение се откаже от правото си на използване.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(3) Прекратяването на производството:

1. по заявката се извършва с решение на държавен експерт по чл. 64 ;

2. по исканията се извършва с решение на председателя на Патентното ведомство или на оправомощен от него заместник-председател.

Продължаване и възстановяване на срокове

Чл. 103 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) По искане на заявителя, подадено преди изтичането на сроковете по чл. 96, ал. 1 , чл. 97, ал. 2 и чл. 98, ал. 5 пред Патентното ведомство, тези срокове може да бъдат продължени еднократно със същата продължителност. Искането не се разглежда, когато за него не е платена дължимата държавна такса.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Срокове, които не са спазени поради особени непредвидени обстоятелства, може да бъдат възстановени еднократно по искане на лицето, което не ги е спазило при заплащане на дължимата държавна такса.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Искането се подава до три месеца след отпадането на причината за неспазване на срока, но не по-късно от една година от изтичане на срока.

(4) В искането се посочват всички обстоятелства, които го обосновават, и се представят всички доказателства за основателността му.

(5) Решението за възстановяване се постановява от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(6) Сроковете по ал. 1 и 3 не подлежат на възстановяване.

Задължение за пазене на тайна

Публикация на регистрацията

Чл. 104 . Разпоредбата на чл. 82 се прилага и при производствата по тази глава.

Чл. 105 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Патентното ведомство публикува в Официалния си бюлетин всички регистрирани географски означения и последващите промени, свързани с тях. Публикацията се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец след влизането в сила на съответното решение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Публикацията съдържа входящ номер на заявката, дата на подаване, дата на регистрация, име и адрес на заявителя, съответно на вписания ползвател, име и адрес на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато има такива, вида на географското означение, описание на географското означение, когато е необходимо, представяне на географското означение, класовете и списъка на стоките, за които е регистрирано.

Съдебен контрол

Чл. 106 . (1) Решенията по чл. 100, ал. 1 , 4 и 5 може да се обжалват пред Административния съд – град София, в двумесечен срок от съобщаването.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Решенията по чл. 101, ал. 2 и 3 и чл. 102, ал. 3 може да се обжалват пред Административния съд – град София в 14-дневен срок от съобщаването.

(3) При обжалване на актове по тази глава страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство.

(4) При отмяна по съдебен ред на решения по ал. 1 и 2 въз основа на факти и доказателства, които жалбоподателят е могъл да узнае, посочи и представи в производството пред Патентното ведомство, на административния орган не се възлагат съдебни разноски.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Съдебното производство се спира, ако е образувано административно или друго съдебно производство, при условие че вземането на решение по жалбата зависи от неговото приключване.

Глава трета – "а" (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ ЗА ЗАНАЯТЧИЙСКИ И ПРОМИШЛЕНИ ПРОДУКТИ С ДЕЙСТВИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Раздел I – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Общи положения

Компетентен орган

Чл. 106а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Компетентен орган съгласно чл. 12, параграф 1 и чл. 50, параграф 1 от Рег­ламент (ЕС) 2023/2411 за националния етап на процедурите по регистрация, изменения на спецификацията на продукта, заличаване на регистрацията и контрола във връзка с географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз е Патентното ведомство.

(2) При осъществяване на дейността по ал. 1 Патентното ведомство се подпомага от постоянна междуведомствена консултативна комисия за географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз, наричана по-нататък "комисията".

(3) Комисията се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство и включва представители на държавни органи и публичноправни организации, определени с наредбата по ал. 10.

(4) За участие в комисията за конкретни случаи може да се канят и представители на други органи и неправителствени организации, експерти в областта на географските указания или на съответните занаятчийски и промишлени продукти, включително представители на органите на местното самоуправление и на академичните среди.

(5) Комисията разглежда заявки за регист­рация, опозиции, искания за предоставяне на временна национална защита, изменения на спецификацията на продукта, искания за заличаване, лични декларации и искания за разрешение на органи за сертифициране на продукти или физически лица за извършване на делегирани контролни задачи.

(6) Комисията подготвя становища въз основа на доклади, изготвени от служители на Патентното ведомство. Становищата се представят на председателя на Патентното ведомство за вземане на решение.

(7) Председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател взема решения за:

1. изпращане на заявката на равнище на Европейския съюз;

2. отказ за изпращане на заявката на равнище на Европейския съюз;

3. предоставяне на временна национална защита;

4. отказ за предоставяне на временна национална защита;

5. изпращане на изменението на спецификацията на продукта на равнище на Европейския съюз;

6. отказ за изпращане на изменението на спецификацията на продукта на равнище на Европейския съюз;

7. одобрение на стандартното изменение на спецификацията на продукта;

8. отказ за одобрение на стандартното изменение на спецификацията на продукта;

9. одобрение на временното изменение на спецификацията на продукта;

10. отказ за одобрение на временното изменение на спецификацията на продукта;

11. изпращане на искането за заличаване на равнище на Европейския съюз;

12. отказ за изпращане на искането за заличаване на равнище на Европейския съюз;

13. издаване на сертификат за разрешение за използване на географско указание за продукт или за подновяване на издаден сертификат;

14. отказ за издаване на сертификат за разрешение за използване на географско указание за продукт или за подновяване на издаден сертификат;

15. разрешение на орган за сертифициране на продукти или на физическо лице за извършване на делегирани контролни задачи;

16. отказ за разрешение на орган за сертифициране на продукти или на физическо лице за извършване на делегирани контролни задачи;

17. прекратяване на предоставено разрешение на орган за сертифициране на продукти или на физическо лице за извършване на делегирани контролни задачи;

18. предоставяне на преходен период за привеждане в съответствие със спецификацията на продукт;

19. отказ за предоставяне на преходен период за привеждане в съответствие със спецификацията на продукт.

(8) Решенията по ал. 7 се вземат в 6-месечен срок от приключването на размяната на кореспонденция, съобщават се на участвалите в производството лица и се публикуват чрез електронна препратка в Официалния бюлетин и на интернет страницата на Патентното ведомство. Публикацията в Официалния бюлетин се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец от датата на решението.

(9) Патентното ведомство поддържа публични списъци за:

1. географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с предоставена временна национална защита и лицата по чл. 106з, ал. 1 ;

2. производителите с издаден или подновен сертификат за използване на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз;

3. органите за сертифициране на продук­ти или физическите лица с разрешение за извършване на делегирани контролни задачи;

4. лицата, на които е предоставен преходен период съгласно чл. 106д, ал. 15 .

(10) Редът за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за регистрация, опозиции, изменения в спецификацията на продукта, искания за заличаване, лични декларации и искания за разрешение на органи за сертифициране на продукти или физически лица за извършване на делегирани контролни задачи и осъществяването на контрол във връзка с географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз се определя с наредба на Министерския съвет.

Раздел II – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Национален етап на процедурата по регистрация

Заявител

Чл. 106б . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Заявка за регистрация на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз може да се подаде от група производители по смисъла на чл. 4, т. 3 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(2) Отделен производител може да подаде заявка за регистрация на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз само ако са изпълнени всички условия на чл. 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(3) Заявка за регистрация на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз може да бъде подадена и от заявител по смисъла на чл. 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/2411 , който се определя с мотивирана заповед на съответния областен управител на областта, в която се извършва производството на продукта, за който се иска регистрация.

(4) Когато даден занаятчийски или промишлен продукт произхожда от трансграничен географски район, няколко производителя или групи производители от Република България и съседни на нея държави може да подадат заявка за регистрация на географско указание. Заявката се подава във всички заинтересовани държави.

(5) Когато заявителите по ал. 1 и 2 независимо един от друг подадат заявка за регистрация на географско указание за занаятчийски или промишлен продукт с действие на територията на Европейския съюз за идентично или сходно наименование, приоритетно се разглежда заявката, която е подадена първа.

Заявка

Чл. 106в . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Заявката за регистрация на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз се подава в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 . В заявката се посочва електронна поща, на която заявителят се съгласява да получава съобщения във връзка с производството по заявката.

(2) Заявката съдържа:

1. спецификация на продукта съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) 2023/2411 ;

2. единен документ съгласно чл. 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2411 ;

3. придружаващата документация съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(3) Заявката се подписва от заявителя, съответно от представителя по индустриална собственост или от адвоката, когато са упълномощени такива.

(4) В случаите по ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 11, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 2023/2411 към придружаващата документация може да се представи и договор с орган за сертифициране на продукти или с физическо лице за извършване на делегирани контролни задачи.

(5) В случаите по чл. 106б, ал. 3 със заявката се представя актът за определяне на съответното лице за заявител, съдържащ причините за това определяне.

Експертиза на заявката

Чл. 106г . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) В 7-дневен срок от постъпването на заявката се проверява дали са платени дължимите държавни такси. Когато таксите не са платени или са платени в непълен размер, на заявителя се предоставя 14-дневен срок за плащането им. След изтичане на този срок таксите може да бъдат заплатени в допълнителен 14-дневен срок, като се дължат в двоен размер.

(2) В двумесечен срок от плащането на дължимите държавни такси се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 106б и 106в , както и на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2411 . Когато се констатират нередовности, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(3) Когато в срока по ал. 1 и 2 заявителят не отстрани нередовностите, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 2 .

(4) Когато в срока по ал. 2 не са представени доказателства за упълномощаване или не се отстранят нередовностите във връзка с упълномощаването, на заявителя се указва да потвърди действията на пълномощника при условията на чл. 3а, ал. 2 и 3 . Ако нередовнос­тите не бъдат отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 2 .

(5) Когато не са налице нередовности или същите са отстранени, се изготвя доклад до комисията по чл. 106а за одобрение за публикация.

(6) Всяка заявка, по която има одобрение по ал. 5, се публикува в Официалния бюлетин и на интернет страницата на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец от одобрението.

Опозиция

Чл. 106д . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Всяко лице с постоянен адрес или седалище в Република България, което има правен интерес, може в тримесечен срок от датата на публикацията в Официалния бюлетин по чл. 106г, ал. 6 да подаде опозиция срещу заявката.

(2) Опозицията се подава в два екземпляра, освен когато е подадена по електронен път с квалифициран електронен подпис. Опозицията трябва да съдържа:

1. име и адрес на опонента;

2. информация за наличие на правен интерес;

3. основание и мотиви;

4. подпис на опонента или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(3) Към опозицията се прилагат доказателст­ва, когато е необходимо.

(4) За подадената опозиция се изпраща съобщение на заявителя.

(5) В 14-дневен срок от постъпването на опозицията се проверява дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на ал. 1 – 3, както и на чл. 3, ал. 4 .

(6) По опозиция, по която не е платена държавна такса, не са изпълнени изискванията на ал. 1 – 3 и на чл. 3, ал. 4 , на опонента се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите.

(7) Когато опозицията не отговоря на изискванията и нередовностите не са отстранени в срока по ал. 6, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 1 .

(8) За всяка опозиция, за която е платена дължимата държавна такса и която отговаря на изискванията на ал. 1 – 3, се изпраща уведомление, с което на заявителя и на опонента се предоставя тримесечен срок за консултации за постигане на споразумение по всички повдигнати с нея основания. При постъпило искане и от двете страни срокът може еднократно да се удължи с още три месеца.

(9) С уведомлението по ал. 8 на заявителя се предоставя и единият екземпляр на опозицията и доказателствата, когато такива са представени.

(10) В срок до един месец след изтичането на срока по ал. 8 заявителят съобщава резултатите от консултациите за постигане на споразумение, включително всички евентуални изменения в заявката, съгласувани с опонента.

(11) Основанията на опозицията, по които заявителят и опонентът са постигнали споразумение, се считат за оттеглени.

(12) От заявителя или опонента може да се изискат допълнителни доказателства или материали, когато е необходимо, за което се предоставя едномесечен срок.

(13) Когато след консултациите за постигане на споразумение информацията, публикувана съгласно чл. 106г, ал. 6 , се измени, в едномесечен срок от съобщаването за измененията на Патентното ведомство се прави проверка дали изменената заявка изпълнява изискванията на чл. 106б и 106в , както и на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(14) В случай че измененията в заявката са съществени и тя отговаря на изискванията на чл. 106б и 106в , както и на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2411 , се прилага чл. 106г, ал. 5 и 6 .

(15) Лицата по ал. 1 може да поискат предоставяне на преходен период до 10 години за привеждане в съответствие със спецификацията на продукта, считано от датата на подаване на заявката до Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, при условие че законно са предлагали продук­та на пазара, използвайки наименованието непрекъснато през последните най-малко 5 години преди подаването на заявката в Патентното ведомство.

Приключване на националния етап на процедурата по регистрация

Чл. 106е . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) След приключване на производството по опозиция се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 1 или 2 .

(2) Когато е подадено искане по чл. 106д, ал. 15 , се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 18 или 19 и лицата се включват в списъка по чл. 106а, ал. 9, т. 4 .

(3) Когато не е подадена опозиция, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 1 .

(4) Решенията по чл. 106а, ал. 7, т. 1 и 2 заедно със спецификацията на продукта, когато решението е за изпращане на заявката на равнище на Европейския съюз, се публикуват съгласно чл. 106а, ал. 8 .

(5) Когато решението е по чл. 106а, ал. 7, т. 1 , заявката се изпраща на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за продължаване на процедурата по регистрация на равнището на Европейския съюз.

Оттегляне на заявката

Чл. 106ж . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) До вземане на решение за регистрация на географското указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз заявителят може да оттегли заявката.

(2) Когато заявката е оттеглена преди изпращането й на равнище на Европейския съюз, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 2 .

(3) За оттегляне на заявката след изпращането й на равнище на Европейския съюз се уведомява Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

Временна национална защита

Чл. 106з . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Лицата, подали заявка за регистрация на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз, която е изпратена на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост съгласно чл. 106е, ал. 5 , може да подадат искане за предоставяне на временна национална защита по смисъла на чл. 18 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(2) Временната национална защита обхваща защитата съгласно чл. 40, параграф 1 – 5 от Регламент (ЕС) 2023/2411 и се прилага само на територията на Република България. Когато на заявеното географско указание е предоставена временна национална защита, при използването му не може да се добавят означението "защитено географско указание", съкращението "ЗГУ" и символът на Европейския съюз съгласно чл. 48 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(3) Временната национална защита има действие от датата на подаване на заявката за географско указание в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост съгласно чл. 106е, ал. 5 и се прекратява на датата на вземане на решение по заявката или на датата на оттегляне на заявката за регистрация.

(4) Искането за предоставяне на временна национална защита се подава в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 и към него се прилагат:

1. копие на договор с орган за сертифициране на продукти или с физически лица с делегирани контролни задачи;

2. копие на документ за извършена предварителна проверка за съответствие със спецификацията на продукта от орган за сертифициране на продукти или от физически лица с делегирани контролни задачи.

(5) За всяко искане се проверява дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на ал. 1 и 4. Когато се констатират нередовности, на подателя на искането се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(6) Когато в срока по ал. 5 нередовностите не бъдат отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 4 .

(7) Когато не са налице нередовности или същите са отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 3 и географското указание, както и лицата по ал. 1 се включват в публичния списък по чл. 106а, ал. 9, т. 1 .

Раздел III – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Изменение на спецификацията на продукта

Подаване на искане за изменение на спецификацията на продукта

Чл. 106и . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Заявителят, от чието име е регистрирано географското указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз, или производител, който използва географското указание в съответствие с чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2411 , може да поиска изменение на спецификацията на продукта на защитеното географско указание.

(2) Искането за изменение на спецификацията на продукта се подава в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 .

(3) Измененията на спецификацията на продукта може да бъдат:

1. на равнище на Европейския съюз;

2. стандартно изменение.

(4) За изменения на спецификацията на продукта на равнище на Европейския съюз се считат измененията, които водят до преразглеждане на единния документ и отговарят на някое от посочените по-долу условия:

1. изменението се състои от промяна на наименованието, защитено като географско указание, или на използването на това наименование;

2. има риск изменението да наруши връзката между географския район и продукта, посочена в единния документ;

3. изменението води до ограничения по отношение на предлагането на продукта на пазара.

(5) Всяко изменение на спецификацията на продукта, различно от посочените в ал. 4, е стандартно изменение.

(6) Стандартното изменение е временно, когато се отнася до временна промяна в спецификацията на продукта, която е резултат от налагането на задължителни мерки от страна на държавните органи, вследствие на природно бедствие или на неблагоприятни метеорологични условия, признати от компетентните органи, или на предизвикано от човека бедствие, като война, заплаха от война или терористично нападение.

Изменение на спецификацията на продукта на равнище на Европейския съюз

Чл. 106к . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Искането за изменение на спецификацията на продукта на равнище на Европейския съюз съдържа:

1. защитеното географско указание, за което се отнася изменението;

2. мотиви защо изменението попада в обх­вата, посочен в чл. 106и, ал. 4 ;

3. описание на всяко едно от поисканите изменения и причините за тях;

4. посочване за всяко стандартно изменение, което е тясно свързано с изменението на равнище на Европейския съюз, ако е приложимо;

5. консолидиран единен документ съгласно извършените изменения;

6. консолидирана спецификация на продук­та съгласно извършените изменения;

7. име и адрес за кореспонденция на искателя;

8. друга документация, когато е необходимо.

(2) За всяко искане се проверява дали представлява изменение на спецификацията на равнище на Европейския съюз, дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2411 и на ал. 1 . Когато се констатират нередовности, на искателя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(3) Когато в срока по ал. 2 нередовностите не бъдат отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 6 .

(4) Когато не са налице нередовностите по ал. 2 или същите са отстранени, се прилагат чл. 106г, ал. 6 и чл. 106д .

Стандартно изменение на спецификацията на продукта

Чл. 106л . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Искането за стандартно изменение на спецификацията на продукта съдържа:

1. защитеното географско указание, за което се отнася изменението;

2. мотиви защо изменението попада в обх­вата, посочен в чл. 106и, ал. 5 ;

3. описание на всяко едно от поисканите изменения и причините за тях;

4. консолидиран единен документ съгласно извършените изменения;

5. консолидирана спецификация на продук­та съгласно извършените изменения;

6. име и адрес за кореспонденция на искателя;

7. друга документация, когато е необходимо.

(2) За всяко искане се проверява дали представлява стандартно изменение, дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2411 и на ал. 1 . Когато се констатират нередовности, на искателя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(3) Когато в срока по ал. 2 нередовностите не бъдат отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 8 .

(4) Ако искането за стандартно изменение на продукта не е подадено от заявителя, от чието име е регистрирано географското указание, същото му се изпраща и се предоставя едномесечен срок за становище или за промяна на други елементи от спецификацията на продукта.

(5) Когато не са налице нередовностите по ал. 2 или същите са отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 7 .

(6) Решението по ал. 5 заедно с изменената спецификация на продукта и изменения консолидиран единен документ, ако е приложимо, се публикуват съгласно чл. 106а, ал. 8 .

(7) Всяко одобрено стандартно изменение на спецификацията на продукта се съобщава на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

Временно изменение на спецификацията на продукта

Чл. 106м . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Искането за временно изменение на спецификацията на продукта съдържа:

1. защитеното географско указание, за което се отнася изменението;

2. описание на поисканото временно изменение заедно с причините, които го налагат;

3. консолидиран единен документ съгласно извършените изменения;

4. консолидирана спецификация на продук­та съгласно извършените изменения;

5. решение на компетентния държавен орган, с което се признава за настъпило природно бедствие или неблагоприятни метеорологични условия, или предизвикано от човека бедствие, като война, заплаха от война или терористично нападение, или налагане на задължителни санитарни или фитосанитарни мерки;

6. име и адрес за кореспонденция на искателя;

7. друга документация, когато е необходимо.

(2) В едномесечен срок от постъпване на искането се проверява дали представлява временно изменение, дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2023/2411 и на ал. 1 . Когато се констатират нередовности, на искателя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(3) Когато в срока по ал. 2 нередовностите не бъдат отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 10 .

(4) Когато не са налице нередовностите по ал. 2 или същите са отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 9 .

(5) Решенията по ал. 4 заедно с временно изменената спецификация на продукта и изменения консолидиран единен документ се публикуват съгласно чл. 106а, ал. 8 .

(6) Всяко одобрено временно изменение на спецификацията на продукта се съобщава на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

(7) Временното изменение на спецификацията на продукта има действие на територията на Република България след влизането в сила на решението по ал. 4.

(8) Когато обстоятелствата, посочени в чл. 106и, ал. 6 , са налице и след изтичането на срока, определен в решението по ал. 4, срокът на временното изменение на спецификацията на продукта може да бъде продължен. В този случай се прилагат правилата на ал. 1 – 7.

Раздел IV – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заличаване на регистрацията

Подаване на искане за заличаване

Чл. 106н . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Регистрацията на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз се заличава при наличието на основанията, предвидени в чл. 32, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(2) Искането по ал. 1 може да се подаде от всяко лице, което има правен интерес и е с постоянен адрес или със седалище на територията на Република България.

(3) Искане за заличаване може да бъде подадено и:

1. от заявителя, от чието име е регистрирано географското указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз;

2. от държавен орган в Република България.

(4) Исканията за заличаване на регистрацията на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз се подават в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 .

(5) Когато искането за заличаване е подадено на основание чл. 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2411 и това основание се простира отвъд териториалната компетентност на Република България, то се проверява дали отговаря на изискванията за формална редовност. Ако не са налице формални нередовности, същото се изпраща към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

Съдържание на искането за заличаване

Чл. 106о . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Искането за заличаване на регистрацията на географско указание съдържа:

1. регистрираното географско указание, във връзка с което е подадено искането за заличаване;

2. име и адрес на искателя;

3. информация за наличие на правен интерес;

4. основание и мотиви;

5. подпис на искателя или на представителя по индустриална собственост или на адвоката, когато са упълномощени такива.

(2) Към искането се прилагат доказателства, когато е необходимо.

(3) Когато искането е подадено от заявителя, от чието име е регистрирано географското указание съгласно чл. 32, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/2411 , информацията съгласно ал. 1, т. 4, предложение първо не се изисква.

Производство по исканията за заличаване

Чл. 106п . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) В 14-дневен срок от постъпване на искането се проверява дали е платена дължимата държавна такса и дали са изпълнени изискванията на чл. 106о, ал. 1 и 2 .

(2) Когато при проверката по ал. 1 се установят нередовности, на искателя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(3) Ако нередовностите не са отстранени в срока по ал. 2, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 12 .

(4) Когато искането отговаря на изискванията, се изготвя доклад до комисията по чл. 106а за одобрение за публикация.

(5) Всяко искане, по което има становище на комисията за одобрение, се публикува в Официалния бюлетин и на интернет страницата на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в първия възможен брой на бюлетина в срок до един месец от одобрението.

(6) Всяко лице с правен интерес може да подаде възражение срещу искането за заличаване в тримесечен срок от публикацията в Официалния бюлетин. Възражението се подава в два идентични екземпляра, освен когато е подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис.

(7) Когато в срока по ал. 6 не постъпи възражение, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 11 или 12 .

(8) Когато в срока по ал. 6 постъпи възражение, на подателя на възражението и на искателя се предоставя тримесечен срок за консултации за постигане на споразумение. При постъпило искане и от двете страни срокът може еднократно да се удължи с още три месеца.

(9) С уведомлението по ал. 8 на искателя се предоставя и единият екземпляр на възражението по ал. 6, и доказателствата, когато такива са представени.

(10) В срок от един месец след изтичането на срока по ал. 8 искателят съобщава резултатите от консултациите за постигане на споразумение. При изменение в спецификацията на продукта вследствие на консултациите се подава искане за изменение на спецификация­та на продукта, което се разглежда по реда на чл. 106и – 10 6л.

(11) Основанията на искането, по които искателят и подателят на възражението са постигнали споразумение, се считат за оттеглени.

(12) От искателя или от подателя на възражението може да се изискат допълнителни доказателства или материали, когато е необходимо, за което се предоставя едномесечен срок.

(13) След приключване на производството по искането се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 11 или 12 .

(14) Когато решението е по чл. 106а, ал. 7, т. 11 , искането за заличаване се изпраща на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост за продължаване на процедурата по него на равнището на Европейския съюз.

Раздел V – (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Защита, контрол и правоприлагане

Правна закрила на географските указания

Чл. 106р . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Правната закрила на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз се предоставя чрез регистрация по реда на Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(2) Обхватът на закрила на регистрирано географско указание се определя съгласно чл. 40 и 46 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

Дейности по контрол

Чл. 106с . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Контролът на територията на Република България съгласно чл. 49, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2411 се осъществява от Патентното ведомство.

(2) За осъществяване на контрол се събират такси при издаването и подновяването на сертификат за разрешение за използване на географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз.

(3) За целите на контрола по ал. 1 държавните органи и публичноправни организации оказват съдействие на Патентното ведомство при поискване.

Проверка на съответствието въз основа на лична декларация

Чл. 106т . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Всеки производител на продукт, означен с географско указание, подава лична декларация съгласно Приложение I от Регламент (ЕС) 2023/2411 в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 . С декларацията се представя договор с орган за сертифициране на продукти или с физическо лице с разрешение за извършване на делегирани контролни задачи по реда на този закон.

(2) Личната декларация по ал. 1 се подава:

1. преди пускането на продукта на пазара;

2. веднъж на всеки три години, след като продуктът бъде пуснат на пазара, за да се удостовери продължаващото съответствие със спецификацията на продукта, и

3. когато спецификацията на продукта е изменена по начин, който засяга съответния продукт.

(3) За всяка лична декларация се проверява дали представената в нея информация е пълна и последователна. Когато се установят нередовности, на производителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им.

(4) Независимо от проверката въз основа на лична декларация, производителите може да възложат проверка за съответствието със спецификацията на продукта на органи за сертифициране на продукти или на физически лица, получили разрешение съгласно чл. 106у за извършване на делегирани контролни задачи.

(5) При проверката по ал. 3, въз основа на анализ на риска или сигнали, подадени от заинтересованите производители, може да се осъществи контрол преди и след пускането на продукта на пазара за съответствието му със спецификацията на продукта.

(6) Когато информацията в личната декларация е пълна и последователна, не са налице основания за осъществяване на контрол по смисъла на ал. 5 или при осъществяване на контрола не са установени несъответствия със спецификацията на продукта, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 13 . След заплащане на дължимите такси се издава сертификат за разрешение за използване на географското указание и производителят се вписва в списъка по чл. 106а, ал. 9, т. 2 . Производители, които са били заявители по смисъла на чл. 106б , не дължат такса за контрол при първото издаване на сертификат за разрешение за използване на географското указание.

(7) В случай че при проверката въз основа на личната декларация са установени нередовности, които не са отстранени в срока по ал. 3, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 14 .

(8) Когато при контрола по ал. 5 се установят несъответствия със спецификацията на продукта, се издават предписания за отстраняването им в подходящ срок.

(9) При неизпълнение на предписанията в указания срок се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 14 .

(10) Когато за продукта, за който е осъществен контрол по ал. 5, се подаде нова лична декларация, тя трябва да бъде придружена с доказателства за изпълнението на дадените предписания.

(11) В случаите на постановен отказ при условията на ал. 9, при следващо подаване на лична декларация, преди издаване на сертификат за разрешение за използване на географското указание за съответния продукт или за подновяване на издаден сертификат, се извършва и контрол по ал. 5.

Делегиране на контролни задачи

Чл. 106у . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Осъществяването на контролните задачи по чл. 106т, ал. 4, 5 и 11 от закона и чл. 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2411 може да бъдат делегирани на местни или чуждестранни органи за сертифициране на продукти или физически лица.

(2) Лицата по ал. 1 подават искане за получаване на разрешение в Патентното ведомство на място, по пощата или по електронен път съгласно чл. 3а, ал. 1 .

(3) Към искането се прилагат документи, които доказват наличието на условията на чл. 55 , параграф 3 , буква "б" или "в" от Рег­ламент (ЕС) 2023/2411.

(4) Органите за сертифициране на продук­ти следва да отговарят и на изискванията на чл. 59 от Регламент (ЕС) 2023/2411 .

(5) За всяко искане се проверява дали са изпълнени изискванията на ал. 3 и 4.

(6) По искания, по които не са изпълнени изискванията на ал. 3 и 4, на искателя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите.

(7) Когато в срока по ал. 6 нередовностите не бъдат отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 16 .

(8) Когато не са налице нередовности или същите са отстранени, се взема решение по чл. 106а, ал. 7, т. 15 и органът за сертифициране на продукти или физическото лице се включва в списъка по чл. 106а, ал. 9, т. 3 .

(9) Разрешението на орган за сертифициране на продукти се предоставя за срок до изтичането на срока на сертификата за акредитация, когато е приложимо. По искане на органа за сертифициране на продукти, за периода на преакредитация може да се предостави временно разрешение, но за не повече от 6 месеца, което има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл.

(10) Органите за сертифициране на продук­ти или физическите лица с разрешение за извършване на делегирани контролни задачи са задължени:

1. да оказват съдействие и да предоставят на делегиращия орган исканата от него информация;

2. да представят на делегиращия орган годишни отчети във връзка с делегираните контролни задачи;

3. незабавно да уведомяват делегиращия орган за всеки случай, в който резултатите от контрола показват несъответствие или вероятност за несъответствие със спецификацията на продукта;

4. да оказват съдействие на делегиращия орган, включително да предоставят достъп до техните помещения и до документацията, свързана с делегираните контролни дейности.

(11) Когато се установи, че органът за сертифициране на продукти или физическото лице не е изпълнило задължение по ал. 10, делегиращият орган издава задължително предписание за отстраняване на допуснатото нарушение.

(12) Предоставеното разрешение се прек­ратява с решение по чл. 106а, ал. 7, т. 17 :

1. по искане на органа за сертифициране на продукти или физическото лице;

2. при прекратяване на юридическото лице без правоприемство, както и в случай на смърт или поставяне под запрещение на физическото лице;

3. когато се установи, че органът за сертифициране на продукти или физическото лице не отговарят на изискванията на ал. 3 и 4;

4. когато се установи, че органът за сертифициране на продукти или физическото лице не изпълняват задълженията по ал. 10 и не са изпълнили предписанията по ал. 11 в определения срок;

5. когато системно не се изпълняват задълженията по ал. 10, независимо дали са изпълнени дадените за тях предписания.

(13) При прекратяване на разрешение по ал. 12, т. 4 и 5 органът за сертифициране на продукти или физическото лице нямат право да подават последващо искане за предоставяне на разрешение за извършване на делегирани контролни задачи в срок до три години от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 106а, ал. 7, т. 17 .

Продължаване и възстановяване на срокове

Чл. 106ф . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Сроковете по чл. 106г, ал. 1 и 2 , чл. 106д, ал. 6 и 12 , чл. 106з, ал. 5 , чл. 106к, ал. 2 , чл. 106л, ал. 2 и 4 , чл. 106м, ал. 2 , чл. 106п, ал. 2 и 12 , чл. 106т, ал. 3 и чл. 106у, ал. 6 може да бъдат продължени еднократно със същата продължителност.

(2) За продължаване на сроковете по ал. 1 се подава искане преди изтичането им и се заплаща дължимата държавна такса.

(3) Сроковете по ал. 1, които не са спазени поради особени непредвидени обстоятелства, може да бъдат възстановени еднократно по искане на лицето, което не ги е спазило, при заплащане на дължимата държавна такса. В искането се посочват всички обстоятелства, които го обосновават, и се представят всички доказателства за основателността му.

(4) Искането по ал. 3 за възстановяването на сроковете по чл. 106з, ал. 5 , чл. 106т, ал. 3 и чл. 106у, ал. 6 се подава до един месец след отпадането на причината за неспазване на срока, но не по-късно от три месеца от изтичане на срока.

(5) Искането по ал. 3 за възстановяването на сроковете по чл. 106г, ал. 1 и 2 , чл. 106д, ал. 6 и 12 , чл. 106к, ал. 2 , чл. 106л, ал. 2 и 4 , чл. 106м, ал. 2 и чл. 106п, ал. 2 и 12 се подава непосредствено след отпадането на причината за неспазване на срока, но не по-късно от изпращането на заявката, изменението на спецификацията или искането за заличаване на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост.

(6) Сроковете по ал. 2, 4 и 5 не подлежат на възстановяване.

(7) Решението за възстановяване се постановява от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

Съдебен контрол

Чл. 106х . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Решенията по чл. 106а, ал. 7 , както и предписанията по тази глава може да се обжалват от всички заинтересовани лица пред Административния съд – град София, в едномесечен срок от публикацията на решенията в Официалния бюлетин на Патентното ведомство или от връчването на предписанията.

(2) При обжалване на актове по тази глава страна в съдебното производство е председателят на Патентното ведомство.

(3) Съдебното производство се спира, ако е образувано административно или друго съдебно производство, при условие че вземането на решение по жалбата зависи от неговото приключване.

Глава четвърта – МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ

Международна регистрация на марки с посочване на Република България

Чл. 107 . (1) Международна регистрация на марка с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките от 14 април 1891 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана с Указ № 4312 на Държавния съвет – бр. 97 от 1984 г.) (ДВ, бр. 65 от 2001 г.), наричана по-нататък "Мадридската спогодба", и по Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките , приет в Мадрид на 27 юни 1989 г., с неговите изменения и допълнения (ратифициран със закон – ДВ, бр. 35 от 2001 г.), наричан по-нататък "Протокола".

(2) Международната регистрация на марка по ал. 1 има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. Тя действа от датата на международната регистрация, съответно от датата на регистрацията на териториалното разширение, при условие че действието й бъде признато на територията на Република България.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Признаването на действието на международната регистрация на територията на Република България може да се откаже в предвидените в чл. 5 от Протокола срокове.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(5) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(7) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(8) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(9) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(10) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(11) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(12) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(13) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

Формална експертиза

Чл. 107а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) В едномесечен срок от уведомяването на Патентното ведомство за международната регистрация на марка се извършва проверка дали са представени правила за използване съгласно чл. 39, ал. 3 или чл. 40, ал. 2 , техен превод на български език, както и дали са изпълнени изискванията на чл. 43 .

(2) Когато при проверката по ал. 1 се констатират нередовности, до Международното бюро се изпраща съобщение за предварителен пълен или частичен отказ за признаване на действието на международната регистрация, в което се посочват всички констатирани нередовности, като на притежателя на международната регистрация се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Срокът започва да тече от датата на изпращане на съобщението от Международното бюро на притежателя на международната регистрация.

(3) Когато в срока по ал. 2 притежателят на международната регистрация не отговори, съобщението за предварителен пълен или частичен отказ се счита за решение по смисъла на чл. 46, ал. 4 или 5 .

(4) Когато в срока по ал. 2 притежателят на международната регистрация отговори, но не отстрани нередовностите, се взема решение по чл. 46, ал. 4 , съответно ал. 5 , за прекратяване на производството по международната регистрация по отношение на всички или част от стоките и/или услугите, за които се търси закрила.

(5) В случаите на частичен отказ за признаване действието на международната регистрация се извършва публикация по чл. 49, ал. 3 по отношение на стоките и/или услугите, за които са изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 2 .

Експертиза по същество

Чл. 107б . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) В двумесечен срок от публикацията по чл. 49, ал. 3 се извършва експертиза за проверка на основанията за отказ по чл. 11 . Когато международната регистрация се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверяват и основанията по чл. 39, ал. 5 , съответно по чл. 40, ал. 4 .

(2) Когато има основание за отказ за приз­наване на действието на международната регистрация за всички или за част от стоките и/или услугите, до Международното бюро се изпраща съобщение за предварителен пълен или частичен отказ, в което се посочват всички основания, като на притежателя на международната регистрация се предоставя двумесечен срок за отговор. Срокът започва да тече от датата на изпращане на съобщението от Международното бюро на притежателя на международната регистрация.

(3) Когато в срока по ал. 2 притежателят на международната регистрация не отговори, съобщението за предварителен отказ се счита за решение по смисъла на чл. 47, ал. 3 .

(4) Когато в срока по ал. 2 притежателят на международната регистрация отговори, но не направи основателни възражения, не измени правилата за използване на колективна или сертификатна марка и/или не ограничи списъка на стоките и/или услугите, се взема решение по чл. 47, ал. 3 за пълен или частичен отказ за признаване на действието на международната регистрация.

(5) Редът за разглеждане на международни регистрации на марки с посочване на Репуб­лика България се определя с наредбата по чл. 42, ал. 5 .

Опозиция

Чл. 107в . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Опозициите срещу признаването на действието на международни регистрации на марки се разглеждат при условията и по реда на чл. 52 – 60 .

(2) Редът за разглеждане на опозиции срещу признаване на действието на международни регистрации на марки с посочване на Репуб­лика България се определя с наредбата по чл. 57, ал. 14 .

Окончателно произнасяне по международна регистрация

Чл. 107г . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) При липса на основания за отказ до Международното бюро се изпраща съобщение за признаване на действието на международната регистрация в сроковете, предвидени в чл. 5 от Протокола.

(2) Решенията съгласно чл. 107а, ал. 3 и 4 , чл. 107б, ал. 3 и 4 , както и решенията по чл. 57, ал. 9 се обжалват при условията и по реда на чл. 69 – 79 .

(3) Когато до Международното бюро е изпращано съобщение за предварителен пълен или частичен отказ, след влизане в сила на решенията по всички производства, до Международното бюро се изпраща съобщение за пълно или частично признаване на действието на международната регистрация или за потвърждаване на отказа за признаване на действието.

Ограничения в списъка на стоките и/или услугите

Чл. 107д . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Ограничения в списъка на стоките и/или услугите на международна регистрация, по която Република България е посочена страна, се вписват в Международния регистър на марките от Международното бюро.

(2) Когато ограничението е в отговор на съобщение за предварителен отказ, притежателят на международната регистрация изпраща искането за ограничение до Международното бюро в рамките на срока, посочен в съобщението, като предоставя копие на Патентното ведомство.

Отмяна и заличаване

Чл. 107е . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Всяка международна регистрация с признато действие на територията на Република България може да бъде обект на искане за отмяна или заличаване, които се разглеждат при условията и по реда на чл. 69 – 79 .

(2) Когато действието на международна регистрация на марка е изцяло или частично отменено или заличено с влязло в сила решение, до Международното бюро се изпраща съобщение.

(3) Редът за разглеждане на исканията за отмяна или заличаване на действието на международни регистрации на марки с посочване на Република България се определя с наредбата по чл. 69, ал. 4 .

Трансформация

Чл. 107ж . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Притежателят на международна регистрация на марка с посочване на Република България, която е била заличена по искане на ведомството на страната на произхода вследствие на настъпването в срок от 5 години от датата на международната регистрация на някое от обстоятелствата съгласно чл. 6, ал. 3 от Протокола , може да поиска трансформация, като подаде в Патентното ведомство заявка за нейната регистрация за всички или за част от стоките и/или услугите й, съдържаща посочването по чл. 42, ал. 3, т. 12 .

(2) Посочването на Република България трябва да не е оттеглено към момента, в който се подава заявката, и признаването на действието на международната регистрация да не е отказано с влязло в сила решение.

(3) Заявката се подава в рамките на три месеца от датата, на която в Международния регистър на марките е вписано заличаване на международната регистрация.

(4) Заявката се подава от лицето, което е притежател на международната регистрация към момента, в който тя е заличена, за марката, предмет на заличената международна регистрация, за всички или за част от стоките или услугите, за които международната регистрация посочва Република България и за които в Международния регистър е вписано заличаване.

(5) Когато не са изпълнени изискванията на ал. 1, 3 и 4, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на нередовностите.

(6) Когато в срока по ал. 5 нередовностите не бъдат отстранени или не са изпълнени условията по ал. 2, трансформацията се отказва с решение на държавен експерт по чл. 64 . При отказ на трансформацията, за дата на подаване на заявката по ал. 1 се счита датата на подаването й в Патентното ведомство, за което се уведомява заявителят.

(7) За всяка заявка, която отговаря на изискванията на ал. 1 – 4, се проверява дали са платени дължимите държавни такси за заявяване и експертиза. Когато таксите не са платени или са платени в непълен размер, на заявителя се предоставя 14-дневен срок за плащането им. След изтичане на този срок таксите може да бъдат заплатени в допълнителен 14-дневен срок, като се дължат в двоен размер. Ако и в допълнителния срок таксите не са платени, заявката се смята за оттеглена и производството по нея се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят.

(8) При трансформация на международна регистрация на марка, чието действие все още не е признато на територията на Република България, ако заявката отговаря на изискванията на ал. 1 – 4, производството продължава от последното редовно извършено действие в Патентното ведомство по трансформираната международна регистрация.

(9) При трансформация на международна регистрация на марка, която е с признато действие на територията на Република България, ако заявката отговаря на изискванията на ал. 1 – 4, се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките и се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство в първия възможен брой в срок до един месец от датата на решението. При изрично искане и заплатена държавна такса на заявителя се издава свидетелство за регистрация.

Заместване

Чл. 107з . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Вписването на заместването на национална регистрация на марка с международна съгласно чл. 4а от Протокола се извършва въз основа на изрично писмено искане от притежателя на международната регистрация, подадено в Патентното ведомство, и при заплащане на дължимата държавна такса.

(2) Искането по ал. 1 съдържа:

1. номера на международната регистрация;

2. номера на националната регистрация;

3. име и адрес на притежателя на националната и международната регистрация;

4. списък на стоките и/или услугите, посочени в международната регистрация, за които се иска вписване на заместването.

(3) Заместването се вписва в Държавния регистър на марките, когато се установи идентичност на марките и притежателя, и ако всички или част от стоките и/или услугите, посочени в искането, са обхванати от тези, за които международната регистрация има признато действие на територията на Република България.

(4) Когато в хода на разглеждане на искането се констатират нередовности, на притежателя на международната регистрация се изпраща уведомление, с което му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, производството по разглеждане на искането се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява притежателят на международната регистрация.

(5) За вписването на заместването Патентното ведомство изпраща съобщение до Международното бюро и уведомява притежателя на международната регистрация.

(6) Вписването на заместването не прекратява действието на националната регистрация.

Разделяне на международна регистрация

Чл. 107и . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Притежателят на международната регистрация може да я раздели в случаите на частичен отказ съгласно чл. 107а, ал. 3 и 4 , чл. 107б, ал. 3 и 4 или съгласно чл. 57, ал. 13 , като подаде искане в Патентното ведомство в съответствие с изискванията на чл. 50, ал. 7, т. 2 – 4 и ал. 8 и заплати дължимата държавна такса.

(2) Към искането се прилага официален формуляр за разделяне на международна регистрация, установен от Международното бюро.

(3) В случай че по искането се констатират нередовности, на притежателя на международната регистрация се предоставя 14-дневен срок за отстраняването им.

(4) При неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 3 се взема решение от държавен експерт по чл. 64 , с което се отказва изпращане на искането за разделяне в Международното бюро. Когато искането за разделяне е подадено в хода на производство по опозиция или жалба, решението се взема от органа, разглеждащ опозицията или жалбата, най-късно с решението по нея.

(5) Когато искането е допустимо и редовно, Патентното ведомство изпраща формуляра за разделяне на международната регистрация до Международното бюро, за което уведомява притежателя на международната регистрация.

(6) Разделяне на международна регистрация, по която Република България е посочена страна, се извършва от Международното бюро и се вписва в Международния регистър на марките.

Международна регистрация на национални марки

Чл. 108 . (1) Всяко лице с постоянен адрес или с действителна търговска дейност в Република България, което е притежател на марка, регистрирана или заявена по този закон, може да подаде заявка за международна регистрация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро и съдържа:

1. официален формуляр за заявяване на международна регистрация на марка, установен от Международното бюро, съдържащ данни, съответстващи на данните в националната заявка или регистрация;

2. доказателства за упълномощаване, в случай че заявката се подава чрез пълномощник, който няма представителни права по базовата заявка или регистрация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато след проверка на изискванията по ал. 2 се констатират нередовности, на заявителя се изпраща уведомление за отстраняването им.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато заявката за международна регистрация отговаря на изискванията на ал. 2, Патентното ведомство я изпраща на Международното бюро.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(6) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(7) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

(8) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.).

Териториално разширение

Чл. 108а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Притежател на марка, регист­рирана по реда на чл. 108 , може да подаде заявка за нейното териториално разширение чрез Патентното ведомство или директно в Международното бюро.

(2) Когато заявката по ал. 1 е подадена чрез Патентното ведомство, тя се подава на официален формуляр за заявяване на териториално разширение на международна регистрация на марка, установен от Международното бюро.

(3) При констатиране на нередовности на заявителя се изпраща уведомление за отстраняването им.

(4) Когато заявката за териториалното разширение отговаря на изискванията, Патентното ведомство я изпраща на Международното бюро.

Такси

Чл. 108б . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Таксите за международна регистрация и териториално разширение, както и таксите за вписване в Международния регистър на марките на свързани с тях промени в обстоятелствата се заплащат от заявителя или от притежателя в Международното бюро.

(2) За подаване чрез Патентното ведомство на заявка за международна регистрация и за териториално разширение, както и за подаване на искания за вписване в Международния регистър на марките на свързани с тях промени в обстоятелствата се дължат и държавни такси съгласно чл. 4 .

Зависимост на международната регист­рация

Чл. 108в . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Когато по национална марка, която е базова за международна регистрация, в рамките на срок 5 години от датата на международната регистрация е постановен отказ или е постъпило искане за отмяна или заличаване, до Международното бюро се изпраща съобщение. Съобщение до Международното бюро се изпраща и след влизане в сила на решението за пълен или частичен отказ, съответно за отмяна или заличаване за част или за всички стоки или услуги на международната регистрация.

(2) Съобщение до Международното бюро се изпраща и когато в срока по ал. 1 базовата национална заявка или регистрация е разделена.

Вписвания по международни регистрации на марки

Чл. 108г . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) По искане, подадено чрез Патентното ведомство или директно в Международното бюро, в Международния регистър подлежат на вписване най-малко следните обстоятелства:

1. промяна на притежателя на международната регистрация по отношение на всички или някои стоки и услуги по отношение на всички или някои от посочените договарящи страни;

2. ограничаване на списъка на стоките и услугите по отношение на всички или някои от посочените договарящи страни;

3. отказ по отношение на някои от посочените договарящи страни за всички стоки и услуги;

4. промяна в името или адреса на притежателя или, когато притежателят е юридичес­ко лице, въвеждане или промяна в данните относно правното естество на притежателя и държавата и, когато е приложимо, териториалната единица в рамките на тази държава, съгласно чието законодателство е учредено гореспоменатото юридическо лице;

5. промяна в името или адреса на представителя;

6. ограничаване на правото на разпореждане;

7. лицензии по международни регистрации на марки.

(2) За международни регистрации на марки с посочване на Република България обстоятелствата по ал. 1, т. 7, касаещи територията на страната, които не са вписани в Международния регистър, може да бъдат оповестени чрез публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. За оповестяването се подава искане и се заплаща държавна такса.

(3) Искането по ал. 2 следва да отговаря на изискванията на чл. 24 или чл. 30 и се разглежда по реда на чл. 31 . От датата на публикуване в Официалния бюлетин на Патентното ведомство оповестените обстоятелства имат действие по отношение на трети лица.

Международна регистрация на наименования за произход с посочване на Република България

Чл. 109 . (1) Международна регистрация на наименование за произход с посочване на Република България е регистрация, извършена от Международното бюро по реда на Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. с нейните изменения и допълнения (ратифицирана с Указ № 523 на Държавния съвет – ДВ, бр. 24 от 1975 г.), наричана по-нататък "Лисабонската спогодба".

(2) Международната регистрация на наименование за произход с посочване на Република България има същото действие, както ако това наименование е било директно заявено и регистрирано в Република България. Това наименование не може да се превърне в родово, докато се ползва със закрила в страната на произхода.

(3) Закрилата на международно наименование за произход в Република България може да се откаже в предвидения от Лисабонската спогодба срок.

(4) Международната регистрация на наименование за произход с посочване на Република България се разглежда при условията и по реда на глава трета.

(5) За всяка международна регистрация на наименование за произход, чието действие е признато на територията на Република България, се изпраща съобщение до Международното бюро.

(6) Съобщение до Международното бюро се изпраща и когато:

1. е постановен отказ за признаване на действието на международната регистрация на наименование за произход;

2. отказът за признаване на действието на международната регистрация на наименование за произход е потвърден с влязло в сила решение.

Международна регистрация на български наименования за произход

Чл. 110 . (1) Вписан ползвател на регистрирано наименование за произход може да подаде заявка за международна регистрация.

(2) Заявката се подава чрез Патентното ведомство в Международното бюро.

(3) Таксите за международна регистрация се заплащат от заявителя в Международното бюро.

(4) Такси за международна регистрация се дължат и на Патентното ведомство съгласно тарифата по чл. 4, ал. 1 .

(5) Когато с влязло в сила решение заявката, съответно регистрацията, на българско наименование за произход, която е базова за международната регистрация, бъде отказана, съответно заличена, или правната закрила на регистрираното наименование за произход бъде прекратена, до Международното бюро се изпраща съобщение.

(6) Датата и номерът на международната регистрация на български наименования за произход се отразяват в досието на наименованието за произход, регистрирано по реда на този закон, и се вписват в Държавния регистър на географските означения.

Глава пета – МАРКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Регистрация и действие на марката на Европейския съюз

Чл. 111 . (1) Марката на Европейския съюз е марка, която е регистрирана в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001 .

(2) Марката на Европейския съюз има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.

(3) Марката на Европейския съюз се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 .

(4) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/1001 .

(5) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Европейския съюз се осъществява по реда, предвиден в Регламент (EC) 2017/1001 .

(6) В случай че искове и мерки, свързани със защитата на марка на Европейския съюз, се предявяват и искат в Република България, се прилага българското законодателство, доколкото в Регламент (EC) 2017/1001 не е предвидено друго.

(7) Исковете по ал. 6 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марките на Европейския съюз по смисъла на Регламент (EC) 2017/1001 .

(8) Принудителното изпълнение на окончателно решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, с което са определени разноски, се извършва по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс . Компетентен орган по чл. 110, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2017/1001 е Софийският градски съд.

Преобразуване на марка на Европейския съюз в национална заявка

Чл. 112 . (1) Заявител или притежател на марка на Европейския съюз може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 139 – 141 на Регламент (ЕС) 2017/1001 .

(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., изм., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и е изпратено на Патентното ведомство, то се счита за подадена заявка за регистрация на марка, която се вписва в Държавния регистър на марките. Патентното ведомство уведомява заявителя или притежателя на марката на Европейския съюз, че ще разгледа искането, ако в двумесечен срок заплати дължимите държавни такси за заявяване и експертиза и за приоритет, ако желае да се ползва от приоритета на марката на Европейския съюз.

(3) За дата на подаване на заявки по ал. 1 с дата на подаване или приоритет преди присъединяването на Република България към Европейския съюз се счита 1 януари 2007 г.

(4) За дата на подаване на заявки по ал. 1, подадени в Службата на Eвропейския съюз за интелектуална собственост след 1 януари 2007 г., се счита датата на подаване на заявката за марка на Европейския съюз.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2 се извършва проверка дали са изпълнени изискванията за преобразуване на заявката/регистрацията на марка на Европейския съюз в национална заявка за марка в Патентното ведомство.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Ако при проверката по ал. 5 се установи, че изискванията не са изпълнени, производството по искането за преобразуване се прекратява с решение на държавен експерт по чл. 64 , за което се уведомява заявителят, съответно притежателят.

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Ако искането за преобразуване отговаря на изискванията, заявката/регистрацията на марка на Европейския съюз се преобразува в национална заявка за марка с решение на държавен експерт по чл. 64 , като заявката се вписва в Държавния регистър на марките с входящ номер и дата съгласно ал. 3 или 4.

(8) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Разпоредбите на чл. 46, ал. 2 – 4, чл. 47 – 63 се прилагат и по отношение на заявки или регистрации на марки на Европейския съюз, преобразувани в национални заявки.

Глава шеста – ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ВЪРХУ МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Раздел I – Гражданскоправна защита срещу нарушения

Нарушение на правото на регистрирана марка

Чл. 113 . (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 – 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение.

(2) Нарушение съставлява и:

1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;

2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя;

3. осъществяването на подготвителни действия по смисъла на чл. 14 без съгласието на притежателя на марката;

4. използване на марка от нейния притежател, когато същата е регистрирана на името на агент или представител без съгласието на действителния й притежател, освен ако агентът или представителят обоснове своите действия;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) използването на марка за стоки, означени с нея от притежателя й или с негово съгласие, ако липсва изчерпване на правото върху марката по смисъла на чл. 17 .

Нарушение на регистрирано географско означение

Чл. 114 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Използването на регистрирано географско означение в нарушение на българското законодателство или законодателството на Европейския съюз или международни споразумения, по които Република България или Европейският съюз е страна, предвиждащи обхвата на правна закрила на географските означения, съставлява нарушение.

(2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.

Право на иск

Чл. 115 . (1) Право на иск за нарушение имат:

1. притежателят на правото върху марка;

2. лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;

3. лицензополучател на изключителна лицензия, ако притежателят на правото върху марката, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя;

4. съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;

5. действителният притежател на марка, която е била регистрирана на името на агент или представител.

(2) Със съгласието на притежателя на колективна марка иск за нарушение може да подаде и всяко лице, което може да я използва. Съгласието на притежателя не се изисква, ако, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от уведомяването.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение, както и всяко лице, оправомощено съгласно приложимото законодателство да упражнява правата, произтичащи от регистрирано географско означение.

(4) Право на иск има и орган за професионална защита, който е редовно признат като лице, имащо право да представлява ползвателите на конкретно регистрирано географско означение, наименование на храна с традиционно специфичен характер или традиционно наименование за вино.

(5) С цел получаване на обезщетение за претърпените от него вреди лицензополучателят, както и лицето, което има право да използва колективна марка, може да участва в производство по иск за нарушение, започнато от притежателя на правото върху марката.

(6) Притежателят на колективна марка има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за претърпените от тях вреди в резултат на неразрешеното използване на марката.

Искове за нарушение

Чл. 116 . (1) Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за:

1. установяване факта на нарушението;

2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение;

3. обезщетение за вреди;

4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.

(2) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:

1. да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението;

2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението;

3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда.

(3) Независимо от исковете по ал. 1 носителят на права по този закон може да предяви иск за преустановяване на предоставяни от посредници дейности или услуги, когато същите допринасят на трети страни за нарушаване на права по този закон. Уважаването на иск по отношение на посредник не е обвързано с предявяване на иск по ал. 1 срещу самия нарушител. Когато по отношение на посредник са налице условията за изключване на отговорността по чл. 16 от Закона за електронната търговия , срещу него може да бъде предявен искът по тази алинея само ако преди това до него е отправена покана за доброволно изпълнение.

Възражение за реално използване

Чл. 117 . (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да възрази, че към момента на предявяване на иска марката не е реално използвана по смисъла на чл. 21 , при условие че от датата на регистрация на марката до датата на предявяване на иска са изминали не по-малко от 5 години.

(2) При възражение по ал. 1 съдът задължава ищеца да представи доказателства, че в 5-годишния период преди датата на предявяване на иска марката е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или че съществуват основателни причини за неизползването й.

(3) Когато марката не е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или не бъдат представени доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването, искът се отхвърля.

Определяне на обезщетението

Чл. 118 . (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

Особени случаи на обезщетение

Чл. 119 . (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3, или

2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките – предмет на нарушението.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Изземване на вещи – предмет на нарушение

Носене на отговорност

Чл. 120 . Изземване на вещите по чл. 116, ал. 1, т. 4 – предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на вещи, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на вещи, намиращи се в търговската мрежа.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 121 . Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 122 . (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 123 . (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1. държи стоки или вещи – предмет на нарушение, или

2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4. е посочено от лице по т. 1 – 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

(3) Данните по ал. 1 могат да включват:

1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите, предмет на нарушението, или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно, търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;

2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и за приходите, получени от въпросните стоки, вещи или услуги, предмет на нарушението.

(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон.

(5) Алинеи 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Привременни мерки

Чл. 124 . (1) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на лицето, което има право на иск, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;

2. изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба на вещите по чл. 113, ал. 2 ;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) премахване на незаконното цифрово съдържание при нарушение, извършено в онлайн среда.

(2) Допускането, налагането и отмяната на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 – 403 от Гражданския процесуален кодекс с изключение на чл. 398, ал. 2 , изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.

(3) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.

(4) Привременните мерки по ал. 1, т. 2 – 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на искането от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2020 г.) Ищецът или лицето, което го представлява, има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.

(6) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(7) Лицето, което има право на иск, е длъжно да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.

(8) Ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на мярката вреди.

Подсъдност

Спиране на съдебното производство

Чл. 125 . Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.

Чл. 125а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Съдебното производство се спира, ако е образувано административно или друго съдебно производство, при условие че вземането на решение по делото зависи от неговото приключване.

Раздел II – Мерки за защита от страна на митническите органи

Основания и приложно поле

Чл. 126 . (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 .

(2) Мерките за защита се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит.

(3) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществена от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.

(4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците .

Раздел III – Административнонаказателни разпоредби

Административни нарушения и наказания

Чл. 127 . (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:

1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;

2. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) предлага за продажба, пуска на пазара изпращане чрез пощенски, куриерски или транспортен оператор, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 .

(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което:

1. въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) използва регистрирано географско означение в нарушение на чл. 88, ал. 2 от закона и чл. 40 от Регламент (ЕС) № 2023/2411 ;

3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производител, който пуска на пазара, предлага за продажба, изпраща, съхранява или държи с тези цели продукт, означен с географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз, без да има сертификат за използване на географското указание за този продукт, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.

(5) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производител, който пуска на пазара, предлага за продажба, изпраща, съхранява или държи с тези цели продукт, означен с географско указание за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз, когато продуктът не отговаря на съответната спецификация, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.

(6) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Производител, който пуска на пазара, предлага за продажба, изпраща, съхранява или държи с тези цели продукт, върху който е поставено означението "защитено географско указание", съкращението ЗГУ или символът на Европейския съюз съгласно чл. 48, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2411 , когато продуктът не отговаря на съответната спецификация на регистрирано географско указание за занаятчийски или промишлени продукти, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.

(7) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Лице, което осъществява контролни задачи, без да е получило разрешение за това по реда на този закон или чието разрешение е било прекратено, се наказва с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв.

(8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 – 7, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага:

1. глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв. в случаите по ал. 1 – 6;

2. глоба от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 25 000 до 40 000 лв. в случаите по ал. 7.

(9) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Предметът на нарушението по ал. 1 – 6 и 8, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.

(10) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) В случаите по ал. 4 – 6 и 8 се разпорежда изтегляне от търговската мрежа на продукти, които се предлагат в нарушение на чл. 88, ал. 2 от закона и на чл. 40 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 2023/2411 .

(11) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато знакът по ал. 1 и 2 или означението по ал. 3 – 6 са използвани за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне.

(12) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца.

(13) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.

(14) (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Алинеи 1 – 3, 8 – 11 и 13 се прилагат, независимо дали е налице някое от обстоятелствата по чл. 37 и дали използваният знак е регистриран като марка или промишлен дизайн на друго лице, ако е с по-късна дата на заявяване, съответно приоритет.

Заповеди срещу незаконно съдържание

Чл. 127а . (Нов – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) (1) Когато нарушение по чл. 127 е извършено в онлайн среда, се издава заповед, с която на нарушителя се разпорежда да премахне незаконното цифрово съдържание. Заповедта се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство в деня на нейното издаване, а нарушителят незабавно се уведомява по реда, предвиден в Админист­ративнопроцесуалния кодекс. Нарушителят е длъжен да изпълни заповедта в срок до три дни от уведомяването му.

(2) Едновременно с издаването на заповед­та по ал. 1 се издава и заповед, с която на доставчиците на хостинг услуги и на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се разпорежда да премахнат, блокират или ограничат достъпа до онлайн интерфейса на нарушителя в срок до три дни от уведомяването им. Заповедта се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство в деня на нейното издаване. Лицата – адресати на заповедта, се уведомяват незабавно по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(3) Когато предприетите мерки по пред­ходните алинеи не са постигнали резултат, се издава заповед, с която на регистраторите на домейни се разпорежда да прекратят регистрацията на домейна на нарушителя в срок до три дни от уведомяването им. Заповедта се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство в деня на нейното издаване, а регистраторът на домейн се уведомява незабавно по реда на Административнопроцесуалния кодекс , в случай че е българско юридическо лице.

(4) Регистраторите на домейни са длъжни да поискат съгласие от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател при постъпване на искане за регистриране на домейн от лице, за което има издадена заповед по ал. 3.

(5) Заповедите по ал. 1 – 3 се издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател и подлежат на обжалване пред Административния съд – град София, по реда на Админист­ративнопроцесуалния кодекс . Обжалването не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго.

(6) По преценка на органа по ал. 4 заповедите по ал. 1 – 3 се издават самостоятелно или при образувано административнонаказателно производство.

(7) Лице, което не изпълни заповед по ал. 1 – 3, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(8) При повторно нарушение по ал. 7 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Проверка за нарушения

Чл. 128 . (1) Проверка за установяване на нарушенията по чл. 127 се извършва по:

1. инициатива на Патентното ведомство;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) сигнал на трето лице, което твърди, че е пострадало от нарушение;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) сигнал на притежателя на правото върху марка или на лице, оправомощено съгласно приложимото законодателство да упражнява правата, произтичащи от регистрирано географско означение;

4. сигнал на съпритежателя на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;

5. сигнал на лицензополучателя на изключителна лицензия;

6. сигнал на лицензополучателя на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;

7. сигнал на лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател.

(2) Сигналът за проверка трябва да съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) идентификационни данни за лицето, което го е подало – име, адрес за кореспонденция и електронен адрес, ако лицето разполага с такъв;

2. идентификационни данни за марката или географското означение, правата, за които се твърди, че са нарушени;

3. идентификационни данни за притежателя на марката или ползвателя на географското означение;

4. идентификационни данни за предполагаемия нарушител;

5. точен адрес и вид на обекта, където се извършва предполагаемото нарушение.

(3) Към сигнала за проверка се прилагат:

1. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2020 г., изм., бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) доказателства за упълномощаване, когато сигналът е подаден чрез представител по индустриална собственост или чрез адвокат;

2. доказателства, установяващи обстоятелствата за лицата по ал. 1, т. 5 – 7.

(4) Проверка не се извършва, когато сигналът не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 и след дадени указания нередовностите не са отстранени.

(5) След произнасяне по административнонаказателната преписка наказващият орган уведомява лицата по ал. 1, т. 2 – 7 за резултатите от извършената проверка.

Установяване на нарушенията и връчване на акт за установяване на административно нарушение

Чл. 129 . (1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката органите на МВР оказват съдействие на служителите на Патентното ведомство съгласно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи . Редът за организиране и провеждане на съвместните действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и от председателя на Патентното ведомство.

(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице срещу подпис. Когато е съставен в отсъствието на нарушителя, актът се връчва чрез съответната общинска администрация или чрез органите на МВР.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2, на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство се публикува съобщение за съставянето му за срок, не по-кратък от 7 дни. Ако в 14-дневен срок от свалянето на съобщението лицето, на което е съставен актът за установяване на административното нарушение, не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това се отбелязва в акта и той се счита за връчен в деня на отбелязването.

(4) В съобщението по ал. 3 се включват името и адресът на лицето, на което е съставен актът за установяване на административното нарушение.

Правомощия на длъжностното лице

Чл. 130 . (1) Длъжностното лице по чл. 129 има право да:

1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;

2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка;

3. изготвя фотоснимки от подлежащите на контрол обекти.

(2) Длъжностното лице е длъжно да:

1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;

2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;

3. не разгласява данни от проверките, освен в случаите по чл. 128, ал. 5 ;

4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.

Протокол за изземване

Чл. 131 . (1) Предметът на нарушението се изземва от длъжностните лица по чл. 129 с протокол.

(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства – брой, вид, както и други данни.

(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и от поне един свидетел.

(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва от поне още един свидетел.

Задължение за съдействие

Чл. 132 . Лицата, при които се извършва проверката по чл. 129 , са длъжни:

1. да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;

2. да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;

3. да съхраняват оставените на отговорно пазене вещи;

4. да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

Налагане на административните наказания

Чл. 133 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Постановленията се издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Постановленията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Софийския районен съд.

Изпълнение на административните наказания

Чл. 134 . (1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.

(2) Глобите и имуществените санкции подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс .

(3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда вещите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания

Чл. 135 . Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . По смисъла на този закон:

1. " Вътрешноведомствени документи " са документите, създадени от председателя, заместник-председателите или от длъжностно лице от администрацията на Патентното ведомство в хода на производствата по този закон, както и документи на ведомството и/или администрацията, свързани с оперативната дейност, като заповеди, становища, доклади, докладни записки и други подобни.

2. " Представител по индустриална собственост " е лице, вписано в регистъра на представителите по индустриална собственост на Патентното ведомство, или лице с право да упражнява същата дейност в друга държава – членка на Европейския съюз.

3. " Представяне на марката " е формата й на обективиране, която позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин.

4. " Общоизвестна марка " е марка по смисъла на чл. 6, второ от Парижката конвенция .

5. " Официална или официално призната изложба " е изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложения, организирани в държавите – членки на Парижката конвенция , с нейните изменения и допълнения.

6. " Внос или износ на стоки " е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим.

7. " Агент или представител " е лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката.

8. " Държавен експерт " е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели .

9. " Фирма " за целите на чл. 12, ал. 7 не включва вида на търговеца.

10. (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) " Географски указания за занаятчийски и промишлени продукти с действие на територията на Европейския съюз " са географските указания, регистрирани съгласно Регламент (ЕС) 2023/2411 .

11. (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) " Трансграничен географски район " е територията, обхваната от съседни гранични региони по сухопътната граница или транс­граничните региони по морските граници в две или повече държави членки или между една или повече държави членки и една или повече трети държави.

12. (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) " Системно неизпълнение " е това неизпълнение на задължение, което е осъществено, след като вече са били допуснати две или повече неизпълнения в рамките на една година.

§ 2 . Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите – членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство .

§ 3 . (1) (Предишен текст на § 3 – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (OB, L 336/1 от 23 декември 2015 г.).

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 6.03.2026 г.) Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейс­кия парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753 (OB, L 2023/2411 от 27 октомври 2023 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4 . Законът за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 19 и 80 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г. и бр. 61 от 2018 г.) се отменя.

§ 5 . (1) Този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

(2) Този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

(3) Регистрациите на географските означения по отменения Закон за марките и географските означения за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 , за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 , се прекратяват от деня на влизането в сила на този закон.

(4) Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 , за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 , или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват.

(5) Не се образуват административнонаказателни производства, а образуваните се прекратяват, за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 , извършени до влизането в сила на този закон.

(6) В тридневен срок от влизането в сила на този закон Патентното ведомство уведомява Международното бюро за прекратяването на националните регистрации на географски означения, въз основа на които са направени международни регистрации.

(7) До 6 месеца от влизането в сила на този закон всички обстоятелства, подлежащи на вписване в държавните регистри на марките и на географските означения, се публикуват и в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

§ 6 . В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45, 66 и 68 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 и 59 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 19 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3, ал. 1 , изречение първо думата "местен" се заличава.

2. В глава първа се създава чл. 5б : "Досие Чл. 5б. (1) Патентното ведомство поддържа за всяко изобретение, полезен модел и сертификат за допълнителна закрила досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. В случаите на чл. 67 , чл. 72а , чл. 72б, ал. 2 и чл. 72в досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон. (2) Право на достъп до досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила имат заявителят, притежателят, представителят по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях. (4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила, които подлежат на вписване. (5) След публикацията по чл. 51 всяко лице има право да получи достъп до заявката за издаден патент, така както е подадена. (6) След публикацията по чл. 77, ал. 1 всяко лице има право да получи достъп до заявката за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и до доклада по чл. 75е, ал. 3 . (7) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (8) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения . (9) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство."

3. Членове 51а и 77а се отменят.

4. Наименованието на глава осма "а" се изменя така: "Мерки за защита от страна на митническите органи".

5. Член 83а се изменя така: "Основания и приложно поле Чл. 83а. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.). (2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България. (3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размери, определени от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците ."

6. Член 83б се отменя.

§ 7 . В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 35 от 2010 г., бр. 58 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 5 навсякъде думата "местен" се заличава.

2. Член 7 се изменя така: "Досие Чл. 7. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки промишлен дизайн досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 50 – 53 досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон. (2) Право на достъп до досието на промишления дизайн имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателят на промишления дизайн или искателят, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя на промишлен дизайн или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях. (4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на промишления дизайн, които подлежат на вписване. (5) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (6) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения . (7) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство."

3. Наименованието на глава шеста се изменя така: "Мерки за защита от страна на митническите органи".

4. Член 62 се изменя така: "Приложно поле Чл. 62. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху промишлен дизайн, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.). (2) Мерките за защита се прилагат за всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит. (3) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България. (4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците ."

5. Членове 63 , 63а , 64 и 64а се отменят.

6. В чл. 66 ал. 2 се отменя.

7. В § 1 от допълнителните разпоредби:

а) в т. 4 думата "местен" се заличава, а думите "Закона за патентите" се заменят със " Закона за патентите и регистрацията на полезните модели ";

б) в т. 5 думите "Закона за патентите" се заменят със " Закона за патентите и регистрацията на полезните модели ".

§ 8 . В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм., бр. 27 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 86 от 2000 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г. и бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 1 думата "местен" се заличава.

2. Създават се чл. 5а , 5б и 5в : "Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни Чл. 5а. (1) Патентното ведомство поддържа Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни. (2) Регистърът по ал. 1 съдържа: 1. номер и дата на подаване на заявката; 2. номер на издадения сертификат; 3. TAXON код; 4. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката; 5. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация за издадения сертификат; 6. наименование на сорта растения/породата животни; 7. латинско наименование на сорта растения/породата животни; 8. име и адрес на заявителя; 9. име на автора; 10. начало на действие на сертификата; 11. заплатени годишни такси за поддържане действието на сертификата – дата на плащането и поредната година, за която се отнася; 12. актуален статус на сертификата; 13. име и адрес на представителя по интелектуална собственост, когато е упълномощен такъв. Достъп до регистъра Чл. 5б. (1) Регистърът по чл. 5а е електронен и публичен. Той се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство. (2) Патентното ведомство събира, организира, оповестява публично и съхранява данните, подлежащи на вписване, включително всички лични данни, необходими за целите на поддържане на регистъра и изпълнение на дейностите си по този закон. (3) Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието на регистъра. Досие Чл. 5в. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки нов сорт растения и порода животни досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. (2) Право на достъп до досиетата на новите сортове растения и породи животни имат заявителят, притежателят, представителят им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията им, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя, притежателя или искателя. (4) След публикацията по чл. 41 всяко лице има право да получи достъп до заявката за нов сорт растения или порода животни, така както е подадена. (5) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на сорта растения или породата животни, които подлежат на вписване. (6) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (7) Правото на достъп до досие на нов сорт растения или порода животни включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения . (8) Редът за предоставяне на достъп до досиетата на сортовете растения или породите животни и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство."

§ 9 . В Закона за топологията на интегралните схеми (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 4 навсякъде думата "местен" се заличава.

2. Член 6 се изменя така: "Досие Чл. 6. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка топология досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. (2) Право на достъп до досието на топологията имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) След публикацията по чл. 29 всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на топологията, които подлежат на вписване. (4) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (5) Патентното ведомство не предоставя достъп на трети лица до материала, идентифициращ топологията, или до частите от него, определени от нейния притежател като търговска тайна, освен по разпореждане на съда, когато тези лица са страни в съдебен процес по заличаване на регистрацията или нарушаване на изключителното право. (6) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на тези по ал. 5 и на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения . (7) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство."

3. В § 1 т. 3 от допълнителните разпоредби се изменя така: "3. "Представител по индустриална собственост" е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели ."

§ 10 . В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 и 107 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 25 от 2011 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28 и 94 от 2018 г. и бр. 17 и 47 от 2019 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 94с, ал. 2 думите "чл. 95д, 95е, 96б и 96г" се заменят с "чл. 95д, 95е и 96б".

2. Наименованието на глава дванадесета "а" се изменя така: "Мерки за защита от страна на митническите органи".

3. Член 96б се изменя така: "Основания и приложно поле Чл. 96б. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават закриляно от този закон право, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.). (2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България. (3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците ."

4. Членове 96в , 96г и 96д се отменят.

§ 11 . В Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г. и бр. 38 и 83 от 2019 г.) в чл. 518а, ал. 6 думите "чл. 21" се заменят с "чл. 23".

§ 12 . В Закона за транслитерацията (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; изм., бр. 77 от 2010 г., бр. 77 от 2012 г. и бр. 68 от 2013 г.) в чл. 3, ал. 3 думите "чл. 51" се заменят с "чл. 85".

§ 13 . Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения , доколкото не противоречат на закона.

§ 14 . Изпълнението на закона се възлага на председателя на Патентното ведомство.