ЗАКОН за енергийната ефективност

Глава първа – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 . (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с провеждането на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност.

(2) Законът се прилага за крайното потребление на енергия от въоръжените сили, доколкото не противоречи на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на друг закон в областта на националната сигурност.

Чл. 2 . Законът има за цел повишаване на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната чрез:

1. използване на система от дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението, както и при крайното потребление на енергия;

2. въвеждане на схеми за задължения за енергийни спестявания;

3. развитие на пазара на енергийноефективни услуги и насърчаване предоставянето на енергийноефективни услуги;

4. въвеждане на финансови механизми и схеми, подпомагащи изпълнението на националната цел за енергийна ефективност.

Глава втора – ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

Раздел I – Органи за управление

Чл. 3 . (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) Държавата упражнява функциите си в областта на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет въз основа на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България по чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката .

Чл. 4 . (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.).

Чл. 5 . (1) Министерският съвет определя държавната политика в областта на енергийната ефективност като част от политиката по устойчиво развитие на страната.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) При осъществяване на функциите си по ал. 1 Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката внася за приемане от Народното събрание Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България.

(3) Министерският съвет приема:

1. национални планове за действие по енергийна ефективност;

2. национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;

3. национален план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация;

4. национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) ежегодни отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) подзаконови нормативни актове, както и други актове в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в този закон.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) За целите на определяне на държавната политика в областта на енергийната ефективност държавните органи и кметовете на общини осигуряват предоставяне на информацията, необходима за изготвяне на актовете по ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 6.

(5) Информацията по ал. 4 се предоставя на органите по чл. 6 и 11 .

Чл. 6 . Държавната политика по енергийната ефективност се провежда от:

1. министъра на енергетиката – в областта на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., бр. 55 от 2026 г.) министъра на икономиката, инвестициите и индустрията – в областта на повишаване на енергийната ефективност в малки и средни предприятия, както и при потреблението на енергия от промишлени системи;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството – в областта на разработването, хармонизирането и въвеждането на технически правила и норми в областта на енергийните характеристики на сгради, реализирането на проекти и програми, свързани с обновяване на жилищния сграден фонд и подобряване на енергийната ефективност в жилищните сгради в Република България;

4. министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в областта на енергийната ефективност в транспортния сектор.

Чл. 7 . (1) Министърът на енергетиката:

1. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.);

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., бр. 55 от 2026 г.) разработва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията националните планове за действие по енергийна ефективност, които предоставя на Европейската комисия;

3. участва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството при разработването и актуализирането на националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия и предоставя плана на Европейската комисия;

4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) разработва и актуализира съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и внася за приемане от Министерския съвет националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация;

5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) разработва и актуализира съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и внася за приемане от Министерския съвет националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) разработва съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и внася за приемане от Министерския съвет дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;

7. (предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) внася за приемане от Министерския съвет ежегодните отчети по чл. 5, ал. 3, т. 6 и ги предоставя на Европейската комисия;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) осъществява взаимодействие с другите държавни и местни органи, както и с юридически лица с нестопанска цел по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;

9. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) разработва нормативни актове за привеждане в съответствие на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;

10. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на подзаконови нормативни актове в случаите, предвидени в този закон;

11. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност, в рамките на своите правомощия по този закон;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) утвърждава списък на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания;

13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) утвърждава методики за оценяване на енергийните спестявания, изготвени съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2 ;

14. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) предоставя на компетентните институции на Европейския съюз информацията, предвидена в правото на Европейския съюз;

15. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейския съюз искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби на правото на Европейския съюз и на преходни периоди в областта на енергийната ефективност в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз;

16. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) осъществява международното сътрудничество на Република България в областта на енергийната ефективност;

17. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с нормативен акт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Съдържанието, структурата, условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1, т. 14 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 4 от Закона за енергетиката .

Чл. 8 . (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията в рамките на своята компетентност:

1. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., нова, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември информация за изпълнение на политиката и мерките в областта на енергийната ефективност в промишлеността;

2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;

3. предлага схеми за насърчаване извършването на енергийни обследвания на малките и средните предприятия по чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия , както и прилагането на препоръчаните с обследванията мерки;

4. предлага схеми за насърчаване извършването на мерки по енергийна ефективност в промишлени системи.

Чл. 9 . Министърът на регионалното развитие и благоустройството в рамките на своята компетентност:

1. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., нова, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) разработва съвместно с министъра на енергетиката дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;

2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение;

3. разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане от Министерския съвет националния план за сгради с близко до нулево потребление на енергия;

4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) участва при разработването и актуализирането на националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация;

5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) участва при разработването и актуализирането на националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд;

6. издава самостоятелно или съвместно със съответните министри подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност;

7. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември на съответната година информация за изпълнение на политиката и мерките за енергийна ефективност в жилищни сгради и информация за изпълнение на мерките за енергийна ефективност в нежилищни сгради, финансирани с публични средства по оперативни програми, които организира, координира и контролира в рамките на функционалната му компетентност;

8. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември информация за изпълнение на политиката по разработването и хармонизирането с правото на Европейския съюз на подзаконовите нормативни актове, свързани с енергийната ефективност, издадени самостоятелно или съвместно със съответните министри.

Чл. 10 . Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в рамките на своята компетентност:

1. (отм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., нова, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември на съответната година информация за изпълнение на политиката и мерките за енергийна ефективност в сектор "Транспорт";

2. участва при разработването на националните планове за действие по енергийна ефективност и предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 1 март на годината, следваща годината на отчитане, информация за тяхното изпълнение.

Чл. 11 . (1) Дейностите по провеждане на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност се изпълняват от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък "агенцията".

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на енергетиката.

(3) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(4) За осъществяването на своята дейност агенцията създава териториални звена в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие . Седалищата на териториалните звена се определят в устройствения правилник по ал. 3.

(5) Изпълнителният директор на агенцията се назначава и освобождава от министъра на енергетиката съгласувано с министър-председателя.

(6) Изпълнителният директор на агенцията:

1. ръководи и представлява агенцията;

2. осъществява контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност;

3. взаимодейства с държавните и местните органи, както и с юридически лица по отношение на провеждането на държавната политика в областта на енергийната ефективност;

4. (изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) организира изготвянето и представянето ежегодно в срок до 31 март на министъра на енергетиката за одобрение отчетите по чл. 5, ал. 3, т. 6 ;

5. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) публикува ежегодно в срок до 31 януари списък на сградите по чл. 27, ал. 1, т. 4 , които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4 ;

6. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) представя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 15 март списък на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания;

7. потвърждава размера на енергийните спестявания в резултат на извършените енергийноефективни услуги и на други мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания;

8. организира поддържането на националната информационна система за състоянието на енергийната ефективност;

9. оказва съдействие на държавните и местните органи, както и на участниците на пазара на енергийноефективни услуги при изпълнението на задълженията им по този закон;

10. организира популяризирането на дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност;

11. съдейства за развитие на обучението в областта на енергийната ефективност и публикува на интернет страницата на агенцията съществуващите схеми за квалификация;

12. организира създаването и поддържането на списък на сградите, предприятията, промишлените системи, системите за външно изкуствено осветление, отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации, за които е задължително привеждането им в съответствие с изискванията на този закон;

13. изготвя, поддържа и публикува на интернет страницата на агенцията списък на финансови механизми и схеми за насърчаване на енергийната ефективност, който се актуализира ежегодно;

14. участва в разработването на нормативни актове, включително на методики за оценка на енергийните спестявания, за привеждане в съответствие на българското законодателство в областта на енергийната ефективност с правото на Европейския съюз;

15. изисква в съответствие с правомощията си информация от управляващите органи по оперативни програми на Европейския съюз, свързани с осигуряването на финансиране за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, относно размера на извършените инвестиции за изпълнение на енергоспестяващи мерки и оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, както и достигнатите в резултат на тези инвестиции нива на енергийни спестявания и на децентрализирано потребление на енергия от възобновяеми източници;

16. организира изготвяне на примерни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) за предоставяне на енергийноефективни услуги за изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;

17. осъществява мониторинг при изпълнение на ЕСКО договорите в сгради държавна и общинска собственост;

18. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) организира ежегодно в срок до 31 март изготвянето и публикуването на анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната и на годишния напредък по изпълнението на политиката и мерките за повишаване на енергийната ефективност, включително на изпълнението на целта по чл. 14а, ал. 1 ;

19. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) участва в разработването на дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;

20. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) организира изготвянето на информация за напредъка по изпълнението на политиката и мерките за повишаване на енергийната ефективност за целите на докладването по Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО , 98/70/ЕО , 2009/31/ЕО , 2009/73/ЕО , 2010/31/ЕС , 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OB, L 328/1 от 21 декември 2018 г.) и я представя на министъра на енергетиката;

21. (предишна т. 18 – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) осъществява и други правомощия в областта на енергийната ефективност, възложени му с нормативен акт.

(7) Агенцията е администратор на постъпленията от:

1. средства от държавния бюджет;

2. собствена дейност;

3. глоби и имуществени санкции, наложени по реда на този закон;

4. международни програми и споразумения;

5. други източници, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 12 . (1) Държавната политика в областта на енергийната ефективност се изпълнява от всички държавни и местни органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) За целите по ал. 1 държавните и местните органи разработват и приемат програми по енергийна ефективност, съответстващи на целите, заложени в актовете по чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Програмите по ал. 2 се разработват при отчитане на стратегическите цели и приоритети на интегрираните териториални стратегии за развитие на съответните региони за планиране от ниво 2 по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие и перспективите им за устойчиво икономическо развитие.

(4) Средствата за изпълнение на програмите по ал. 2 се осигуряват в рамките на бюджетите на държавните органи и на общините.

(5) Държавните и местните органи представят ежегодно на изпълнителния директор на агенцията отчети за изпълнението на програмите по ал. 2.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Отчетите по ал. 5 съдържат описание на дейностите и мерките, посочват размера на постигнатите енергийни спестявания и се представят не по-късно от 15 декември на отчетната година.

(7) Отчетите по ал. 5 се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

(8) Отчетът за изпълнението на националния план за действие по енергийна ефективност включва информация за:

1. изпълнението на националната цел за енергийна ефективност;

2. първичното и крайното енергийно потребление;

3. крайното енергийно потребление и брутната добавена стойност по сектори;

4. разполагаемия доход на домакинствата;

5. брутния вътрешен продукт;

6. производството на електрическа енергия от топлоелектрически централи;

7. производството на електрическа енергия чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

8. производството на топлинна енергия от топлоелектрически централи;

9. производството на топлинна енергия от комбинирани топлоелектрически централи, включително промишлена отпадна топлина;

10. разхода на гориво за производството на топлинна енергия;

11. пътникокилометрите (pkm), в случай че информацията е налична;

12. тонкилометрите (tkm), в случай че информацията е налична;

13. комбинираните транспортни километри (pkm + tkm), в случай че информацията по т. 11 и 12 не е налична;

14. населението на страната;

15. мерките, изпълнени през предходната година, които допринасят за постигане на националната цел за енергийна ефективност, както и за отчетения и/или очаквания ефект от тези мерки;

16. пълната разгъната площ на сградите по чл. 23, ал. 1 и 2;

17. постигнатите енергийни спестявания чрез схемата за задължения за енергийна ефективност;

18. размера на публичните разходи за енергийна ефективност, включително по сектори.

(9) Отчетите по ал. 5 се публикуват на интернет страниците на органите по ал. 1.

(10) Отчетите по ал. 8 се публикуват на интернет страницата на агенцията.

Раздел II – Цели за енергийна ефективност

Чл. 13 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Националните цели за енергийна ефективност се определят като количество спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление.

(2) Националните цели за енергийна ефективност се определят:

1. в Националния план за действие по енергийна ефективност за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.;

2. в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

(3) При определянето на националните цели по ал. 2 се отчита прогнозното първично и крайно енергийно потребление до 31 декември 2020 г., съответно до 31 декември 2030 г., въз основа на:

1. потенциала за спестяване на енергия по икономически ефективен начин;

2. развитието на брутния вътрешен продукт и прогнозите за него;

3. промените в количествата внесена и изнесена енергия;

4. промените в енергийния микс, оползотворяването на енергията от възобновяеми източници, използването на ядрена енергия, изграждането на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид;

5. действащите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изпълнени в изминал период.

Чл. 14 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г.

(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода 2014 – 2020 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 1,5 на сто годишно от средната годишна стойност на общото количество на продажбите на енергия на крайните клиенти на територията на страната през 2010, 2011 и 2012 г., с изключение на количеството на продажбите на енергия, използвани в транспортния сектор, под код "B_101900" по статистиката на Евростат.

(3) Целта по ал. 2 се намалява с до 25 на сто чрез изключване на количествата на продажбите на енергия, използвани в промишлени дейности по приложение № 1 от Закона за ограничаване изменението на климата и чрез прилагане на ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 16, т. 1 и 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:

1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

3. крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;

4. търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно, с изключение на горивата за транспортни цели;

5. търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

(5) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 1 могат да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания в размер:

1. по 1 на сто годишно за 2014 и 2015 г.;

2. по 1,25 на сто годишно за 2016 и 2017 г.;

3. по 1,50 на сто годишно за 2018, 2019 и 2020 г.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(7) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(10) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(11) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 2, т. 2 се въвежда схема за задължения за енергийни спестявания и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 0,8 на сто годишно от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.

(3) За 10-годишен период след 2030 г. се реализират нови годишни енергийни спестявания, които съответстват на общата кумулативна цел, определена по ал. 2.

(4) Разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:

1. крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия", които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

2. топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

3. крайни снабдители и търговци на природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 10 GWh годишно;

4. търговци на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 2000 тона течни горива годишно;

5. търговци на твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

(5) Енергийните спестявания, постигнати при изпълнение на чл. 14, ал. 1 след 31 декември 2020 г., не се отчитат в размера на изискваните енергийни спестявания за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

(6) При определяне на общата кумулативна цел по ал. 2 може да се използват следните стойности за изчисление на енергийни спестявания в размер:

1. по 0,7 на сто годишно за 2021 и 2022 г.;

2. по 0,75 на сто годишно за 2023 и 2024 г.;

3. по 0,93 на сто годишно за периода 2025 – 2030 г.

Чл. 14б . (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Алтернативна мярка е всяка мярка на политика, която води до постигане на енергийни спестявания при крайното потребление на енергия, различна от схемата за задължения за енергийни спестявания.

(2) Алтернативните мерки, които ще се прилагат, очакваните прогнозни енергийни спестявания от тях и отговорните органи за тяхното изпълнение се посочват в Националния план за действие по енергийна ефективност и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България.

(3) В Националния план за действие по енергийна ефективност и в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България се включват една или повече алтернативни мерки, които трябва да отговарят на следните изисквания:

1. предвиждат поне два междинни периода за отчитане и прилагането на мярката допринася за постигане на общата кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г. и за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.;

2. определят отговорностите на органите на изпълнителната власт, участващите и изпълняващите лица;

3. определят по прозрачен начин енергийните спестявания, които трябва да се постигнат;

4. обемът на енергийните спестявания, който трябва да се постигне от дадена мярка, се изразява под формата на крайно или на първично енергийно потребление по коефициенти на превръщане съгласно наредбата по чл. 18, ал. 1 ;

5. изчисляват енергийните спестявания от прилагането на мярката по методи и принципи съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2 ;

6. гарантират наблюдение на резултатите и предвиждат подходящи мерки, когато напредъкът е незадоволителен;

7. предвиждат ежегодно публикуване на данните за годишните тенденции в енергийните спестявания;

8. предвиждат приоритетно изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност при уязвими клиенти, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност, и когато е целесъобразно, в социални услуги за дневна грижа, социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон.

(4) Алтернативните мерки трябва да отговарят и на следните допълнителни критерии:

1. да предвиждат въвеждането на система за контрол, която включва независима проверка на статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност – за алтернативните мерки, за които се прилагат изискванията на ал. 3, т. 2 – 6;

2. да предвиждат участващите лица да представят и да оповестяват публично годишни доклади за постигнатите енергийни спестявания, когато е приложимо – за алтернативните мерки, за които се прилага изискването на ал. 3, т. 3;

3. осъществяването на мерки за енергийна ефективност води до постигането на енергийни спестявания.

(5) Обхватът и оценката на ефекта от изпълнените алтернативни мерки се посочват в ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност, а за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. – в анализа по чл. 11, ал. 6, т. 18 .

(6) Не се допуска двойно отчитане на енергийни спестявания от изпълнението на индивидуалните цели на задължените лица и от прилагането на алтернативни мерки.

(7) За алтернативни мерки се считат всички реализирани енергийни спестявания в резултат на национални и европейски схеми за подпомагане.

Чл. 15 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Индивидуалните цели за енергийни спестявания представляват:

1. ежегодни енергийни спестявания при крайните клиенти за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.;

2. ежегодни енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Индивидуалните годишни цели по ал. 1, т. 1 се определят, като разликата между изчислената годишна стойност на енергийните спестявания по чл. 14, ал. 3 и 5 и оценката на енергийни спестявания от алтернативни мерки през съответната година се разпределя между задължените лица по чл. 14, ал. 4 пропорционално на продадените от съответното задължено лице количества енергия на крайни клиенти през предходната година.

(3) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) В срок до 15 март на съответната година агенцията изготвя и публикува на интернет страницата си проект на списък на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални годишни цели.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Списъкът на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални годишни цели се актуализират ежегодно съобразно промяната в количествата на продажбите на съответното задължено лице спрямо общото количество на продажбите на всички задължени лица за предходната година.

(5) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Индивидуалните годишни цели на задължените лица по чл. 14, ал. 4 , които не са подали в агенцията информация за извършените от тях продажби на енергия към крайните клиенти през предходната година, се определят въз основа на определени от агенцията количества продадена енергия при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1 .

(6) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Индивидуалните годишни цели по ал. 1, т. 2 се определят, като разликата между изчислената годишна стойност на енергийните спестявания по чл. 14а, ал. 2 и оценката на енергийните спестявания от алтернативни мерки през съответната година се разпределя между задължените лица по чл. 14а, ал. 4 пропорционално на продадените от съответното задължено лице количества енергия на крайни клиенти през предходната година.

(7) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) В срок до 1 март на съответната година агенцията изготвя и публикува на интернет страницата си проект на списък на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални годишни цели.

(8) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Списъкът на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални годишни цели се актуализират ежегодно съобразно промяната в количествата на продажбите на съответното задължено лице спрямо общото крайно потребление на енергия за предходната година.

(9) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Индивидуалните годишни цели на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 , които не са подали в агенцията информация за извършените от тях продажби на енергия към крайните клиенти през предходната година, се определят въз основа на определени от агенцията количества продадена енергия при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 1 .

(10) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Компетентните органи предоставят на изпълнителния директор на агенцията необходимата информация с оглед на правомощията му по чл. 11, ал. 6, т. 18 .

Чл. 16 . При отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели задължените лица по чл. 14, ал. 4 могат да включват, освен спестени количества енергия при крайните клиенти, и спестени количества енергия:

1. от мерки, изпълнени след 31 декември 2008 г., които продължават да действат до 31 декември 2020 г.;

2. от мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и/или разпределението на енергия;

3. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) постигнати през дадена година в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г., които да бъдат отчетени за предходните 4 или следващите три години в рамките на същия период.

Чл. 16а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели задължените лица по чл. 14а, ал. 4 може да включват спестени количества енергия при крайните клиенти, постигнати през дадена година, като постигнати за предходните 4 или следващите три години, при условие че мерките са изпълнени в периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

Чл. 17 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) За изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. и от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 може да ползват намаляване на определената им индивидуална годишна цел с едно на сто при предоставяне на информацията по чл. 63, ал. 10 .

Чл. 18 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Методиките за определяне на националната цел за енергийна ефективност и на общата кумулативна цел за енергийни спестявания, условията и редът за прилагане на схемата за задължения за енергийни спестявания, включително за разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица, и отчитането на ефекта от изпълнените алтернативни мерки се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методите за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им се определят с наредба на министъра на енергетиката.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 19 . (1) Списъкът със задължените лица по чл. 14, ал. 4 и определените им индивидуални цели за енергийни спестявания се приема от Министерския съвет заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.

(2) Актуализацията на списъка на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания се извършва с ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Списъкът на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и определените им индивидуални цели за енергийни спестявания се утвърждава от министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 март.

(4) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Актуализацията на списъка на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 и техните индивидуални цели за енергийни спестявания се извършва от агенцията ежегодно в срок до 1 март.

(5) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Агенцията поддържа на електронната си страница информация за текущото изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания.

Чл. 20 . (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 са длъжни да:

1. изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки;

2. се въздържат от всякакви действия, които могат да възпрепятстват търсенето, предлагането и развитието на енергийноефективни услуги и на изпълнението на други дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, включително да не препятстват конкуренти на пазара или допускат злоупотреба с господстващо положение;

3. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) изпълняват приоритетно мерки за повишаване на енергийната ефективност при уязвими клиенти, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност, и когато е целесъобразно, в социални услуги за дневна грижа, социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа и социални услуги за осигуряване на подслон;

4. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) демонстрират, че действията им за осъществяването на мерки за енергийна ефективност водят до постигането на енергийните спестявания;

5. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) изпълняват мерки за повишаване на енергийната ефективност при крайни клиенти на енергия с финансиране от ползвателя на мерките или чрез договори с гарантиран резултат, както и дейности, свързани с изпълнението на тези мерки.

Чл. 20а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Спестяванията на енергия от мерки, прилагани за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица, и от алтернативни мерки трябва да са допълнителни спрямо спестяванията, които при всички случаи биха се реализирали и без дейността на задължените, участващите или изпълняващите страни или на органите на изпълнителната власт.

(2) Спестяванията на енергия от мерки, произтичащи от прилагането на законодателството на Европейския съюз, се считат за такива мерки, които при всички случаи биха се реализирали, и поради това не може да се отчитат за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и от алтернативните мерки.

(3) За изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и на алтернативните мерки се отчитат само спестявания на енергия от мерки, надхвърлящи:

1. стандартите на Европейския съюз за емисии от нови леки пътнически автомобили и нови леки търговски превозни средства, произтичащи от прилагането на Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (OB, L 111/13 от 25 април 2019 г.);

2. изискванията на Европейския съюз за оттегляне от пазара на някои продукти, свързани с потреблението на енергия, в съответствие с изпълнението на мерки за прилагане съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението.

(4) Енергийните спестявания, свързани с обновяването на съществуващи сгради, може да се декларират като икономии на енергия за целите на чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 1 .

(5) При изчислението на енергийните спестявания по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 1 се отчитат жизненият цикъл на мерките и темпът, с който ефектът на икономиите постепенно намалява. Това изчисление отчита икономиите, които ще се постигнат от всяко отделно действие през периода от датата на неговата реализация до 31 декември 2020 г. или до 31 декември 2030 г.

Чл. 21 . (1) (Предишен текст на чл. 21 – ДВ, бр. 105 от 2016 г., доп., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 могат да:

1. предлагат енергийноефективни услуги на конкурентни цени чрез доставчик на енергийноефективни услуги, и/или

2. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) правят вноски в Национален фонд за декарбонизация или в други финансови посредници за реализиране на инвестиции в дейности и мерки за енергийна ефективност, като размерът на вноските, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели, се договарят между задълженото лице и Национален фонд за декарбонизация или друг финансов посредник;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) сключват споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги или други задължени или незадължени лица за прехвърляне на енергийни спестявания чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания по чл. 75, ал. 3 .

(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм. и доп., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., изм., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 договарят с Националния фонд за декарбонизация или със съответния финансов посредник условията за придобиване на съответните енергийни спестявания, постигнати в резултат на финансираните от тях мерки за енергийна ефективност.

Чл. 22 . (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Изготвянето на оценка на енергоспестяващия ефект от изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност с цел доказване на изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 се извършва по реда на чл. 76 .

Чл. 23 . (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 на сто от общата разгъната застроена площ.

(2) Целта по ал. 1 се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г. – над 250 кв. м, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4 .

(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за:

1. сгради културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство , доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;

2. сгради, притежавани от въоръжените сили или от администрацията, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната.

(4) За сградите по ал. 1 по реда на приоритетното им подреждане в списъка по чл. 27, ал. 1, т. 4 се прилагат мерки за подобряване на техните енергийни характеристики.

(5) При постигане подобряване на енергийните характеристики на повече от 5 на сто от общата разгъната застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация, през дадена година излишъкът може да се прехвърли към всяка от предходните три или към всяка от следващите три години.

Раздел III – Дългосрочна стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. и национални планове и програми (Загл. изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.)

Чл. 24 . (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., нов, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Дългосрочната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. съдържа:

1. преглед на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (национален сграден фонд) въз основа на статистически извадки и очакван дял на обновените сгради през 2020 г.;

2. определянето на разходно ефективни подходи за обновяване, съобразени с вида сгради и климатичната зона, като се отчитат подходящите моменти за интервенция, ако има такива, в жизнения цикъл на сградата;

3. политики и действия за насърчаване на икономически ефективно основно обновяване на сгради, включително поетапно основно обновяване;

4. преглед на политиките и действията, насочени към сгради с най-лоши характеристики, пречките пред разпределянето на стимулите и слабостите на пазара и определяне на подходящи действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност;

5. политики и действия, насочени към всички сгради за обществено обслужване;

6. преглед на националните инициативи за насърчаване на интелигентните технологии в сгради и общности, както и на придобиването на умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност;

7. очаквани спестявания на енергия и ползите от тях, включително ползите за здравето, безопасността и качеството на въздуха;

8. възможности за създаване на условия за достъп на инвеститорите за пакетни решения чрез обединяване на проекти, включително чрез инвестиционни платформи или групи, и чрез консорциуми от малки и средни предприятия;

9. механизми за намаляване на възприемания риск за инвеститорите и физическите лица при изпълнение на мерки за енергийна ефективност;

10. възможности за използване на публично финансиране за привличане на допълнителни инвестиции от частния сектор или за преодоляване на специфични слабости на пазара;

11. възможности за насочване на инвестиции за постигане на енергийно ефективен обществен сграден фонд;

12. създаване на достъпни и прозрачни инструменти за предоставяне на консултации, като обслужване на потребителите на едно гише и консултиране по въпроси в енергийната област, свързани с подходящи мерки за повишаване на енергийната ефективност и инструменти за финансиране;

13. пътна карта с мерки, допринасящи за постигане на декарбонизиран национален сграден фонд и улесняване на разходно-ефективната трансформация на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, измерими показатели за напредъка и индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.

Чл. 25 . (1) Националните планове за действие по енергийна ефективност се разработват по образец, приет от Европейската комисия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) Плановете съдържат мерки за подобряване на енергийната ефективност и очакваните или постигнатите енергийни спестявания, включително мерките при преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия, с оглед на постигането на националната цел за енергийна ефективност, определена със Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България.

(3) В плановете може да се включат мерки за приоритетна реализация в енергийно бедни домакинства или в сгради за социално жилищно настаняване.

(4) Плановете се разработват за срок от три години.

Чл. 26 . Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия съдържа:

1. националното определение и техническите показатели за сгради с близко до нулево потребление на енергия, което отразява националните условия;

2. националните цели за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия в зависимост от класификацията на видовете сгради съгласно наредбата по чл. 31, ал. 4 ;

3. политиките и механизмите, в т.ч. финансови, за насърчаване изграждането на сгради с близко до нулево потребление на енергия;

4. периода на действие на плана.

Чл. 27 . (1) Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация, съдържа:

1. преглед на националния сграден фонд;

2. определяне на икономически ефективни подходи за подобряване на енергийните характеристики на сгради, съобразени с вида сгради и климатичната зона;

3. политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сгради, включително и поетапно изпълнявани;

4. списък на сградите, които към 1 януари на съответната година не отговарят на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4 , подредени приоритетно, като с най-висок приоритет са сградите с най-лоши енергийни характеристики спрямо минималните изисквания за енергийните характеристики;

5. периода на действие на плана.

(2) Планът по ал. 1 се предоставя на Европейската комисия заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.

Чл. 28 . (1) Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд съдържа:

1. преглед на националния сграден фонд, въз основа на статистически извадки;

2. определяне на икономически ефективни подходи за подобряване на енергийните характеристики на сградите, съобразени с вида сгради и климатичната зона;

3. политики и мерки за насърчаване на икономически ефективно основно подобряване на енергийните характеристики на сгради, включително и поетапно изпълнени;

4. създаване на финансова рамка за насочване на инвестиционните решения на инвеститори, строителната промишленост и финансовите посредници;

5. прогноза за очакваното енергийно спестяване.

(2) Програмата по ал. 1 се представя на Европейската комисия заедно с националните планове за действие по енергийна ефективност.

Глава трета – ДЕЙНОСТИ И МЕРКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЕНЕРГИЙНОЕФЕКТИВНИ УСЛУГИ

Раздел I – Дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност

Чл. 29 . Дейностите за повишаване на енергийната ефективност са:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) намаляване на енергийното потребление и разходите за енергия при производството, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия;

2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) обучение и придобиване на квалификация в областта на енергийната ефективност на лицата, предоставящи енергийноефективни услуги, на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и лицата по чл. 59, ал. 1 ;

3. оценка за съответствие на инвестиционните проекти на сгради по отношение на изискванията за енергийна ефективност;

4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради;

5. проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и на климатични инсталации в сгради;

6. обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление;

7. управление на енергийната ефективност;

8. предоставяне на енергийноефективни услуги;

9. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) повишаване на осведомеността на крайните потребители на енергия.

Чл. 30 . (1) Мерките за повишаване на енергийната ефективност са действията, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност, при крайното потребление на енергия, както и при производството, преноса и разпределението на енергия.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Допустимите мерки по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 18, ал. 2 .

Чл. 30а. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) При възлагане на обществена поръчка за доставка на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1, буква "б" и т. 2, букви "б" и "в" от Закона за обществените поръчки , публичният възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 6 , т. 7, предложение първо , т. 10 – 13 и 17 от същия закон закупува следните продукти, свързани с потребление на енергия:

1. продукти, отговарящи на критерия за принадлежност към най-високия възможен клас на енергийна ефективност, при съобразяване на необходимостта от осигуряване на достатъчно конкуренция в случаите, когато продуктът е включен в предмета на наредбата по чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите за изискванията за етикетиране и предоставяне на стандартна информация за продукти, свързани с енергопотреблението по отношение на консумацията на енергия и други ресурси;

2. продукти, съответстващи на показателите за енергийна ефективност, когато продуктът не попада в обхвата на т. 1, но е включен в предмета на мярка за прилагане съгласно Наредбата за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти, приети съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението (обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.; изм., бр. 35 от 2016 г.);

3. офис оборудване, определено и отговарящо на изискванията на приложение "B" на Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз за координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване (ОВ, L 63/7 от 6 март 2013 г.);

4. автомобилни гуми, които отговарят на критерия за най-висок клас енергийна ефективност на използване на горивата, както е определено в Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ, L 342/46 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕО) № 1222/2009 ".

(2) Алинея 1, т. 4 може да не се прилага по съображения за безопасност или за общественото здраве при закупуването на гуми с най-висок клас на сцепление с влажна пътна настилка или с най-висок клас на външен шум при търкаляне съгласно Регламент (ЕО) № 1222/2009 .

(3) При възлагане на обществена поръчка за услуга на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1, буква "в" и т. 2, букви "б" и "г" от Закона за обществените поръчки , публичният възложител по ал. 1 изисква от изпълнителя да използва при изпълнението само продукти, отговарящи на изискванията по ал. 1. Изискването се прилага само към нови продукти, закупени от изпълнителите, отчасти или изцяло, за целите на изпълнението на услугите.

(4) Когато орган или лице по ал. 1 сключва договор за покупка или договор за наем на сграда, тя трябва да отговаря на минималните изисквания за енергийни характеристики, удостоверено със сертификат за енергийни характеристики.

(5) Алинея 4 не се прилага, когато целта на покупката е сградата да бъде:

1. основно обновена или разрушена;

2. препродадена, без да се използва за собствени нужди;

3. запазена като сграда културна ценност, включена в обхвата на Закона за културното наследство .

(6) Алинеи 1, 3 и 4 не се прилагат, ако противоречат на разходната ефективност, икономическата осъществимост, устойчивостта в по-широк смисъл, техническата пригодност, както и на наличието на достатъчно конкуренция.

(7) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за договорите на въоръжените сили, ако противоречат на характера и дейността на въоръжените сили.

(8) Алинеи 1 и 3 не се прилагат при доставка на военно оборудване и чувствително оборудване по смисъла на § 2, т. 2 , съответно т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., бр. 55 от 2026 г.) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията съставя и публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията списък на продуктите по ал. 1.

Раздел II – Обследване и сертифициране на сгради

Чл. 31 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Изискванията за енергийна ефективност, предвидени в този закон и в Закона за устройство на територията , се прилагат за всеки инвестиционен проект за:

1. изграждане на сграда;

2. преустройство на сграда, с който се променят енергийните й характеристики;

3. реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на сграда, когато се обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийните й характеристики.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Инвестиционните проекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са съобразени с техническата, екологичната и икономическата осъществимост на алтернативни високоефективни инсталации и системи;

2. да осигуряват възможност за монтиране на устройства за саморегулиране и за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, когато е оправдано, в специално определен отоплен участък на обособената част на сградата, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;

3. да предвиждат проектиране на сгради с близко до нулево потребление на енергия, считано от датата, определена с наредбата по ал. 4.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите, минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите или на части от тях с оглед на постигане на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания за енергийна ефективност и методиката/стандартите за определяне на разхода на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) Изискванията за енергийните характеристики подлежат на задължителна периодична проверка веднъж на всеки 5 години и при необходимост се актуализират с цел отразяване на технологичното развитие в сградния сектор.

(6) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Изискванията за енергийните характеристики на техническите сградни инсталации, правилното монтиране и подходящите оразмеряване, настройка и контрол на техническите сградни инсталации в сгради се определят с наредби за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството самостоятелно или съвместно с компетентните министри.

Чл. 31а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м с инсталации по чл. 49 – всяка с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 290 kW, се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. Техническата възможност и икономическата целесъобразност се обосновават с инвестиционния проект и/или при обследването на сградата.

(2) Системите за сградна автоматизация и управление по ал. 1 се осигуряват със следните функционални възможности:

1. извършват постоянен мониторинг, регистрират, анализират и дават възможност за регулиране на потреблението на енергия;

2. извършват сравнителен анализ на енергийните характеристики на сградата, отчитат намаляване на ефективността на техническите сградни инсталации и информират лицето, отговорно за съоръженията или за техническото управление на сградите, относно възможностите за повишаване на енергийната ефективност;

3. позволяват комуникация със свързани технически сградни инсталации и друго оборудване в сградата и са оперативно съвместими с техническите сградни инсталации независимо от използваните от тях технологии, устройства и от техните производители.

Чл. 32 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Енергийните характеристики на нова сграда се удостоверяват със сертификат за енергийни характеристики на нова сграда.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Когато отделни части в новоизградена сграда имат различно предназначение и са обособени като топлинни зони и всяка от зоните има климатизиран обем, по-малък от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификат по ал. 1 се издава отделно за всяка зона по скала, съответстваща на предназначението на съответната зона.

(3) При наличие на топлинна зона с климатизиран обем, равен или по-голям от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификатът по ал. 1 се издава за цялата сграда в съответствие със скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи.

(4) Сертификатът по ал. 1 се издава въз основа на енергийните характеристики на сградата от инвестиционния проект на сградата (екзекутивната документация) от лицата по:

1. член 43, ал. 1 ;

2. член 43, ал. 2 – само за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията , с изключение на сградите за обществено обслужване от тази категория.

(5) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:

1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

2. временните сгради с планирано време за използване до две години;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) нежилищни сгради с ниско потребление на енергия, използвани за селскостопанска дейност;

4. производствените сгради и части от сгради с производствено предназначение;

5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;

6. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) обособени сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Чл. 33 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Възложителят по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията на новоизградена сграда е длъжен да придобие сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането й в експлоатация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат копие от оригинала на сертификата по ал. 1. Оригиналът на сертификата се съхранява от упълномощено от собствениците лице.

Чл. 34 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При продажба на нова сграда в нейната цялост продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата по чл. 33, ал. 1 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При продажба на самостоятелни обекти в нова сграда продавачът предоставя на купувача копие на сертификата по чл. 33, ал. 1 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата по чл. 33, ал. 1 .

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m 2 , посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви. Преди сключването на договора за продажба или наем продавачът, съответно наемодателят, предоставя за запознаване сертификата на купувача, съответно на наемателя.

Чл. 35 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Условията и редът за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда се определят с наредбата по чл. 48 .

Чл. 36 . (1) Енергийните характеристики на сгради в експлоатация се установяват с обследване за енергийна ефективност.

(2) Обследването за енергийна ефективност на сгради в експлоатация има за цел да установи нивото на потребление на енергия, да определи специфичните възможности за намаляването му и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(3) Обследването завършва с доклад и с издаване на сертификат за енергийни характеристики на сградата. Докладът и сертификатът се изготвят при условията и по реда на наредбата по чл. 48 .

Чл. 37 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация и на части от сгради в експлоатация има за цел да удостовери актуалното състояние на потреблението на енергия в сградите, енергийните характеристики и съответствието им със скалата на класовете на енергопотребление, определени с наредбата по чл. 31, ал. 4 .

(2) Сертифицирането за енергийна ефективност на сгради в експлоатация и на части от сгради в експлоатация се извършва въз основа на обследване за енергийна ефективност.

(3) Когато отделни части от сграда в експлоатация имат различно предназначение и са обособени като топлинни зони и всяка от зоните има климатизиран обем, по-малък от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификат по чл. 36, ал. 3 се издава отделно за всяка зона по скала, съответстваща на предназначението на съответната зона.

(4) При наличие на топлинна зона с климатизиран обем, равен или по-голям от 90 на сто от общия климатизиран обем на сградата, сертификатът по чл. 36, ал. 3 се издава за цялата сграда в съответствие със скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи.

Чл. 38 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м и сградите в експлоатация подлежат на задължително обследване и сертифициране с изключение на:

1. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

2. временните сгради с планирано време за използване до две години;

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) нежилищни сгради с ниско потребление на енергия, използвани за селскостопанска дейност;

4. производствените сгради и части от сгради с производствено предназначение;

5. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;

6. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) обособени сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

(2) Сгради културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство , могат да бъдат обследвани за енергийна ефективност и да бъдат сертифицирани, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.).

(4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Собствениците на сгради за обществено обслужване са длъжни да изпълнят мерките за достигане на минимално изискващия се клас на енергийно потребление, предписани от първото обследване, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Собствениците на сгради с разгъната застроена площ над 250 кв. м, за които има издаден сертификат за енергийни характеристики, са длъжни да поставят сертификата на видно място в сградата.

Чл. 39 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) До издаването на сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, енергийните характеристики се удостоверяват със сертификат за енергийни характеристики на нова сграда.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Собствениците на нови сгради са длъжни да придобият при условията и по реда на този закон сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се актуализира при извършването на следните дейности, водещи до промяна на енергийните характеристики на сградата:

1. преустройство;

2. реконструкция, основно обновяване или основен ремонт, когато се обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

Чл. 40 . (1) Мерките за повишаване на енергийна ефективност, които се препоръчват при всяка реконструкция, основно обновяване, основен ремонт на сграда или на части от сграда в експлоатация, се оценяват по отношение на техническата и икономическата целесъобразност за използване на алтернативни инсталации и системи по чл. 31, ал. 2 .

(2) Енергийните характеристики трябва да съответстват на минималните нормативни изисквания, определени в наредбата по чл. 31, ал. 4 , след изпълнение на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, които водят до промяна на енергийните характеристики на сградата.

Чл. 41 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При продажба на сграда по чл. 38, ал. 1 продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда – заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) При отдаване под наем на сграда по чл. 38, ал. 1 или на самостоятелен обект в сграда наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея е обявена за продажба или за отдаване под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m 2 , посочен в сертификата, се отбелязва във всички обяви. Преди сключването на договора за продажба или за наем продавачът, съответно наемодателят, предоставя за запознаване сертификата на купувача, съответно на наемателя.

Чл. 42 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Лицата, които извършват обследване и сертифициране на сгради, издават сертификат за енергийни характеристики на сградата.

Чл. 43 . (1) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършват от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 , които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.);

3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 и:

а) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) имат средно техническо образование, висше образование или придобита научна степен в област на висшето образование "Технически науки", завършено или признато в Република България, или средно техническо образование, висше образование или придобита научна степен в еквивалентна област на висшето образование в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария;

б) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) имат придобит стаж по специалността след завършване на образованието – не по-малко от 6 години за лицата със средно техническо образование, не по-малко от три години за лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен "магистър" и за лицата с научна степен;

в) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) притежават удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията за извършване на дейностите по тази алинея във висши училища, обучаващи по специалности в област на висшето образование "Технически науки", професионални направления "Енергетика", "Електротехника, електроника и автоматика" и "Архитектура, строителство и геодезия", акредитирани по Закона за висшето образование , или по специалности в еквивалентни област на висше образование и професионални направления, акредитирани по съответното законодателство в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето на оценки за енергийни спестявания за сгради пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията , може да се извършват и от лица, вписани в регистъра по чл. 44, ал. 1 , които:

1. са физически лица – консултанти по енергийна ефективност, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 ;

2. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.);

3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) имат средно техническо образование, висше образование или придобита научна степен в област на висшето образование "Технически науки", завършено или признато в Република България, или средно техническо образование, висше образование или придобита научна степен в еквивалентна област на висшето образование в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария;

4. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) имат придобит стаж по специалността след завършване на образованието – не по-малко от 6 години за лицата със средно техническо образование, не по-малко от три години за лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен "магистър" и за лицата с научна степен;

5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) притежават удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията за извършване на дейностите по тази алинея във висши училища, обучаващи по специалности в област на висшето образование "Технически науки", професионални направления "Енергетика", "Електротехника, електроника и автоматика" и "Архитектура, строителство и геодезия", акредитирани по реда на Закона за висшето образование , или по специалности в еквивалентни област на висше образование и професионални направления, акредитирани по съответното законодателство в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария.

(3) Квалификацията на консултантите по енергийна ефективност се придобива на две нива:

1. ниво 1 – имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за всички категории сгради съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията ;

2. ниво 2 – имат компетентност за извършване на дейностите по ал. 1 за сградите пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, определена с наредбата по чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията , без сградите за обществено обслужване от същата категория.

(4) Лицата по ал. 1, включително наетият от тях персонал, както и лицата по ал. 2 нямат право да извършват обследване и сертифициране за енергийна ефективност и/или оценка за съответствие за енергийна ефективност на проектите на сградата, когато са:

1. проектанти на сградата;

2. строители и/или доставчици на машини, съоръжения и технологично оборудване на сградата;

3. участници в експлоатацията на сградата;

4. участници в изпълнението на енергоспестяващи мерки в сградата.

(5) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 59, ал. 1, т. 1 .

(6) Консултантите по енергийна ефективност, извършили обследване за енергийна ефективност на сграда, преди изпълнение на предписаните в обследването енергоспестяващи мерки, не могат да извършват обследване за енергийна ефективност за доказване изпълнението на предписаните мерки, както и оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат от изпълнението на тези мерки.

(7) Към доклада от обследването се прилага декларация за липса на обстоятелствата по ал. 4 и 6.

Чл. 44 . (1) Агенцията вписва в публичен регистър лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 по тяхно писмено искане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Искането по ал. 1 съдържа:

1. за лицата по чл. 43, ал. 1 :

а) Единен идентификационен код на лицата, вписани в търговския регистър, като търговците по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария представят съответен документ, издаден от компетентния орган на държавата по регистрация;

б) списък на персонала от консултанти по енергийна ефективност, включващ трите имена, ЕГН или друг аналогичен номер за чуждестранни лица, специалност, номер, дата и издател на документ за придобито образование и квалификация, а ако те са признати в Република България, се посочват номер, дата и издател на документите за тяхното признаване и придобит стаж по специалността; към списъка се представят документи за придобит стаж, ако същият не е придобит по трудово правоотношение или не е придобит в Репуб­лика България, и удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква "в";

2. за лицата по чл. 43, ал. 2 – номер, дата и издател на документ за придобито образование и квалификация, а ако те са признати в Република България – номер, дата и издател на документите за тяхното признаване и придобит стаж по специалността; към искането се представят документи за придобит стаж, ако същият не е придобит по трудово правоотношение или не е придобит в Република България, и удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията по чл. 43, ал. 2, т. 5 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., предишна ал. 2, изм., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. за лицата по чл. 43, ал. 1 – документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 3 , букви "б" и "в", като когато средното образование е придобито преди 1 януари 2007 г. или висшето образование е придобито преди 1 януари 2012 г., се предоставя копие от съответната диплома;

2. за лицата по чл. 43, ал. 2 – документи, които удостоверяват обстоятелствата по чл. 43, ал. 2, т. 4 и 5 , като когато средното образование е придобито преди 1 януари 2007 г. или висшето образование е придобито преди 1 януари 2012 г., се предоставя копие от съответната диплома.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Агенцията издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1 .

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Агенцията отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 43, ал. 1 или 2.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., отм., предишна ал. 5, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ за вписване са електронни документи и се издават от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс .

(7) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е 5 години. След изтичане на този срок се издава ново удостоверение за вписване след представяне на декларация, че няма промяна в обстоятелствата по ал. 2, или на съответните документи по ал. 3.

(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(9) Обстоятелствата по чл. 43 , подлежащи на вписване, редът за вписване в регистъра и за получаване на информация, както и условията и редът за придобиване на квалификация по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква "в" и ал. 2, т. 5 се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 45 . Агенцията заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, когато:

1. престанат да отговарят на някое от условията по чл. 43, ал. 1 или 2;

2. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.);

3. са нарушили изискванията на чл. 43, ал. 4 , 5 или 6;

4. са извършили системни нарушения по този закон, установени с влезли в сила наказателни постановления;

5. са обявени в несъстоятелност или в ликвидация;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) е постъпило искане на лицето;

7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не е заявено издаване на ново удостоверение за вписване в регистъра;

8. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) юридическото лице или едноличният търговец са заличени от търговския регистър, а в случаите по чл. 43, ал. 2, т. 1 – при смърт или поставяне под запрещение на физическото лице.

Чл. 46 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 подават в агенцията документите от извършените от тях дейности по чл. 43, ал. 1 и/или 2 в 14-дневен срок от датата на подписване на приемно-предавателен протокол. Документите се подават при условията и по реда на наредбата по чл. 48 .

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., отм., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.).

Чл. 47 . (1) Сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация е със срок на валидност до 10 години.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 собственикът на сградата е длъжен да придобие по реда на този закон актуален сертификат за енергийни характеристики на сградата.

(3) Срокът на валидност по ал. 1 започва да тече от датата на издаване на сертификата, а в случаите по чл. 24, т. 18 и 19 от Закона за местните данъци и такси – от началото на годината, следваща годината на издаване на сертификата.

Чл. 48 . (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, на части от сгради, изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти с изискването за енергийна ефективност, както и условията и редът за изготвяне на оценка на енергийните спестявания се определят с наредба , издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Раздел IІІ Проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация и климатични инсталации в сгради (Загл. изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.)

Чл. 49 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Проверката за енергийна ефективност на отоплителни инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация и климатични инсталации в сгради има за цел установяване нивото на ефективност при тяхната експлоатация и идентифициране на мерки за нейното повишаване.

Чл. 50 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) На проверка по реда на този закон подлежат отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация в сгради с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 70 kW.

(2) В зависимост от инсталираната мощност и вида на използваната енергия отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на:

1. всеки 6 години – за отоплителни инсталации на природен газ с единична номинална мощност над 70 kW до 100 kW включително;

2. всеки 4 години – за отоплителни инсталации на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност над 70 kW до 100 kW включително, и на природен газ с единична номинална мощност над 100 kW;

3. всеки две години – за отоплителни инсталации на течно или твърдо гориво с единична номинална мощност над 100 kW;

4. всеки 4 години – за инсталации за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 70 kW.

(3) Проверката по ал. 2 включва оценка на:

1. състоянието и функционирането на достъпните части от отоплителните инсталации на сградите, включително водогрейните котли, системите за управление на топлоподаването и циркулационните помпи;

2. коефициента на полезно действие на водогрейните котли – само за отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация с единична номинална мощност над 70 kW;

3. оразмеряването на водогрейните котли в съответствие с нуждите от отопление на сградата.

(4) Оценката по ал. 3, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в отоплителната система или в изискванията относно отоплението на сградата.

(5) Проверката на отоплителните инсталации се извършва през отоплителния период при работещи отоплителни инсталации с водогрейни котли.

(6) Първата проверка на отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация в нови сгради се извършва в обхвата на обследването за енергийна ефективност на сградата след въвеждането й в експлоатация.

(7) Сградите за обществено обслужване, които отговарят на изискванията на чл. 31а , не подлежат на проверка по ал. 1.

(8) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация, които са предмет на договор за енергийноефективни услуги или на договор с гарантиран резултат и подлежат на мерки за контрол на ефективността на системно равнище, не подлежат на проверка по ал. 1, при условие че критериите за контрол са равностойни на въздействието, произтичащо от оценката по ал. 3.

Чл. 51 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На проверка по реда на този закон подлежат климатичните инсталации в сгради с номинална електрическа мощност над 70 kW.

(2) Климатичните инсталации подлежат на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на всеки 4 години, която включва оценка на:

1. състоянието и функционирането на достъпните части от климатичната инсталация;

2. коефициента на полезно действие на климатичната инсталация;

3. оразмеряване на климатичната инсталация в съответствие с нуждите от охлаждане на сградата.

(3) Оценката по ал. 2, т. 3 не се извършва, ако в периода между две проверки не са извършени промени в инсталацията или не са променени изискванията към охлаждането на сградата, когато инсталацията работи в режим охлаждане.

(4) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Климатичните инсталации, които са предмет на договор за енергийноефективни услуги или на договор с гарантиран резултат и подлежат на мерки за контрол на ефективността на системно равнище, не подлежат на проверка по ал. 1, при условие че критериите за контрол са равностойни на въздействието, произтичащо от оценката по ал. 2.

Чл. 52 . (1) Агенцията създава и поддържа база данни за състоянието на:

1. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) отоплителните инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 ;

2. климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1 .

(2) В срок 6 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията по ал. 1 техните собственици подават в агенцията декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

(3) Информацията по ал. 2 служи за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.

Чл. 53 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) За отоплителни инсталации със срок на експлоатация над 15 години проверката за енергийна ефективност включва препоръки към собственика за подобряване на ефективността, подмяна на котлите, промени в отоплителната инсталация, други модификации по отоплителната инсталация и/или други алтернативни решения.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва еднократно.

Чл. 54 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1 се извършва от лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и/или чл. 59, ал. 1 .

(2) Проверката по ал. 1 завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 56 .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Докладът по ал. 2 се предоставя на собственика или на наемателя на сградата или на упълномощено от собствениците на сградата лице и на агенцията.

Чл. 55 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 подават в агенцията документите от извършените от тях проверки за енергийна ефективност на отоплителни инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация и климатични инсталации в сгради в 14-дневен срок от приключване на дейностите. Документите се подават при условията и по реда на наредбата по чл. 56 .

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., отм., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.).

Чл. 56 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Условията и редът за извършване на проверката за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1 , условията и редът за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и редът за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Раздел IV – Обследване за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление

Чл. 57 . (1) Обследването за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление има за цел да определи специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност.

(2) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички:

1. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) промишлени системи и сгради, които не са част от промишлените системи на предприятия за производство, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия ;

2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) промишлени системи и сгради, които не са част от промишлените системи на предприятия за предоставяне на услуги, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия ;

3. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh;

4. системи за външно изкуствено осветление, разположени в населено място с население над 20 000 жители.

(3) Обследването по ал. 1 се извършва най-малко веднъж на всеки 4 години.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.).

(5) Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които подлежат на задължително обследване по ал. 2, подават в агенцията ежегодно до 31 януари декларация по образец, определен в наредбата по ал. 6.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., бр. 55 от 2026 г.) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка за енергийни спестявания се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Предприятията по ал. 2, т. 1 и 2 и собствениците на промишлени системи по ал. 2, т. 3, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност, при условие че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6.

(8) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Лицата по ал. 7 декларират прилагането на система за управление на енергията или на околната среда и представят доказателства, че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6, в едномесечен срок от придобиването на сертификата.

(9) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., отм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 58 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Лицата по чл. 59, ал. 1 представят в агенцията документите от извършените от тях обследвания за енергийна ефективност на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление в 14-дневен срок от датата на подписване на приемно-предавателен протокол. Документите се подават при условията и по реда на наредбата по чл. 57, ал. 6 .

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., отм., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.).

Чл. 59 . (1) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Обследването на промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 1 и изготвянето на оценки за енергийни спестявания се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 60, ал. 1 , които:

1. са търговци по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария;

2. (отм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.);

3. разполагат с необходимия персонал – консултанти по енергийна ефективност, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 и:

а) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) имат средно техническо образование, висше образование или придобита научна степен в област на висшето образование "Технически науки", завършено или признато в Република България, или средно техническо образование, висше образование или придобита научна степен в еквивалентна област на висшето образование в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария;

б) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) имат придобит стаж по специалността след завършване на образованието – не по-малко от 6 години за лицата със средно техническо образование, не по-малко от три години за лицата с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и не по-малко от две години за лицата с образователно-квалификационна степен "магистър" и за лицата с научна степен;

в) (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) притежават удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията за извършване на дейностите по тази алинея във висши училища, обучаващи по специалности в област на висшето образование "Технически науки", професионални направления "Енергетика" и "Електротехника, електроника и автоматика", акредитирани по Закона за висшето образование , или по специалности в еквивалентни области на висше образование и професионални направления, акредитирани по съответното законодателство в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(3) Консултантите по енергийна ефективност по ал. 1, т. 3 могат да участват в екипите на не повече от две лица по ал. 1, т. 1 и по чл. 43, ал. 1, т. 1 .

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Лицата по ал. 1, извършили обследване за енергийна ефективност на промишлена система, преди изпълнение на предписаните в обследването енергоспестяващи мерки, не могат да извършват оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат от изпълнението на тези мерки.

(5) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Обследването по чл. 57, ал. 1 и изготвянето на оценки за енергийни спестявания на предприятията, осъществяващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия, може да се извърши от лицата по ал. 1 или от експерти от съответното предприятие.

Чл. 60 . (1) Агенцията вписва в публичен регистър лицата по чл. 59, ал. 1 по тяхно писмено искане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Искането по ал. 1 съдържа:

1. Единен идентификационен код на лицата, вписани в търговския регистър, а търговците по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария представят съответен документ, издаден от компетентния орган на държавата по регистрация;

2. списък на персонала от консултанти по енергийна ефективност, включващ трите имена, ЕГН или друг аналогичен номер за чуждестранни лица, специалност, номер, дата и издател на документ за придобито образование и квалификация, а ако те са признати в Република България, се посочват номер, дата и издател на документите за тяхното признаване и придобит стаж по специалността; към списъка се представят документи за придобит стаж, ако същият не е придобит по трудово правоотношение или не е придобит в Република България, и удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията по чл. 59, ал. 1, т. 3, буква "в" .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., предишна ал. 2, изм., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Към искането по ал. 1 се прилагат документи, които удостоверяват обстоятелст­вата по чл. 59, ал. 1, т. 3, букви "б" и "в" . В случаите, когато средното образование е придобито преди 1 януари 2007 г. или висшето образование е придобито преди 1 януари 2012 г., се предоставя копие от съответната диплома.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Агенцията издава на вписаните в регистъра лица удостоверения срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, ал. 1 .

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Агенцията отказва да впише в регистъра лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 59, ал. 1 .

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., отм., предишна ал. 5, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният отказ за вписване са електронни документи и се издава от изпълнителния директор на агенцията при условията и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс .

(7) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Срокът на валидност на удостоверението за вписване в регистъра е 5 години. След изтичане на този срок се издава ново удостоверение за вписване след представяне на декларация, че няма промяна в обстоятелст­вата по ал. 2 или на съответните документи по ал. 3.

(8) Отказът за вписване в регистъра подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

Чл. 61 . Агенцията заличава от регистъра лицата, получили удостоверения с право да извършват обследване за енергийна ефективност, когато:

1. престанат да отговарят на някое от условията по чл. 59, ал. 1 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) са нарушили изискванията на чл. 59, ал. 3 или 4 ;

3. са извършили системни нарушения по този закон, установени с влезли в сила наказателни постановления;

4. са обявени в несъстоятелност или в ликвидация;

5. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) е постъпило искане на лицето;

6. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) не е заявено издаване на ново удостоверение за вписване в регистъра;

7. (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) юридическото лице или едноличният търговец са заличени от търговския регистър.

Чл. 62 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Обследването завършва с доклад, който се съставя при условията и по реда на наредбата по чл. 57, ал. 6 .

Раздел V – Управление потреблението на енергия

Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Собствениците на сгради – публична държавна или общинска собственост, собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност.

(2) Управлението на енергийната ефективност се извършва чрез:

1. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) организиране на изпълнението на програмите по чл. 12, ал. 2 , на мерките по чл. 23, ал. 1 , както и на други мерки, които водят до енергийни спестявания, и изпълнението на целите, заложени в актовете по чл. 5, ал. 3, т. 1 – 4 – от собствениците на сгради – публична държавна или общинска собственост, и собствениците на системи за външно изкуствено осветление;

2. поддържане на бази данни за месечното производство и потребление по видове енергии – от собствениците на предприятия и промишлени системи;

3. ежегодно изготвяне на анализи на енергийното потребление – от задължените лица по ал. 1;

4. (отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(3) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Лицата по ал. 1 представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност по електронен път или през портала за електронни услуги на агенцията.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Отчетите по ал. 3 съдържат информация за изпълнението на дейности по ал. 2 и се представят в агенцията не по-късно от 15 декември на отчетната година.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(6) Отчетите по ал. 3 на държавните органи и на кметовете на общините се представят в агенцията заедно с отчетите по чл. 12, ал. 5 .

(7) Отчетите по ал. 3 се изготвят по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.

(8) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 изготвят годишна информация за изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания.

(9) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Информацията по ал. 8 включва изпълнените мерки и постигнатите енергийни спестявания, начините на тяхното изпълнение съгласно чл. 21, ал. 1 , както и съответствието с чл. 20, т. 2 и 4 и чл. 20а, ал. 2 .

(10) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 ежегодно в срок до 15 февруари на съответната година може да предоставят на кмета на съответната община информация за количествата на продадената на крайните клиенти енергия на територията на общината за предходната година.

(11) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Информацията по ал. 8 се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията, и се представя в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане.

(12) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Документите, доказващи изпълнението на индивидуалните цели, се съхраняват от лицата по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 за срока на действие на схемата за задължения и се предоставят в агенцията при поискване в 14-дневен срок от получаване на искането.

Чл. 64 . За управление на енергийната ефективност в сгради – държавна или общинска собственост, към областните и общинските администрации могат да се създават експертни съвети за подпомагане дейността на областните управители и кметовете на общини.

Раздел VI – Предоставяне на енергийноефективни услуги

Чл. 65 . Енергийноефективните услуги имат за цел комбиниране доставката на енергия с енергоефективна технология и/или с действие, което обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, и водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност и/или спестяване на първични енергийни ресурси.

Чл. 66 . (1) Енергийноефективните услуги се извършват въз основа на писмени договори, сключени с крайни клиенти.

(2) Енергийноефективните услуги включват изпълнението на една или повече дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 2 .

(3) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) За осигуряване на проследимост на разходите за енергия и на постигнатите нива на енергийни спестявания като резултат от изпълнението на енергийноефективни услуги лицата по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 предоставят безплатно с фактурите на крайните клиенти и информация за:

1. текущите действителни цени и действително потребената енергия;

2. енергийната консумация по месеци за изминалия едногодишен период, сравнена с енергийната консумация по месеци за предходния едногодишен период;

3. координати за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или други институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Чл. 67 . (1) Енергийноефективните услуги могат да се извършват от физически или юридически лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 предоставят енергийноефективни услуги самостоятелно или в сътрудничество с лица, предлагащи енергийноефективни услуги, или правят вноски в Национален фонд за декарбонизация или в други финансови посредници за изпълнение на проекти за повишаване на енергийната ефективност.

(3) Когато в обхвата на енергийноефективните услуги по чл. 66, ал. 2 се включва изпълнението на дейности по чл. 36, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 , лицата по ал. 1 и 2:

1. изпълняват сами дейностите, в случай че отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 или чл. 59, ал. 1 ;

2. възлагат изпълнението на дейностите на лица, които отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 1 или 2 , или чл. 59, ал. 1 .

(4) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Задължените лица по чл. 14, ал. 4 , т. 1 – 3 и чл. 14а, ал. 4, т. 1 – 3 съвместно със собствениците на средствата за търговско измерване на доставяната до крайните клиенти енергия могат да предоставят като енергийна услуга при конкурентни цени с цел осигуряване проследимост на разходите за енергия от крайните клиенти подмяна на съществуващите средства за търговско измерване с интелигентни системи за измерване и контрол или други технически решения, които дават визуална информация за:

1. текущото енергопотребление;

2. преходната текуща сметка;

3. моментния енергиен товар;

4. друга необходима информация.

(5) При определяне стойността на предоставените енергийноефективни услуги се взема предвид постигнатото повишение на енергийната ефективност и степента на удовлетворяване на други предвидени в договора за предоставяне на енергийната услуга изисквания.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 83 от 2018 г.) Когато се прилагат интелигентни измервателни системи и се въвеждат интелигентни средства за търговско измерване за природен газ и/или електрическа енергия, се спазват следните изисквания:

1. измервателните системи да осигуряват информация на крайните клиенти относно реалния период на потребление, както и да се вземат изцяло под внимание целите за енергийна ефективност и ползите за крайния клиент при формулиране на минимално допустимите функционални характеристики на измервателните уреди и задълженията, наложени на участниците на пазара;

2. да се гарантира сигурността на интелигентните средства за търговско измерване и предаването на данни, както и неприкосновеността на личния живот на крайните клиенти, при спазване на законодателството относно защита на данните и неприкосновеността на личния живот;

3. по искане на крайния клиент да се осигурява възможност средствата за търговско измерване да отчитат електрическата енергия, доставена в електропреносната или в съответната електроразпределителна мрежа от обекта на крайния клиент;

4. да се осигурява възможност, по искане на краен клиент, данните за подадената и отдадената електрическа енергия да се предоставят – на него или на трета страна, действаща от името на крайния клиент, в лесно разбираем формат, който да позволява сравнение на търговските условия на сходна основа;

5. по време на инсталирането на интелигентни средства за търговско измерване операторът на съответната мрежа да дава на крайните клиенти подходящи съвети и информация, по-специално за пълния потенциал на тези средства по отношение на управлението на отчитането на показанията и наблюдението на енергопотреблението.

(7) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Когато енергийно предприятие, доставящо енергия или природен газ на краен клиент, предоставя на същия клиент и енергийноефективна услуга, доставчикът и клиентът може да договорят разсрочено плащане на тази услуга чрез сметките за доставената енергия или природен газ.

(8) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Когато лицето, доставящо енергийноефективни услуги, е различно от енергийното предприятие по ал. 7, клиентите на тези услуги може да договорят с лицето, предлагащо енергийноефективни услуги, и с енергийното предприятие, което им доставя енергия или природен газ, да заплащат задълженията си за тези услуги чрез сметките за доставената енергия или природен газ.

(9) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) За осъществяване на плащанията по ал. 8 енергийните предприятия сключват договори с лица, предлагащи енергийноефективни услуги, за събиране и изплащане стойността на предоставените енергийноефективни услуги на техни клиенти чрез доставчика на енергия и природен газ.

(10) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Когато задължението за енергийноефективната услуга е към финансираща институция, клиентът на тази услуга, финансиращата институция и енергийното предприятие, доставящо енергия или природен газ на този клиент, може да сключват договори за събиране и изплащане стойността на предоставените енергийноефективни услуги чрез доставчика на енергия и природен газ.

(11) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Енергийноефективните услуги по ал. 7, 8 и 10 не включват инсталирането на отоплителни инсталации на природен газ при подмяна на инсталации на течни горива от нефтен произход.

(12) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) Енергийното предприятие по ал. 8 може да договори с доставчика на енергийноефективна услуга и с крайния клиент да отчита постигнатите енергийни спестявания от резултата на енергийноефективната услуга за изпълнение на индивидуалните си цели по чл. 14а в качеството му на задължено лице.

Раздел VII – Разполагаемост и достъпност на информацията

Чл. 68 . (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и се поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България.

(2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за:

1. националната цел за енергийна ефективност;

2. изпълнението на дейности и мерки, предвидени в националните планове за действие по енергийна ефективност по чл. 5, ал. 3, т. 1 ;

3. постигнатите годишни енергийни спестявания;

4. състоянието на енергийната ефективност – на национално ниво и по сектори;

5. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) актовете по чл. 5, ал. 3, т. 1 – 6;

6. програмите по чл. 12, ал. 2 и предвидените по чл. 12, ал. 4 средства за изпълнението им;

7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) отчетите по чл. 63, ал. 3 ;

8. добрите практики в областта на енергийната ефективност;

9. лицата, вписани в регистрите по чл. 44, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 ;

10. финансовите инструменти и механизми за стимулиране на проекти за предоставяне на енергийноефективни услуги;

11. възможностите за участие на финансови посредници във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност;

12. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) отчетеното или изчислено потребление на енергия в сградите по чл. 38, ал. 1 .

(3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за:

1. изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания;

2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) реализираните от задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 продажби на енергия към крайните клиенти през предходната година;

3. количествата произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през предходната година и използваната за това енергия;

4. реализираните дейности и мерки за енергийна ефективност;

5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 38, ал. 1 ;

6. отоплителните инсталации с водогрейни котли и климатичните инсталации по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ;

7. предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление, подлежащи на задължително обследване по чл. 57, ал. 2 ;

8. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) изпълнени проекти за енергийни спестявания, финансирани от Национален фонд за декарбонизация или от други финансови посредници;

9. други дейности, свързани с изпълнението на този закон.

(4) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При поискване агенцията предоставя за статистически или научноизследователски цели, както и на собственика на сградата обобщени анонимизирани данни, събирани или съхранявани по реда на този закон, в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

Чл. 69 . (1) Информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се предоставя от:

1. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 ;

2. собствениците на сгради по чл. 38, ал. 1 ;

3. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) собствениците на отоплителни инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация и климатични инсталации съответно по чл. 50, ал. 1 и по чл. 51, ал. 1 ;

4. собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 2 ;

5. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) управителя на "Национален фонд за декарбонизация", както и от финансовите посредници;

6. други лица, които предоставят енергийноефективни услуги.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Информацията по чл. 68, ал. 3, т. 2 се предоставя до 15 февруари на съответната година, а информацията по чл. 68, ал. 2 и ал. 3, т. 1 , 3 – 9 се предоставя на агенцията в предвидените в този закон срокове.

(3) Агенцията гарантира неприкосновеността и поверителността на предоставената частна и/или чувствителната в търговско отношение информация в съответствие с правото на Европейския съюз.

(4) Когато предоставената информация е категоризирана като класифицирана, всички действия, свързани с нейното обработване и съхраняване, както и предоставянето на достъп до нея, се извършват съгласно Закона за защита на класифицираната информация .

Чл. 70 . Съдържанието, структурата, условията и редът за набиране и предоставяне на информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се определят с наредба на министъра на енергетиката.

Чл. 70а . (Нов – ДВ, бр. 47 от 2025 г., в сила от 10.06.2025 г.) (1) Собствениците и операторите на центрове за данни с потребление на електрическа енергия от инсталирани информационни технологии с предоставена мощност над 500 kW ежегодно оповестяват публично следната информация:

1. наименование, име на собственика и на оператора на центъра за данни, дата, на която центърът за данни е започнал дейността си, и общината, в която се намира;

2. разгъната застроена площ на центъра за данни, предоставена електрическа мощност, годишен входящ и изходящ трафик на данни и количество данни, съхранявани и обработвани в центъра за данни;

3. показатели на центъра за данни през последната пълна календарна година в съответствие с ключови показатели за ефективност, включително потребление на енергия, оползотворяване на електрическата енергия, зададени стойности за температура, оползотворяване на отпадна топлина, потребление на вода и използване на енергия от възобновяеми източници, като където е приложимо, се прилага стандарт БДС EN 50600-4.

(2) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за центрове за данни, които служат за целите на националната отбрана или които предоставят услуги изключително с крайна цел отбрана и гражданска защита.

(3) Информацията от лицата по ал. 1 се предоставя в европейската база данни за центровете за данни.

(4) Собствениците и операторите на центрове за данни с потребление на електрическа енергия с предоставена мощност за информационни технологии, равна на или по-голяма от 1 MW, вземат предвид най-добрите практики, посочени в най-новата версия на Кодекса на Европейския съюз за енергийна ефективност в центровете за данни.

Глава четвърта – СХЕМИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

Раздел I – Видове схеми

Чл. 71 . (1) За насърчаване на енергийната ефективност могат да се прилагат схеми и механизми, като:

1. договори с гарантиран резултат;

2. удостоверения за енергийни спестявания;

3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) финансиране от Национален фонд за декарбонизация или от други финансови посредници;

4. други национални или европейски схеми и механизми за подпомагане.

(2) Схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, въведени по реда на този закон, се разработват и прилагат при спазване изискванията за държавните помощи.

(3) При разработване на схеми за насърчаване на комбинирано производство на енергия се подкрепя производството на електрическа енергия чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, ефективното използване на отпадна топлина за постигане на икономии на първична енергия и възможността за намаляване на технологичните разходи при производството и преноса на топлинна енергия и при отчитане на особеностите на високоефективното комбинирано производство на енергия.

(4) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При разработване на схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност в сгради се отчитат прогнозните или постигнатите спестявания на енергия, като се вземат предвид един или няколко от следните критерии:

1. енергийните характеристики на оборудването или материалите, използвани при изпълнение на мерки за енергийна ефективност в сградата, монтиране на оборудването или материалите от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация за това, придобита при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение ;

2. стандартните стойности за изчисляване на спестяването на енергия в сградите;

3. сравнителен анализ на сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след подобряването на енергийните характеристики на сградата;

4. резултатите от обследването на енергийната ефективност или от друг подходящ, прозрачен и пропорционален метод, който показва подобряване на енергийните характеристики.

(5) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При изпълнението на национални или европейски схеми и механизми за подпомагане, по които се предвижда изпълнението на мерки за енергийна ефективност, се въвеждат системи за измерване, контрол и проверка, с които се извършва документална проверка на поне една представителна извадка със статистически значим дял от изпълнени мерки за подобряване на енергийната ефективност. Измерването, контролът и проверката се осъществяват от органа, администриращ съответната национална или европейска схема или механизъм за подпомагане.

(6) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) При изпълнение на мерки, свързани с данъчното облагане, разпоредбата на ал. 5 не се прилага.

Раздел II – Договори с гарантиран резултат

Чл. 72 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, като инвестициите за реализирането на тези мерки се изплащат съгласно договорното гарантирано равнище на подобряване на енергийната ефективност или друг договорен критерий, свързан с енергийните характеристики.

(2) Възложители по договорите по ал. 1 могат да бъдат крайните клиенти, а изпълнители – доставчиците на енергийноефективни услуги. Изпълнителите са лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, с предмет на дейност, включващ изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 73 . (1) Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) В случаите, когато обследването за енергийна ефективност е извършено от трети лица, възложителят по ЕСКО договор предоставя на изпълнителя на договора резюме на доклада от извършеното обследване за енергийна ефективност на сградата, предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление.

(3) Договорите с гарантиран резултат се сключват в писмена форма и съдържат най-малко:

1. нормализираното енергопотребление, установено с обследване за енергийна ефективност;

2. списък на мерките за ефективност, които ще бъдат изпълнени, включително стъпките, които трябва да се предприемат за изпълнение на мерките, и когато е уместно – свързаните с тях разходи;

3. гарантираните икономии на енергия, реда и сроковете за тяхното установяване след изпълнението на мерките по договора, както и разпоредби за измерване и потвърждаване на постигнатите енергийни спестявания, на постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции;

4. задължение за пълно изпълнение на мерките в договора и документиране на всички направени промени по време на проекта;

5. описание на финансовите последици от проекта и разпределението на дяловете на двете страни в постигнатите финансови икономии;

6. начин на финансиране;

7. начин на изплащане на възнаграждението;

8. други клаузи, в т.ч. разпоредби, свързани с промени в рамковите условия относно съдържанието и резултата от договора, включване на равностойни изисквания към всеки договор за подизпълнение с трети страни, както и подробна информация за задълженията на всяка от договарящите се страни и санкциите за тяхното нарушаване;

9. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) методика за оценка на спестената енергия.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Изпълнителите и/или възложителите по чл. 72, ал. 2 осигуряват извършването на услугата, изцяло или частично, със собствени средства и/или поемат задължение да осигурят финансирането им от трето лице.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(6) Услугите по ЕСКО договори осигуряват достигането на нормативно изискващия се клас на енергопотребление за сградата – предмет на договора.

(7) За сгради – държавна и/или общинска собственост, които са предмет на договор по чл. 72, ал. 1 , в бюджетите на държавните органи и общините се планират и осигуряват средства, които за срока на изпълнението на договора съответстват на нормализираното енергопотребление на тези сгради.

(8) Условията и редът за определяне размера на планираните по ал. 7 средства, както и условията и редът за тяхното изплащане се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на финансите.

Раздел III – Удостоверения за енергийни спестявания

Чл. 74 . (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Удостоверенията за енергийни спестявания имат за цел да докажат приноса на притежателя им в изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност за целите на чл. 75, ал. 3 .

Чл. 75 . (1) Удостоверенията за енергийни спестявания се издават от изпълнителния директор на агенцията срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

(3) За целите на изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, удостоверенията за енергийни спестявания могат да се прехвърлят от:

1. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) задължено към друго задължено лице по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 , когато първото задължено лице е в преизпълнение на определената му индивидуална цел за енергийни спестявания;

2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) незадължено лице към задължено лице по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 .

Чл. 76 . (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Енергийните спестявания при крайните клиенти, постигнати след въвеждането на мерки за повишаване на енергийната ефективност, се доказват чрез:

1. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) оценка на постигнатите енергийни спестявания след обследване за енергийната ефективност на сграда, предприятие, промишлена система или система за външно изкуствено осветление или след проверка на отоплителна инсталация, инсталации за комбинирано отопление и вентилация или на климатична инсталация, като обследването или проверката се извършва не по-рано от една година след въвеждането на мерките, или

2. прилагане на методика, разработена съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2 ;

3. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) прилагане на измерени спестявания на енергия, при които икономиите от прилагането на дадена мярка или на пакет от мерки се определят чрез регистриране на действителното намаление на потреблението на енергия, като се вземат предвид такива фактори, като допълнителност, обитаване, обем на продукцията и метеорологични условия, които може да влияят върху потреблението, съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2 ;

4. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) прилагане на стойности на спестявания на енергия в съответствие с резултати от независим мониторинг на предходни мерки за енергийна ефективност в сходни инсталации, разработени съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2 .

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Доказването на постигнатите енергийни спестявания по ал. 1, т. 1 и 3 се осъществява от лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 , постигнатите спестявания чрез прилагане на методиката по ал. 1, т. 2 се оценяват от задължено лице по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 или от лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 и по ал. 1, т. 4 от задължено лице по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 .

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Проверката на използваните методи по ал. 1 за оценяване на ефекта от различните видове изпълнени мерки за повишаване на енергийната ефективност се извършва от агенцията.

(4) Условията, редът и формата за издаване, прехвърляне и отмяна на удостоверенията за енергийни спестявания се определят с наредбата по чл. 18, ал. 2 .

Чл. 77 . (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Раздел IV – (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Национален фонд за декарбонизация (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.)

Чл. 78 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Националният фонд за декарбонизация финансира изпълнение на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на дейности за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници в сгради.

(2) Националният фонд за декарбонизация, наричан по-нататък "фонда", е юридическо лице със седалище София.

Чл. 79 . (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г., отм., нов, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Фондът управлява финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за повишаване на енергийната ефективност и за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове съобразно приоритетите, заложени в Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България, в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България и в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., както и за техническа помощ.

(2) Фондът осъществява своята дейност съгласно този закон и споразуменията с донорите и лицата по чл. 81, ал. 1, т. 3 .

(3) Фондът може да сключва споразумения с финансови посредници за съвместно разработване и прилагане на финансови инструменти за отделни категории сгради, включително кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях за целево финансиране на проекти по ал. 1.

(4) Фондът осигурява обслужване на едно гише за предоставяне на техническа помощ на заинтересованите лица.

Чл. 80 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) В изпълнение на своите цели фондът основава дейността си на следните принципи:

1. прозрачност и съответствие с насоките и най-добрите практики на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) при управлението на средствата, включително при избора на финансовите посредници чрез прозрачна, отворена и оценяваща резултатите процедура;

2. равнопоставеност на всички кандидати за финансиране от фонда, включително и от финансовите посредници;

3. партньорство и сътрудничество с физически и юридически лица – търговци по смисъла на Търговския закон или по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или на Конфедерация Швейцария, както и с юридически лица с нестопанска цел за съвместно финансиране на проекти по енергийна ефективност и на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.

Чл. 81 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 27 от 2018 г., отм., нов, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Средствата на фонда се набират от:

1. дарения от международни финансови институции, международни фондове и български и чуждестранни физически или юридически лица при спазване разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари и при удостоверяване по място на установяване на липса на данъчни задължения в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или в Конфедерация Швейцария;

2. лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда;

3. заеми или други финансови инструменти с кредитен характер от международни организации и банки, както и от физически лица и/или от юридически лица, регистрирани като търговци, получени изключително за осъществяване целите на фонда;

4. вноски по чл. 21, ал. 1, т. 2 ;

5. средства от европейски фондове, прог­рами и механизми;

6. целево предоставени средства от държавния бюджет и други целево предоставени публични средства;

7. средства от приходите от продажба от търг на квоти по схемата за търговия с емисии на парникови газове от сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителни сектори, освен ако в друг закон не е предвидено друго.

8. други постъпления, съответстващи на характера и дейността на фонда.

(2) Дарителите на средства по ал. 1, т. 1 и държавата за вноските и средствата по ал. 1, т. 4, 6 и 7 получават право на глас в общото събрание на донорите от 1 януари на годината, следваща годината, в която е направено дарението, съответно вноската, предоставени средствата и получени приходите.

(3) Удостоверения на броя на гласовете в общото събрание на донорите, които дарителят и държавата получават за всеки 1 000,00 лева, даващи право на един глас в общото събрание, се издават от управителния съвет.

(4) Организации и лица, които предоставят средства по ал. 1, т. 3, 5 и 8, не придобиват правото на глас в общото събрание на донорите.

(5) Министърът на енергетиката упражнява правата на държавата в общото събрание на донорите.

(6) Средствата на фонда се съхраняват най-малко в три банки депозитари с лиценз за дейност на територията на страната, определени чрез конкурс.

Чл. 82 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Средствата на фонда се разходват за:

1. възмездно финансиране на проекти за повишаване на енергийната ефективност;

2. възмездно финансиране на дейности и проекти за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници в сгради;

3. гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти по т. 1 и 2;

4. финансови инструменти, включително кредитни линии и гаранции и/или комбинация от двете, за проекти по ал. 2 с включен компонент за безвъзмездно финансиране;

5. техническа помощ за разработване на проекти и консултации по финансовите инструменти по т. 1 – 4;

6. издръжка на фонда съгласно годишния бюджет за приходите и разходите, одобрен от управителния съвет и от общото събрание на донорите.

(2) Фондът финансира проекти за реализиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност и за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия в жилищни сгради, публични сгради и сгради на търговски дружества, включително чрез структурирани за съответните категории сгради финансови инструменти по ал. 1, т. 4.

(3) Финансовите инструменти по ал. 1, т. 4 може да се разработват и прилагат от обособени за съответната категория сгради структурни звена на фонда с определена степен на оперативна и финансова самостоятелност или от финансови посредници съгласно сключени споразумения по чл. 79, ал. 3 .

(4) Средствата по ал. 1 се разходват съг­ласно оперативните правила на фонда. В оперативните правила на фонда се определят инвестиционната стратегия, източниците на финансиране, включително привлечените частни средства, мерките и правилата за изпълнение, финансовите продукти, политиката за управление на риска, крайните получатели, комбинацията от финансови инструменти, безвъзмездното финансиране и техническата помощ, както и допустимите проекти за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в сгради, които водят до намаляване на емисиите на парникови газове.

Чл. 83 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Органи на фонда са:

1. общо събрание на донорите;

2. управителен съвет;

3. управител.

Чл. 84 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Общото събрание на донорите се състои от лицата – донори във фонда.

(2) Събранието на донорите:

1. приема правила за организацията на работата и дейността на фонда;

2. приема оперативните правила по чл. 82, ал. 4 ;

3. избира и освобождава членовете на управителния съвет на фонда по чл. 85, ал. 1, т. 7 ;

4. взема решение за прекратяване дейността на фонда;

5. одобрява годишния доклад за дейността на фонда;

6. решава и други въпроси, предоставени в неговата компетентност със закон.

Чл. 85 . (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., отм., нов, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Управителният съвет се състои от 9 членове, както следва:

1. представител на Министерството на енергетиката, определен от министъра на енергетиката;

2. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2026 г.) представител на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, определен от министъра на иновациите и дигиталната трансформация;

3. представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

4. представител на Министерството на финансите, определен от министъра на финансите;

5. изпълнителния директор на агенцията;

6. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

7. трима, избрани от общото събрание на донорите на фонда, представители на юридически лица с нестопанска цел с дейност в областта на енергийната ефективност и/или енергията от възобновяеми източници, които представители имат съответна техническа експертиза или опит в областта.

(2) Мандатът на членовете на управителния съвет е 5 години.

(3) Председател на управителния съвет е представителят на Министерството на енергетиката.

(4) Член на управителния съвет не може да е физическо лице, включително като представител на юридическо лице, което:

1. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет на фонда;

3. работи по служебно правоотношение или по трудов договор в администрацията, с изключение на лицата по ал. 1, т. 1 – 6.

(5) Когато за член на управителния съвет възникне някое от обстоятелствата по ал. 4, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството да уведоми председателя на управителния съвет.

(6) Общото събрание на донорите взема решение за освобождаването на член на управителния съвет при възникване на обстоятелство по ал. 4.

(7) При освобождаване на член на управителния съвет съгласно ал. 6, както и при определяне на нов представител по ал. 1, т. 1 – 4 и 6 новият член довършва мандата на лицето, на чието място е определен, съответно избран.

(8) Членовете на управителния съвет по ал. 1, т. 7 се избират съгласно правилата за организацията на работата и дейността на фонда.

Чл. 86 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Управителният съвет осъществява общо ръководство на дейността на фонда и контролира оперативното управление на фонда, като:

1. изготвя и предлага за приемане от общото събрание правила за организацията на работата и дейността на фонда и оперативните правила по чл. 82, ал. 4 ;

2. изготвя и сключва споразумения с донори и лица по чл. 81, ал. 1, т. 3 ;

3. приема отчети на управителя на фонда за финансирането на проекти и за предоставянето на гаранции по кредити;

4. приема годишния отчет за изпълнени проекти за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в сгради, финансирани чрез фонда, и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 декември на отчетната година;

5. одобрява приходите и разходите по бюджета и годишния доклад за дейността на фонда и приема годишния бюджет за следващата календарна година;

6. избира управителя на фонда и сключва договор с него;

7. назначава независим финансов одит и приема годишния финансов отчет;

8. одобрява щатното разписание на фонда и определя възнаграждението на неговите служители;

9. приема и други мерки, които са необходими за постигане целите на фонда.

Чл. 87 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., отм., нов, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) (1) Управителят на фонда е юридическо лице или обединение на юридически лица.

(2) Управителният съвет избира управителя чрез конкурсна процедура съгласно правилата за организацията на работата и дейността на фонда и в съответствие с практиките на ОИСР.

(3) Юридическото лице, както и всяко лице в обединението по ал. 1, следва да:

1. не е обявено в несъстоятелност;

2. не е в производство по ликвидация;

3. не е в производство за обявяване в несъстоятелност;

4. няма парични задължения към държавата или към община по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , установени с влязъл в сила акт на компетентен орган;

5. отговаря на допълнителни изисквания във връзка с дейността на фонда, посочени в правилата на конкурсната процедура.

(4) Правоотношенията с управителя на фонда се уреждат с договор за управление съгласно правилата по чл. 84, ал. 2, т. 1 , който се подписва от председателя на управителния съвет. В договора по ал. 1 се уговаря възнаграждението на управителя на фонда, което включва и допълнително възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати от дейността по оперативното управление на фонда.

(5) Мандатът на управителя е 5 години.

Чл. 88 . (Отм., нов – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) Управителят на фонда осъществява оперативното управление на фонда, като:

1. представлява фонда;

2. изготвя бизнес план и проект на бюджета за приходите и разходите в съответствие с оперативните правила по чл. 82, ал. 4 , включително разработва и предлага възможности за привличане на допълнително финансиране, и осигурява изпълнението на одобрения от управителния съвет бюджет;

3. изготвя необходимата документация за финансиране и гарантиране на проектите в съответствие със закона и сключените споразумения с донорите и лицата по чл. 81, ал. 1, т. 3 и предоставя техническа помощ; разработва нови продукти и осъществява дейност по привличане на нови източници на средства;

4. изготвя годишен отчет за изпълнени проекти за повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници в сгради, финансирани чрез фонда, и го предоставя в агенцията не по-късно от 31 декември на отчетната година;

5. изготвя доклади и други материали за преглед и одобряване от управителния съвет в съответствие с правилата за организацията на работата и дейността на фонда;

6. публикува на интернет страницата на фонда информацията по чл. 86, т. 3 и 4 и провежда информационната и комуникационната дейност на фонда, включително поддържа активна комуникация със заинтересованите страни;

7. подписва договорите за финансиране и гарантиране на проекти, сключвани с фонда, и извършва мониторинг и оценка на проектите;

8. информира периодично управителния съвет за нивото на изпълнение на финансираните проекти;

9. назначава и освобождава служителите във фонда;

10. отговаря за опазване имуществото на фонда;

11. извършва и други дейности съгласно оперативните правила по чл. 82, ал. 4 , както и такива, възложени му с решение на управителния съвет.

Глава пета – КОНТРОЛ ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Чл. 89 . (1) Изпълнителният директор на агенцията упражнява контрол върху дейността на:

1. крайните клиенти, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно този закон или друг нормативен акт е задължително за тях;

2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) задължените лица по чл. 14, ал. 4 и чл. 14а, ал. 4 – при изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания;

3. възложителите по чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията за изпълнението на задължението им по чл. 39, ал. 2 ;

4. органите по чл. 12 – за представянето на отчети за изпълнението на програмите по чл. 12 ;

5. лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 .

(2) В изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията:

1. извършва проверки на лицата по ал. 1 чрез оправомощени от него служители;

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) извършва проверки по системен или случаен подбор;

3. налага административните наказания, предвидени с този закон;

4. (нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) дава задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения по този закон и подзаконовите актове по прилагането му и определя срок за тяхното изпълнение.

Чл. 90 . (1) Контролът върху дейността на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 се извършва чрез:

1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, както и на посочените в сертификата резултати;

2. проверка на вписаните в сертификата за енергийни характеристики входящи данни и на резултатите, включително на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;

3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в сертификата за енергийни характеристики данни и сертифицираната сграда;

4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 .

(2) Контролът върху дейността на лицата по чл. 59, ал. 1 се извършва чрез:

1. проверка за валидността на входящите данни на предприятията, промишлените системи и/или системите за външно изкуствено осветление, използвани за извършване на обследването, и на посочените в доклада резултати;

2. проверка за валидността на входящите данни и на резултатите от обследването, както и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;

3. пълна проверка на данните, резултатите и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност чрез посещение на място с цел да се провери съответствието между посочените в документите от обследването/проверката резултати и състоянието на промишлената система/инсталация;

4. проверка за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9 .

Чл. 91 . (1) Лицата, които извършват проверки, се определят със заповед на изпълнителния директор на агенцията.

(2) Лицата по ал. 1 се легитимират със заповедта и със служебна карта, удостоверяваща заеманата от тях длъжност.

Чл. 92 . (1) Лицата по чл. 91 имат право:

1. на свободен достъп до обектите на проверка;

2. да изискват от проверяваните лица документи, необходими за осъществяването на проверката;

3. на проверки на обследванията, определени с наредбите по чл. 48 и чл. 57, ал. 6 ;

4. да съставят актове за установяване на административни нарушения.

(2) За сградите, предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление – собственост на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, действията по ал. 1 се осъществяват при условия и по ред, определени в съответните закони.

(3) Лицата по чл. 91 са длъжни да не разгласяват служебната и търговската тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на контролната дейност.

Чл. 93 . Проверяваното лице е длъжно да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката и да оказва съдействие на лицата по чл. 91 , като:

1. предоставя място за извършване на проверката;

2. определя свой представител за контакти и оказва съдействие на проверяващите служители;

3. предоставя достъп до служебните помещения;

4. предоставя всички документи, необходими за осъществяването на проверката.

Чл. 94 . (1) За резултатите от проверките лицата по чл. 91 съставят констативен протокол, към който прилагат събраните данни, документи и обяснения.

(2) Протоколът се подписва от съставителя, от проверяваното лице, а при отказ – от двама свидетели на отказа.

(3) Протоколът се предоставя на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и направи възражения в 14-дневен срок от датата на връчването му.

Чл. 95 . (1) Въз основа на резултатите от проверката лицата по чл. 91 могат да:

1. дават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения и да определят срок за тяхното изпълнение;

2. съставят актове за установяване на административни нарушения.

(2) Лицата, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват лицата по чл. 91 за тяхното изпълнение в определения срок.

Чл. 96 . Държавните органи, юридическите и физическите лица са длъжни да оказват съдействие на лицата по чл. 91 при осъществяване на техните функции.

Глава шеста – АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 97 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) На задължено лице по чл. 14 , чл. 4 и чл. 14а, ал. 4 , което не изпълни определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания, се налага глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба от 5000 до 25 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 500 000 лв.

Чл. 98 . (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 99 . (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) На собственик на сграда за обществено обслужване, който не изпълни задължението си по чл. 38, ал. 1 , се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.

(2) На собственик на сграда, който не изпълни мерките, предписани в доклада от обследването за енергийна ефективност, в срока по чл. 38, ал. 4 , се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 100 . (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.).

Чл. 101 . На лице по чл. 43, ал. 1 или 2, което е издало сертификат за енергийни характеристики на сграда, без да е извършило обследване за енергийна ефективност, се налага глоба от 50 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 200 000 до 300 000 лв.

Чл. 102 . (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) На лице по чл. 43, ал. 1 или 2, което не представи в срок документите по чл. 46, ал. 1 , се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.

Чл. 102а. (Нов – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) На лице по чл. 59, ал. 1 , което не представи в срок документите по чл. 58, ал. 1 , се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба от 500 до 2500 лв. или имуществена санкция от 3000 до 6000 лв.

Чл. 103 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На лице, което извършва сертифициране на сгради или обследване за енергийна ефективност в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 и 6 или чл. 59, ал. 4 , се налага глоба от 50 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 100 000 до 200 000 лв.

Чл. 104 . (Изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) На собственик на отоплителна инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 или на климатична инсталация по чл. 51, ал. 1 , който не изпълни задължението си по чл. 52, ал. 2 , се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.

(2) На собственик на отоплителна инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 70 kW до 100 kW включително, който не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 2 , се налага глоба от 150 до 200 лв. или имуществена санкция от 1500 до 2000 лв.

(3) На собственик на отоплителна инсталация с единична номинална мощност над 100 kW, който не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 2 , се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв.

(4) На собственик на климатична инсталация с номинална електрическа мощност над 70 kW, който не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 2 , се налага глоба от 1500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 15 000 до 20 000 лв.

(5) За нарушение по ал. 1 и ал. 2, извършено повторно, се налага глоба от 200 до 400 лв. или имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.

(6) За нарушение по ал. 3 и ал. 4, извършено повторно, се налага глоба от 2000 до 4000 лв. или имуществена санкция от 20 000 до 25 000 лв.

Чл. 105 . (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2025 г., в сила от 14.11.2025 г.) На лице по чл. 43, ал. 1 или 2 или по чл. 59, ал. 1 , което не представи в срок документите по чл. 55, ал. 1 , се налага глоба от 100 до 500 лв. или имуществена санкция от 1500 до 3000 лв.

Чл. 106 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) На собственик на предприятие, промишлена система и система за външно изкуствено осветление, който не изпълни задължението си по чл. 57, ал. 2 , се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба от 10 000 до 30 000 лв. или имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 107 . (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) Със глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. се наказва лице:

1. по чл. 63, ал. 1 , което не изпълни задължението за представяне в агенцията на отчетите по чл. 63, ал. 3 в срока по чл. 63, ал. 4 ;

2. по чл. 63, ал. 8 , което не изпълни задължението за представяне в агенцията на годишна информация по чл. 63, ал. 8 в срока по чл. 63, ал. 11 .

(2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба от 15 000 до 35 000 лв. или имуществена санкция от 100 000 до 150 000 лв.

Чл. 108 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) На лице по чл. 69, ал. 1 , което не предостави информация в сроковете по чл. 69, ал. 2 , се налага глоба от 20 000 до 50 000 лв. или имуществена санкция от 150 000 до 200 000 лв.

Чл. 109 . На лице, което възпрепятства или допусне да бъде възпрепятствано извършването на проверка от лицата по чл. 91 , се налага глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 3000 лв.

Чл. 110 . На лице по чл. 91 , което наруши разпоредбата на чл. 92, ал. 3 , се налага глоба 10 000 лв.

Чл. 111 . (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) (1) На лице, което не изпълни задължително предписание, дадено в изпълнение на разпоредбите на този закон, се налага глоба от 2000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба от 4000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 30 000 до 90 000 лв.

Чл. 112 . На лице, което не изпълни други задължения, предвидени в този закон, се налага глоба от 500 до 1500 лв. или имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 113 . Актовете, с които се установяват административните нарушения, се съставят от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 114 . Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията.

Чл. 115 . Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания .

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1 . По смисъла на този закон:

1. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) " Донор " е физическо или юридическо лице, както и държава, които са участвали с дарения в първоначалното набиране на средства за фонда или правят дарения.

2. " Доставчик на енергийноефективни услуги " е физическо или юридическо лице, което осъществява услуги, включващи изпълнението на дейности и/или мерки за повишаване на енергийната ефективност.

3. " Енергия " са енергийни продукти, горива, топлинна енергия, енергия от възобновяеми източници, електрическа енергия или всяка друга форма на енергия съгласно определението в чл. 2, буква "г" от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.).

4. " Енергийна ефективност в сгради " е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.

5. " Енергийно спестяване " е количеството спестена енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление.

6. (Доп. – ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г.) " Енергийноефективна услуга " е материалната изгода, полза или стока, получена при съчетаване на енергията с технология за енергийна ефективност и/или използване на енергия от възобновяеми енергийни източници или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и контрола, необходими за осигуряване на услугата, която се предоставя въз основа на договор и е доказано, че при нормални обстоятелства води до подлежащо на проверка и измерване подобряване на енергийната ефективност и/или до икономии на първична енергия.

7. " Енергийна характеристика " е показател, който обозначава измереното количество реално потребена или изчислена като необходима за потребление енергия, използвана за задоволяване на различни енергийни нужди, свързани с нормативно изискуемите параметри на сграда, включващи отопление, подгряване на топла вода, охлаждане, вентилация и осветление.

8. " Енергийна ефективност " е съотношението между изходното количество произведена стока, услуга или енергия и вложеното количество енергия.

9. " Интелигентна измервателна система " е електронна система, която може да измерва потреблението на енергия, като предоставя повече информация от традиционен измервателен уред и може да предава и да получава данни посредством форма на електронна комуникация.

10. " Климатична инсталация " е комбинация от всички компоненти, необходими за осигуряване третирането на въздуха при контролиране на температурата му с възможна комбинация от контрол на вентилацията, влажността и чистота на въздуха.

11. " Котел " е съоръжение, което представлява комбинация от котелно тяло и горивна част, проектирано да подгрява флуид чрез освободената при горенето топлина.

12. " Крайно потребление на енергия " е потреблението на енергия, доставяна за енергийни цели на преработващата промишленост, рудодобива, строителството, транспорта, домакинствата, услугите, включително обществените услуги, селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство. То изключва доставките за сектора за производство на енергия и самите отрасли на енергетиката.

13. " Краен клиент " е всяко физическо или юридическо лице, което купува енергия за собствено ползване.

14. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) " Нова сграда " е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането й в експлоатация.

15. " Номинална мощност " е максималната топлинна мощност, посочена и гарантирана от производителя като възможна за подаване по време на непрекъсната работа.

16. " Нормализирано енергопотребление " е разход на енергия, който е необходим за осигуряване на нормативно изискуемите параметри на микроклимата в сграда при съществуващото й състояние.

17. " Обособена част от сграда " е обособена част, етаж или апартамент в сграда, проектирани или изменени с цел да се използват самостоятелно.

18. " Общо потребление на енергия " е общото количество енергия, закупено от крайния клиент за период една година.

19. " Обследване за енергийна ефективност " е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.

20. (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.).

21. " Отпадна топлина " е остатъчната топлина от даден процес, която при техническа възможност и икономическа целесъобразност може да бъде оползотворена.

22. " Повишаване на енергийната ефективност " е резултат от изпълнението на мярка или дейност, който води до намаляване на съотношението между вложеното количество енергия и изходното количество произведена стока, услуга или енергия без влошаване на качеството или други характеристики.

23. " Полезна номинална мощност " е максималната топлинна мощност, изразена в kW, за която производителят е посочил и гарантирал, че се постига при продължаващо действие при спазване на указанията за ефективна работа, дадени от производителя.

24. " Програми по енергийната ефективност " са дейности и мерки, насочени към групите крайни клиенти, които водят до проверимо, измеримо или оценимо повишаване на енергийната ефективност.

25. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) " Промишлена система " е обособена съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологично оборудване и спомагателни стопанства, в рамките на която предприятие осъществява дейност за производство на стоки или предоставяне на услуги.

26. " Равнища на оптималните разходи " са енергийните характеристики, които водят до най-ниски разходи по време на прогнозирания икономически жизнен цикъл, като:

а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия и спестената енергия, категорията на съответната сграда, приходите от произведена енергия, и разходите за обезвреждане, когато е приложимо;

б) прогнозираният икономически жизнен цикъл представлява оставащият прогнозиран икономически жизнен цикъл на сграда – когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградата като цяло, или прогнозираният икономически жизнен цикъл на сграден компонент – когато изискванията за енергийните характеристики са определени за сградните компоненти. Енергийните характеристики са съобразени с равнището на оптимални разходи, когато анализът на разходите и ползите, изчислени за прогнозирания икономически жизнен цикъл, дава положителен резултат.

27. " Сграда " е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.

28. " Сграда с близко до нулево потребление на енергия " е сграда, която отговаря едновременно на следните условия:

а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради;

б) не по-малко от 55 на сто от потребената (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.

29. " Сертификат за енергийни характеристики на сграда " е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност във форма и по ред, който включва енергийни характеристики на сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 31, ал. 4 .

30. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) " Сертификат за енергийни характеристики на нова сграда " е официален документ, издаден от консултантите по енергийна ефективност в кръга на тяхната компетентност по установената форма и ред, който включва оценка на енергийни характеристики на нова сграда, изчислени според методологията, посочена в наредбата по чл. 31, ал. 4 .

31. " Схеми за насърчаване на енергийната ефективност " е всеки инструмент, схема или механизъм, който насърчава повишаването на енергийната ефективност.

32. (Отм. – ДВ, бр. 47 от 2025 г., в сила от 10.06.2025 г.).

33. " Топлинна зона " е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4 К.

34. " Финансови инструменти " са инструментите като фондове, субсидии, данъчни облекчения, заеми, финансиране от трети страни, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност.

35. " Финансови посредници " е понятие по смисъла на чл. 2, т. 34 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на чл. 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.).

36. " Централно отопление " или " централно охлаждане " е подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради или други места за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси.

37. (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) " Мярка на политика " означава регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват енергийни услуги и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност.

38. (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) " Нежилищни сгради с ниско потребление на енергия, използвани за селскостопанска дейност " са сгради, които не потребяват енергия за отопление, вентилация и охлаждане.

39. (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) " Първично енергийно потребление " е брутното вътрешно потребление, намалено с крайно неенергийно потребление.

40. (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) " Представителна извадка със статистически значим дял " е поднабор, отразяващ точно статистическата популация на мерките за икономии на енергия и позволяващ да се достигне до основателно надеждни заключения по отношение на доверието в съвкупността от мерки.

41. (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) " Техническа сградна инсталация " е техническо оборудване за отопление на помещения, охлаждане на помещения, вентилация, топла вода за битови нужди, вътрешно осветление, сградна автоматизация и управление, производство на електрическа енергия на място или комбинация от такива системи, включително системите, използващи енергия от възобновяеми източници, на дадена сграда или обособена част от сграда.

42. (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) " Сградна система за автоматизация и управление " е система, която обхваща всички продукти, софтуер и инженерни услуги, които може да поддържат енергийноефективно, икономично и безопасно функциониране на техническите сградни инсталации чрез автоматично управление и улесняване на ръчното управление на тези технически сградни инсталации.

43. (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) " Отоплителна инсталация " е комбинация от компонентите, необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, който позволява температурата да се повишава, с изключение на сградни инсталации, присъединени към топлопреносна мрежа.

44. (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) " Повторно " е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

§ 2 . (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) Този закон въвежда изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.) и на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.), на Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB, L 328/210 от 21 декември 2018 г.) и Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OB, L 156/75 от 19 юни 2018 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3 . Този закон отменя Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.).

§ 4 . (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Задължените лица по чл. 10, т. 2 и 3 от отменения Закон за енергийната ефективност изпълняват индивидуалните цели за енергийни спестявания до 31 декември 2016 г., определени в съответствие с отменения Закон за енергийната ефективност .

§ 5 . Възложителите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията на нови сгради, които подлежат на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност , които до влизането в сила на този закон не са въведени в експлоатация, са длъжни да придобият сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.

§ 6 . Проверката на отоплителни инсталации с водогрейни котли по чл. 53 се извършва в срок до една година от влизането в сила на този закон, освен ако до тази дата е извършена проверка съгласно чл. 30 от отменения Закон за енергийната ефективност .

§ 7 . (1) Собствениците на сгради, подлежащи на задължително сертифициране по реда на отменения Закон за енергийната ефективност , които до влизането в сила на този закон разполагат с доклади за извършено обследване, са длъжни да изпълнят предписаните от обследването мерки за повишаване на енергийната ефективност в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.).

§ 8 . (Отм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.).

§ 9 . Собствениците на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, които подлежат на задължително обследване по чл. 57, ал. 2 , са длъжни да извършат енергийно обследване в срок една година от влизането в сила на този закон, освен ако до тази дата е извършено задължително обследване съгласно чл. 33 от отменения Закон за енергийната ефективност .

§ 10 . Сертификатите за енергийна ефективност, издадени по реда на отменения Закон за енергийната ефективност , запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.

§ 11 . (1) Сертификати за енергийни характеристики на сгради, за които има извършено обследване за енергийна ефективност преди влизането в сила на този закон, се издават от лицата, извършили обследването на съответната сграда, в срок до една година от влизането му в сила.

(2) В случаите по ал. 1, когато лицето, извършило обследването, е заличено от регистъра по чл. 23а, ал. 1 от отменения Закон за енергийната ефективност , сертификатът за енергийни характеристики се издава от агенцията въз основа на резултатите от извършеното от лицето обследване.

§ 12 . Лицата, завършили курс на обучение и придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи по реда на отменения Закон за енергийната ефективност , запазват правата си за извършване на дейности по обследване за енергийна ефективност на сгради и промишлени системи и по сертифициране на сгради, като лицата, които са придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, се ползват с правата на консултанти по енергийна ефективност с квалификационно ниво 1.

§ 13 . (1) Издадените удостоверения за вписване в регистрите по чл. 23а, ал. 1 и чл. 34а, ал. 1 от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.

(2) Издадените удостоверения за успешно положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3, буква "в" и ал. 2, т. 5 и чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "в" от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност и стават безсрочни.

§ 14 . (1) Лицата по § 10 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за енергийната ефективност запазват правата си за извършване на дейностите по обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, както и за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, като лицата, които са придобили квалификация за обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, се ползват с правата на консултанти по енергийна ефективност с квалификационно ниво 1.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да се пререгистрират по реда на този закон в срок до 5 години от влизането му в сила.

(3) Лицата по ал. 1, които не се пререгистрират в срока по ал. 2, се заличават служебно от публичните регистри на агенцията.

§ 15 . Доброволните споразумения, сключени по реда на глава пета, раздел II от отменения Закон за енергийната ефективност запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са сключени.

§ 16 . В срок до 5 години от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката приема пазарен механизъм за повишаване на енергийната ефективност чрез изпълнението на енергоефективни дейности и мерки.

§ 17 . (1) Националните планове за действие по енергийна ефективност се предоставят в Европейската комисия на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.

(2) Националната цел за енергийна ефективност се докладва на Европейската комисия с първия национален план.

§ 18 . Националният план за сгради с близко до нулево потребление на енергия се приема от Министерския съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 19 . Националният план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация, се предоставя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.

§ 20 . Националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд се представя в Европейската комисия като част от плановете по чл. 5, ал. 3, т. 1 и се актуализира на всеки три години, считано от 30 април 2014 г.

§ 21 . (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове, предвидени по този закон, се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за енергийната ефективност , доколкото не противоречат на този закон.

§ 22 . В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. 35 от 2011 г.; изм., бр. 29 и 54 от 2012 г., бр. 15, 59, 68 и 109 от 2013 г., бр. 33 от 2014 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 65 от 2014 г.; изм., бр. 14 и 17 от 2015 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 34, ал. 5 думите "чл. 51, ал. 1" се заменят с "чл. 75, ал. 1".

2. В чл. 47, ал. 1 :

а) в т. 9 думите "2015 г." се заменят с "2018 г.";

б) в т. 10 думите "2016 г." се заменят с "2019 г.".

§ 23 . В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 14 и 17 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 2, т. 11 се изменя така: "11. изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет: а) всеобхватна оценка на потенциала за прилагане на високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и на ефективни районни отоплителни и охладителни системи; б) анализ на разходите и ползите като част от всеобхватната оценка по буква "а", който обхваща оценка на програми по чл. 6, ал. 1 и проекти за установяване на икономически най-ефективната и изгодна възможност за отопление или охлаждане; анализът може да е част от екологичната оценка на програмата и на проектите, ако такива се предвиждат; в) анализ на националния потенциал като част от всеобхватната оценка по буква "а" и оценка на постигнатия напредък от увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство в брутното потребление на електрическа енергия; г) мерки за развитие на ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура и/или за подпомагане на развитието на високоефективно комбинирано производство на енергия и използване на топлинна и охладителна енергия, генерирани на базата на отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с оценката и анализа по букви "а", "б" и "в"."

2. В чл. 13 :

а) в ал. 1 думата "членовете" се заменя с "общия брой членове или от членовете на съответния състав";

б) в ал. 3 в текста преди т. 1 думата "членовете" се заменя с "общия брой членове или от членовете на съответния състав".

3. В чл. 21, ал. 1 :

а) създават се т. 19а и 19б: "19а. изисква от операторите на електрическите и газовите мрежи да извършат оценка на потенциала за енергийна ефективност на съответните мрежи чрез намаляване на технологичните разходи; оценката включва анализ на преноса, разпределението, управлението на товарите, ефективното функциониране на мрежите и възможностите за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на енергия; 19б. въз основа на оценката по т. 19а изисква в плановете за развитие на мрежите да са включени конкретни мерки и инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в газовите и електроенергийните мрежи и график за тяхното изпълнение;"

б) точка 33 се изменя така: "33. контролира изпълнението на задължението за предоставяне на потребителите на енергийни услуги на достъп до данни за потреблението им;".

4. В чл. 23 се създават т. 14 и 15: "14. насърчаване повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ; 15. създаване на стимули на операторите на преносни и разпределителни мрежи за осигуряване на системни услуги на крайните клиенти, които дават възможност да се реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност с въвеждане на интелигентни мрежи, като се вземат предвид разходите и ползите, свързани с всяка мярка, при гарантиране сигурността на системата."

5. В чл. 31 се създават т. 9 , 10, 11 и 12: "9. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да не ограничават повишаването на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на енергия и включването на оптимизацията на потреблението в балансирането на пазарите и предоставянето на допълнителни услуги, както и отразяване в мрежовите тарифи на намаляването на разходи в мрежите, постигнато от потребителите, оптимизирането на енергопотреблението, децентрализацията на производството, понижаване на разходите за доставка или за инвестиции в мрежите и от оптимизация на работата на мрежите; 10. цените за пренос и разпределение на електрическа енергия да позволяват повишаване участието на крайните клиенти в подобряване ефективността на електроенергийната система чрез оптимизиране на потреблението; 11. насърчаване на операторите на преносни и разпределителни мрежи да предлагат системни услуги за оптимизация на потреблението на електрическа енергия, за управление на енергопотреблението и на децентрализирано производство в рамките на организирани електроенергийни пазари и да подобряват ефективността при проектирането и функционирането на мрежите, и по-специално: а) прехвърляне на натоварването от върхови часове към ненатоварени часове от страна на крайните клиенти, като се взема предвид наличността на енергия от възобновяеми източници, от комбинирано производство на енергия и от децентрализирано производство; б) спестяване на енергия чрез оптимизация на потреблението от децентрализирани източници на производство посредством съчетаване на предоставяне на енергийноефективни услуги и участие на балансиращия пазар на електрическа енергия; в) намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, реализирани от доставчици на енергийноефективни услуги; г) присъединяване и диспечерско управление на енергийни обекти за производство на електрическа енергия на средно и ниско напрежение; д) присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия, разположени по-близко до точките на потребление; е) предоставяне на достъп до мрежите на съоръжения за акумулиране на енергия; 12. въвеждане на динамично ценообразуване за мерки за оптимизация на потреблението на електрическа енергия от страна на крайните клиенти чрез: а) цени, отчитащи периода на потребление; б) цени за критичните периоди на върхово натоварване; в) ценообразуване в реално време; г) отстъпки при намалено потребление през върхови периоди."

6. В чл. 35, ал. 2, т. 5 думите "чл. 10, ал. 1" се заменят с "чл. 14, ал. 4 и чл. 15".

7. В глава трета наименованието на раздел VI се изменя така: "Мерки за защита на потребителите на енергийни услуги".

8. В чл. 38а, ал. 1 :

а) текстът преди т. 1 се изменя така: "Договорите с потребители на енергийни услуги задължително съдържат:";

б) в т. 5 след думата "услуги" се добавя "включително при промяна на договорните условия и цени";

в) в т. 7 накрая се добавя "в срок до три месеца от постъпването им".

9. В чл. 38б:

а) в ал. 1:

аа) в текста преди т. 1 думата "предприятия" се заменя с "предприятия – страни по договорите";

бб) точка 3 се изменя така: "3. реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;"

вв) създава се т. 8: "8. условията за предоставяне на електронна информация за фактурирането и електронни фактури.";

б) създават се нова ал. 2 и ал. 3: "(2) Доставчикът на енергия или природен газ осигурява на клиентите широк избор на методи на плащане, включително системи за авансови плащания, които са справедливи и отразяват адекватно вероятното потребление. (3) Доставчикът на енергия или природен газ предоставя на друг доставчик на енергия или природен газ данни за потреблението на битов клиент, когато това е предвидено в изрично споразумение между клиента и доставчика на енергия или природен газ.";

в) досегашната ал. 2 става ал. 4;

г) създават се ал. 5 и 6: "(5) Информация за фактурирането се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки – два пъти в годината. (6) Енергийните предприятия по ал. 1 предоставят на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставки на електрическа енергия или природен газ, допълнителна информация за: 1. кумулативни данни за период поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък; данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от фактурирането; 2. подробни данни за потреблението, за който и да е ден, седмица, месец и година при използване на интелигентни системи за измерване чрез предоставяне на крайния клиент чрез интернет или чрез интерфейса на измервателния уред на данни за период, не по-кратък от 24 предходни месеца, или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък."

10. В чл. 38в :

а) в ал. 1 думите "чл. 38а, ал. 1" се заменят с "чл. 38б, ал. 1";

б) създават се ал. 5, 6, 7 и 8: "(5) Енергийните предприятия по чл. 38б, ал. 1 уведомяват своите потребители на енергийни услуги – битови клиенти, за всяка предложена промяна на договорните условия и цените на предоставяните услуги, както и за правото на потребителите едностранно да прекратят договора в срок от 30 дни от датата на уведомяването, ако не приемат новите условия и/или цени. (6) Уведомяването за повишаването на цените се извършва в срока на фактуриране след влизането в сила на повишението на цените. (7) Когато комисията одобрява общи условия, уведомяването за промяна на договорните условия се смята за направено от датата на публикуване на одобрените общи условия. (8) Алинеи 5 – 7 не се прилагат за договори за доставка на топлинна енергия."

11. В чл. 38г думите "чл. 38а и 38б" се заменят с "чл. 38а, 38б и 38в".

12. В чл. 80а :

а) алинея 2 се отменя;

б) създава се нова ал. 5: "(5) Производителите на електрическа енергия, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 1 MW, не подлежат на ежегоден контрол по ал. 4. Тези производители подлежат на проверка от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция по утвърден годишен план, на база оценка на риска, по следните критерии: 1. дата на въвеждане в експлоатация; 2. размер на преференциалната цена за задължително изкупуване на произведената електрическа енергия; 3. дата на сключване на договора за изкупуване с крайния снабдител; 4. вид на енергийния източник и технология на производството.";

в) досегашните ал. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11;

г) досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите "ал. 10" се заменят с "ал. 11";

д) досегашната ал. 12 става ал. 13;

е) досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите "ал. 10" се заменят с "ал. 11", а думите "ал. 11" се заменят с "ал. 12";

ж) досегашната ал. 14 става ал. 15 и в нея думите "ал. 10" се заменят с "ал. 11".

13. В чл. 83, ал. 1 :

а) в т. 4 след думите "за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа" се добавя "включително приоритетите за достъп и диспечерско управление";

б) в т. 5 след думите "за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи" се добавя "включително приоритетите за достъп и диспечерско управление".

14. В чл. 105 се създава ал. 8: "(8) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на оператора на преносната мрежа в случаите по ал. 7, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство."

15. В чл. 106 :

а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "т. 4" се заменят с "т. 5";

б) създава се ал. 2: "(2) Производителите на енергия от високоефективно комбинирано производство на енергия могат да предлагат допълнителни услуги на операторите на разпределителните мрежи в случаите по ал. 1, когато това е технически и икономически съвместимо с начина на експлоатацията на обекта за производство."

16. Член 135 се изменя така: "Чл. 135. (1) Сградните инсталации на клиентите се присъединяват към топлопреносната мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция. (2) Когато се присъединява нова сграда, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена. (3) Когато се присъединява съществуваща сграда след основен ремонт и преработка на сградните отоплителни инсталации от вертикално в хоризонтално разпределение, във всеки отделен имот в сградата се монтира индивидуален топломер на конкурентна цена."

17. В чл. 140 се създава нова ал. 6: "(6) Когато се подменят съществуващи средства за дялово разпределение за отопление, се монтират индивидуални топломери на конкурентна цена, доколкото това е технически възможно или разходноефективно по отношение на потенциалните икономии на енергия."

18. Член 143 се изменя така: "Чл. 143. (1) Потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3 . (2) Когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3 . (3) Изборът по ал. 1 се извършва с решение на общото събрание на собствениците или на сдружението на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост . (4) Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа на: 1. мощността на отоплителните тела, или 2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители. (5) В случаите по ал. 1, 2 и 4 топлинната енергия се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект."

19. В чл. 144, ал. 3 думите " чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1" се заменят с " чл. 143, ал. 1 , ал. 2 и ал. 4, т. 1".

20. В чл. 155 :

а) в ал. 1 т. 1 се изменя така: "1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;"

б) създава се нова ал. 2: "(2) Топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно.";

в) досегашната ал. 2 става ал. 3.

21. В чл. 162 се създава ал. 5: "(5) За всеки отказ за признаване на сертификат за произход се уведомява Европейската комисия."

22. В чл. 162а :

а) в ал. 1 накрая се добавя "при облекчени процедури съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 ";

б) създава се нова ал. 4: "(4) Операторите на електропреносната мрежа и на електроразпределителните мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от този закон и чл. 18, ал. 1, т. 1 , 2 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници , са длъжни да: 1. предоставят гарантиран достъп до съответната мрежа на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство; 2. гарантират преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство; 3. предоставят приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство."

23. Член 163 се изменя така: "Чл. 163. Критериите, на които трябва да отговарят всеобхватната оценка, анализът на разходите и ползите и анализът на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство по чл. 4, ал. 2, т. 11 , се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката."

24. В глава единадесета, раздел II се създава чл. 163а : "Чл. 163а. (1) При разработване на инвестиционни проекти се извършва анализ на разходите и ползите в съответствие с наредбата по чл. 163 за инсталации с обща входяща топлинна мощност над 20 MW в случаите на: 1. планиране на нова топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от проектиране на инсталация, която да функционира като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия; 2. значително преоборудване на топлоелектрическа инсталация за производство на електроенергия, за да бъдат оценени разходите и ползите от преоборудване на инсталацията като инсталация за високоефективно комбинирано производство на енергия; 3. значително преоборудване на промишлена инсталация, генерираща отпадна топлина на полезно температурно ниво, с цел използването на отпадната топлина за задоволяване на икономически оправдано търсене, в т.ч. чрез комбинирано производство на енергия, както и от свързването на тази инсталация с районна отоплителна или охладителна мрежа; 4. планиране на нова районна отоплителна и охладителна мрежа; при съществуваща районна отоплителна или охладителна мрежа се планира нова инсталация за производство на енергия или значително преоборудване на съществуваща инсталация с цел оползотворяване на отпадната топлина от съседни промишлени инсталации. (2) Дружествата, отговарящи за експлоатацията на районни отоплителни и охладителни мрежи, по искане на лицата, които извършват анализ на разходите и ползите по ал. 1, оказват съдействие и предоставят необходимата информация в случаите по ал. 1, т. 3 и 4. (3) Монтирането на оборудване, с което да се улавя въглероден диоксид, произведен от горивна инсталация, с оглед на съхранението му в геоложки формации, не се смята за преоборудване в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4."

25. В чл. 207б, ал. 1 думите "чл. 38г" се заменят с "чл. 38г, ал. 1, 38д".

26. В § 1 от допълнителните разпоредби :

а) създава се т. 24в: "24в. "Ефективни районни отоплителни и охладителни системи" са районни отоплителни или охладителни системи, използващи поне 50 на сто възобновяема енергия, 50 на сто отпадна топлина, 75 на сто топлинна енергия от комбинирано производство на енергия или 50 на сто от съчетание на такава енергия и топлина.";

б) създава се нова т. 25: "25. "Значително преоборудване" е преоборудване, разходите за което надхвърлят 50 на сто от инвестиционните разходи за съпоставима нова инсталация.";

в) в т. 41б, буква "а" думите "от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес" се заличават.

§ 24 . Оценката по чл. 4, ал. 2, т. 11, буква "а" от Закона за енергетиката се изготвя и предоставя на Европейската комисия в срок до 31 декември 2015 г. По искане на Европейската комисия оценката се актуализира на всеки 5-годишен период.

§ 25 . До 31 декември 2016 г. в сгради с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно, икономически обосновано и такива измервателни уреди не са монтирани към датата на влизането в сила на този закон.

§ 26 . (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) До приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на Закона за енергетиката .

§ 27 . В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 94, 98 и 102 от 2008 г., бр. 24 и 82 от 2009 г., бр. 52, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г., бр. 19, 43, 73 и 93 от 2011 г., бр. 33, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 35 и 40 от 2014 г., бр. 8, 12, 14 и 17 от 2015 г.) в чл. 5, ал. 4 след думата "съюз" се добавя "както и за услугите по ЕСКО договори по смисъла на Закона за енергийната ефективност ".

§ 28 . В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12 и 22 от 2015 г.) в чл. 55, ал. 6 думите "Закона за енергийната ефективност" се заменят с "отменения Закон за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 52 и 97 от 2010 г., бр. 35 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 24, 59 и 66 от 2013 г., бр. 22, 33 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.)".

§ 29 . В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 24, ал. 1, т. 18 и 19 думите "чл. 25" се заменят с "чл. 48".

§ 30 . В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 142, ал. 11 думите "чл. 23а" се заменят с "чл. 44".

2. В чл. 167, ал. 2, т. 7 думите "чл. 23" се заменят с "чл. 43".

§ 31 . (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г., бр. 55 от 2026 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

§ 32 . Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".