Статус: Действаща
Свързана съдебна практика:


Чл. 218. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 19 от 2005 г., доп., бр. 102 от 2006 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 35 от 2009 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 102 от 2006 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 19 от 2005 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 100 от 1992 г. (предстои добавяне)