Чл. 156 КТ

Чл. 156. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 52 от 2004 г., предишен текст на чл. 156, бр. 83 от 2005 г.) При условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:
1. (изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
(2) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.