Чл. 154 КТ

Чл. 154. (1) (Доп. – ДВ, бр. 6 от 1988 г., изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г., бр. 104 от 1991 г., доп., бр. 88 от 1992 г., изм., бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 22 от 1998 г., бр. 56 от 1998 г., бр. 108 от 1998 г., изм., бр. 15 от 2010 г., бр. 107 от 2020 г.) Официални празници са: 1 януари – Нова година; 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник; 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност; 6 септември – Ден на Съединението; 22 септември – Ден на Независимостта на България; 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
(2) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.
(3) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., изм., бр. 15 от 2010 г., предишна ал. 2, изм., бр. 105 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.