Статус: Действаща
Отчитане на работното време
Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни – подневно.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 48 от 2006 г., бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
(3) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) В случаите на ал. 2 работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.
(4) (Нова – ДВ, бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) С колективен трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредбата по ал. 2.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 3, бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
(6) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 52 от 2004 г., предишна ал. 4, бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026