Статус: Действаща
Чл. 104. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г., бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 38 от 2012 г. (предстои добавяне)
- Изменена — ДВ, бр. 95 от 2003 г. (предстои добавяне)