Чл. 45 ЗДС

Чл. 45. (Доп. – ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 10 от 2009 г.) (1) Не може да се извършва замяна на имот – частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот – частна държавна собственост, на територията на страната с имот или с право на строеж – собственост на физически лица или на юридически лица, освен в случаите, посочени в закона.
(2) Замяна на имот – частна държавна собственост, или на право на строеж върху имот – частна държавна собственост, с имот или с право на строеж – собственост на физически лица или на юридически лица, може да се извършва, когато тя е:
1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г.) способ за прекратяване на съсобствеността на държавата и на физически или юридически лица;
2. (изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;
3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г.) между държавата и общината;
4. (нова – ДВ, бр. 41 от 2009 г.) предвидена в други случаи, определени в закон.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г.) В случаите по ал. 2 замяната се извършва от областния управител по местонахождението на имота – частна държавна собственост. Замяната се извършва на базата на оценки на заменяемите имоти, извършени от независим оценител, на цени, не по-ниски от данъчните им оценки.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 87 от 2010 г., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Когато данъчната стойност на имота – частна държавна собственост, или на правото на строеж върху имот – частна държавна собственост, е над 500 хил. лв., замяната се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството издава заповед и сключва договор за замяна.
(5) (Нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., отм., бр. 74 от 2025 г.).