Чл. 96, ал. 5 ЗДДС

Чл. 96. (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм. и доп., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., изм., бр. 58 от 2022 г., в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1.01.2023 г., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2025 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г., бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.04.2025 г., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) […] (5) В случаите по ал. 1 – 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 , до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.