Чл. 96 ЗДДС

Чл. 96. (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г., изм. и доп., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.07.2021 г., бр. 14 от 2022 г., в сила от 18.02.2022 г., изм., бр. 58 от 2022 г., в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1.01.2023 г., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2025 г., бр. 70 от 2024 г., в сила от 1.01.2026 г., бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.04.2025 г., бр. 115 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) (1) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира по този закон, когато годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в , надвиши националния праг от 51 130 евро.
(2) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управ­ление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз по чл. 168к , е длъжно да се регистрира по този закон, когато:
1. годишният му оборот в страната, определен по реда на чл. 168в , надвиши националния праг от 51 130 евро, или
2. годишният му оборот в Съюза, определен по реда на чл. 168в , надвиши прага в Съюза от 100 000 евро.
(3) Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на друга държава членка, а когато няма такова седалище – с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, независимо дали има постоянен обект на територията на страната, и което не прилага в страната режим за малки предприятия в Европейския съюз по чл. 168к , е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изис­куем от получателя.
(4) Всяко данъчно задължено лице, което не е установено със седалище и адрес на управ­ление или с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на Европейския съюз, независимо дали има постоянен обект на територията на Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по този закон преди датата, на която става изискуем данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната. Това не се прилага за извършени доставки, за които лицето прилага режим в Съюза, режим извън Съюза или за извършени доставки от лицето, по които данъкът е изискуем от получателя.
(5) В случаите по ал. 1 – 4 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 , до отпадане на основанието за дерегистрация или на отказа за регистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
(6) Всяко данъчно задължено лице, което е длъжно да се регистрира по този член, подава заявление за регистрация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите:
1. в 7-дневен срок от датата на надвишаване на националния праг или на прага в Съюза – в случаите по ал. 1 и 2;
2. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната става изискуем – в случаите по ал. 3 и 4.