§ 3 ZDBRB

§ 3 . (1) При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2025 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон , е при:
1. едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 6 000 лв.;
2. две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 12 000 лв.;
3. три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 18 000 лв.
(2) При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2025 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон , е в размер на 12 000 лв.
(3) За 2025 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон , както и с разликата:
1. между допустимия размер за 2025 г. на данъчното облекчение по чл. 22в , предвиден в ал. 1, и размера на ползваното данъчно облекчение от сумата от годишните данъчни основи за същата година;
2. между 12 000 лв. и размера на ползваното данъчно облекчение по чл. 22г от същия закон за 2025 г.
(4) Данъчните облекчения за 2025 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв.
(5) Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:
1. за прилагане на всяко от данъчните облекчения следва да изпълни условията, предвидени в чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица ;
2. другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година;
3. работникът/служителят няма да ползва данъчните облекчения при друг работодател.
(6) Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1 – 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица .
(7) При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.
(8) Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.
(9) В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.
(10) Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо – трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:
1. за едно ненавършило пълнолетие дете – 150 лв.;
2. за две ненавършили пълнолетие деца – 300 лв.;
3. за три и повече ненавършили пълнолетие деца – 450 лв.;
4. за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – 300 лв.
(11) Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2025 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица .
(12) Алинея 9 не се прилага, когато:
1. размерът на авансовия данък се определя и удържа от платеца на дохода;
2. лицето има доходи от трудови правоотношения и е приложило ал. 5.
(13) Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица , не прилагат ал. 9 – 11.
(14) Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.