Статус: Действаща
§ 3. (1) Трудовите правоотношения на служителите от военното контраразузнаване на служба "Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната, от Агенцията за финансово разузнаване и от Национална служба "Сигурност" и дирекция "Защита на средствата за връзка" в Министерството на вътрешните работи преминават към Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 123 от Кодекса на труда .
(2) Служебните правоотношения на държавните служители от военното контраразузнаване на служба "Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната, от Агенцията за финансово разузнаване и от Национална служба "Сигурност" и дирекция "Защита на средствата за връзка" в Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) Правоотношенията по изпълнение на кадрова военна служба от кадровите военнослужещи от военното контраразузнаване на служба "Сигурност – Военна полиция и Военно контраразузнаване" към министъра на отбраната преминават в служебни правоотношения с Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) Лицата по ал. 2 и 3 преминават към Държавна агенция "Национална сигурност" без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване.
(5) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи , Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за държавния служител от служителите, преминали в Държавната агенция "Национална сигурност", се зачита за работа при един и същ работодател, съответно орган по назначаване, включително и при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с агенцията.
(6) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи и като кадрови военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България , за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавна агенция "Национална сигурност", се зачита при определяне размера на обезщетението по чл. 117 и чл. 118, ал. 2 .
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026