Чл. 42з ZCHRB

Чл. 42з. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен чл. 42а, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм., бр. 23 от 2013 г., ( * ) прилага се след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния, бр. 70 от 2013 г., ( * ) изм., бр. 56 от 2018 г.) Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз, се налага, когато:
1. са налице основанията по чл. 10, ал. 1 ;
2. не е предоставен срок за доброволно напускане при условията на чл. 39б, ал. 4 ;
3. чужденецът не изпълни задължението за връщане;
4. (нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) краткосрочно пребиваващ чужденец не напусне територията на страната след изтичане на разрешения срок на пребиваване.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.).
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм., бр. 23 от 2013 г., ( * ) прилага се след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния, доп., бр. 70 от 2013 г., ( * ) изм., бр. 56 от 2018 г.) Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. Забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност.
(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2 или по чл. 41 , когато са налице основанията по чл. 10, ал. 1 .