Статус: Действаща
Чл. 40. (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
1. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., изм. и доп., бр. 16 от 2013 г., доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 24.12.2013 г., изм. и доп., бр. 108 от 2013 г., доп., бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г., бр. 97 от 2017 г., бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм., бр. 34 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 52 от 2025 г.) са отпаднали основанията по чл. 24 , 24а , 24б , 24в , 24е , 24з , 24и , 24к , 24м , 24н , 24о , 24п , 24р , чл. 25, ал. 1, т. 6 , 7 , 8 , 13 , 16 и 17 , чл. 25в , 25г , 33а , 33г , 33к , 33л , 33п и 33т , както и когато в срока по чл. 25, ал. 11 инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12 , независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;
2. (доп. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., изм., бр. 21 от 2021 г.) са налице основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 – 4, 6 – 11, 14, 16, 20 – 22 и 26 , както и в случаите по чл. 26, ал. 3 ;
3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
4. (доп. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм., бр. 9 от 2011 г.) бракът е прекратен преди изтичането на 7 години от сключването му в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2 ;
5. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., бр. 16 от 2013 г., доп., бр. 23 от 2013 г., изм., бр. 97 от 2017 г.) в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6 , 7, 8, 13, 16 и чл. 25г , както и по отношение на членове на семейство на чужденец по чл. 25, ал. 1, т. 6 , 7 , 8 , 13 и 16 ;
6. (изм. – ДВ, бр. 36 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 16 от 2013 г., бр. 97 от 2017 г., доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 52 от 2025 г.) се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25г ; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;
7. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. и доп., бр. 9 от 2011 г.) предоставеният статут на бежанец или хуманитарен статут или предоставена временна закрила по Закона за убежището и бежанците бъдат отнети или прекратени;
8. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеното убежище по Закона за убежището и бежанците бъде отнето;
9. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) чужденецът, получил разрешение за дългосрочно пребиваване, е придобил статут на дългосрочно пребиваващ в друга държава – членка на Европейския съюз;
10. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп., бр. 97 от 2017 г.) се установи, че бракът с български гражданин е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му, с изключение на случаите по чл. 24м и чл. 25г ;
11. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.) притежател на синя карта на ЕС, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, или членовете на неговото семейство, получили разрешение за дългосрочно пребиваване, са отсъствали 24 последователни месеца от територията на държавите – членки на Европейския съюз;
12. (нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г., изм. и доп., бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г.) се установи, че притежателят на синя карта на ЕС или на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава с цел, различна от тази, за която е получил разрешение за пребиваване, както и когато притежателят й е нарушил условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност ;
13. (нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) член на семейството на български гражданин с предоставено право на постоянно пребиваване по реда на чл. 25г отсъства от Република България за срок, по-дълъг от две последователни години;
14. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че синята карта на ЕС или представените документи за издаването й са били придобити чрез измама, неистински или преправени;
15. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че притежателят на синя карта на ЕС няма валиден трудов договор за висококвалифицирана трудова заетост;
16. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че за притежателя на синя карта на ЕС не са изпълнени условията на чл. 17, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност ;
17. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че притежателят на синя карта на ЕС представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве;
18. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че работодателят на притежател на синя карта на ЕС не е изпълнил своите задължения, свързани със социално осигуряване, данъчно облагане, трудовите права или условията на труд спрямо притежателя на синя карта на ЕС;
19. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че за притежателя на синя карта на ЕС не са изпълнени условията, предвидени в приложимото право, определени в колективни трудови договори или установени в практиките за висококвалифицирана трудова заетост в съответните сектори на заетост;
20. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че притежателят на синя карта на ЕС не е спазил съответните процедури по чл. 33н ;
21. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г.) се установи, че притежателят на синя карта на ЕС не разполага с валиден паспорт или заместващ го документ, като преди отнемане на правото на пребиваване на чужденеца се предоставя едномесечен срок да представи такъв документ;
22. (нова – ДВ, бр. 8 от 2023 г., изм., бр. 52 от 2025 г.) се установи, че притежателят на синя карта на ЕС е нарушил условията за влизане и пребиваване в държава – членка на Европейския съюз, по чл. 33л, ал. 8 ;
23. (нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) е отнето правото на достъп до пазара на труда.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 9 от 2011 г., в сила след влизането в сила на решение на Съвета относно привеждането в действие на оставащите разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с Шенгенската информационна система, в Република България и в Румъния – изм., бр. 56 от 2018 г.) В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 19 може да бъде отнето правото на пребиваване след провеждане на консултации с държавата членка, подала сигнала за отказ за влизане.
(3) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Правото на дългосрочно пребиваване се отнема в случаите по ал. 1, т. 3, 6, 9 и 11 и чл. 42, ал. 1 , когато чужденецът представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред.
(4) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп., бр. 97 от 2017 г.) Във всички случаи след 6-годишно отсъствие от територията на Република България се отнема предоставеното право на дългосрочно или постоянно пребиваване, с изключение на случаите по чл. 25г .
(5) (Нова – ДВ, бр. 9 от 2011 г.) Правото на пребиваване на чужденец, получил разрешение за пребиваване в Република България по реда на глава трета "а", и на членовете на неговото семейство се отнема в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 с изключение на случаите по чл. 10, ал. 1, т. 8 и когато лицата не пребивават законно на територията на страната.
(6) (Нова – ДВ, бр. 29 от 2007 г., предишна ал. 3, доп., бр. 9 от 2011 г.) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на дългосрочно или постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.
(7) (Нова – ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Освен при обстоятелствата по ал. 1, т. 14 и 17, издадената от Република България Синя карта на ЕС не се отнема, когато чужденецът е подал заявление в друга държава членка за пребиваване над 90 дни и тя все още не е взела решение по заявлението.
Цитирана от
История на разпоредбата
- Консолидирана редакция към 13.07.2026
- Изменена — ДВ, бр. 42 от 2001 г. (предстои добавяне)